С чиста съвест.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли кое пожелание открих, че е най-важното след пожеланието за здраве?
Пожеланието за светло минало.
Няма по-изпиващи и дълги сенки от тези на миналото.
Колкото по-бледи са сенките му, толкова по-чиста е съвестта и е по-лека смъртта.
Разкаянието е единствената гаранция за чиста съвест и "правилна смърт".

И най-вече да не забравяме във всеки изминал ден да сме погрижили за наследниците си. Да им оставим колкото е възможно по-малко проблеми и да им осигурим повече шансове. Отговорният човек умира правилно защото е живял правилно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто трябва да си готова още отсега да умреш във всеки един момент с абсолютно упование в Бога и без никакъв страх.

Защото, както сама виждаш, никой не знае кога и как ще умре.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

Ти много точно акцентуваш на правилния и отговорен подход към живота.

Но, уви, той сам по себе си не е достатъчен.

Един човек се обърнал към легендарната първа жена-суфий Рабия ал-Адавия († 801) със следния въпрос: Трябва ли преди да се обърнем към Бога, най-напред да се покаем за греховете си?

Тя му отговорила: Не, не е нужно. Когато Бог се обърне към теб, тогава и ти ще се обърнеш към Него.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

Разкаянието е форма на човешката етика и морал, която не е задължително свързана с вярата в Бога. Всеки атеист например може да се покае, тоест да преосмисли постъпките си, да съжали, да си вземе поука, да се извини където е нужно или да поправи стореното. Разкаянието е единственият здравословен път напред.

Във втората синонимна група обясняваща понятието разкаяние влизат - мъчение, измъчване, неспокойствие, гризене на съвестта. Една морална личност е в състояние да изпитва разкаяние и без да е обвързана с вяра в евентуална висша сила.

Човешкото поведение в етичен план се гради в положителна посока само когато човек е изградил критерии, чрез които осъзнава последствията от постъпките си. Разкаянието в най-общ смисъл е преосмислянето на сторени действия или мисли, които биха довели до нежелани последствия.

Опитът и наблюденията ми доведоха до изводите, че когато човек не си дава сметка за последствията, прави невъобразими грешки. Доброто възпитание се явявава вид бариера за автоматично предотвратяване на такива грешки.

Доста нагледен пример за точно обратната страна на т.нар. нормално човешко поведение е психопатията:

Психопатът е човек, който няма съвест, съзнателност, но не защото му липсва интелектуалният капацитет да разбере разликата между редно и нередно, а защото липсва емоционалната връзка с когнитивността, мислите и т.н. Някои от характеристиките на това включват поразителна липса на съпричастност, липса на загриженост за другите хора, възприемане на другите хора просто като предмети. Когато нормални хора обработват емоционален материал, има голяма активация на части от мозъка, предназначени за емоционалното реагиране на събитията и отговарящи на емоционалността. При нормални хора може да се различи емоционално-наситено от неутрално събитие, но при психопатите това е невъзможно. Характерна за повечето психопати е обърнатата адаптация. Докато нормално индивидът се адаптира като променя себе си, психопатът иска да промени обкръжението. Курт Шнайдер дава следното описание: подчертана дисхармоничност на нагласи и поведение, неуравновесеност, склонност към декомпенсации, безотговорност, егоцентризъм, непредвидимост на реакциите, липса на чувство за вина, изменчивост на отношенията, изкривено самовъзприемане и неправилна самооценка.

Достатъчно е да се огледаме и с ужас ще установим колко много хора имат поведение граничещо със психопатията, включително и наши близки. Липсва им базата знания, както и емоционалната нагласа да преосмислят постъпките си. Поведението им се характеризира именно с безотговорност, егоцентризъм, непредвидимост на реакциите (или предвидимост в отрицателна посока) изкривено самовъзприемане и неправилна самооценка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *abi* на 09.02.12 09:41.

Честно казано, ако няма Бог, животът ни е безсмислен. Докато ни доставя радост и удоволствие - ОК. Но когато трябва почти непрекъснато да търпим мъки и болки, той се превръща в безсмислено бреме, от което често самоубийството започва да изглежда като единствен шанс за измъкване.

Единствено вярата в Бог като гарант на смисъла на живота може да ни даде сили да посрещнем достойно всички трудности и мъки и никога да не изпадаме в отчаяние.

Единствено вярата в свободата на личния ни избор ни може да ни помогне да поемем отговорност за своето поведение и бъдеще, а не да оправдаваме своята безотговорност с лош късмет, тежък хороскоп или други "обективни" причини.

Единствено вярата ни в безсмъртието придава смисъл на това да се стараем да "сеем" винаги добро, защото "каквото сееш, това и ще пожънеш".

Както е доказал някога Имануел Кант не е възможно чисто теоретично да се докаже, че има "Бог, свобода и безсмъртие."

Но от друга страна всяко съзнателно и отговорно практическо поведение предпоставя наличието на тези три основни фактора.

Любопитно е, че самият Кант посочва като източник, от което е почерпил това свое схващане за "практическия разум" Зороастър и зороастризма.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

Това е съвсем друг аспект на съждения, нямащ общо с написаното от мен.

А що се касае до написаното от теб, то това е въпрос лична космология. Милиони хора живеят смислено и без да имат нужда да се оповават на висша сила. Достатъчно е да са възпитани в здрави критерии и да е развиван в правилната посока мисловния им апарат.

Нека не заплитаме нещата така както на нас ни харесва. По такива теми се говори, като се взима предвид гледната точка на всяка страна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Милиони хора живеят смислено и без да имат нужда да се оповават на висша сила. Достатъчно е да са възпитани в здрави критерии и да е развиван в правилната посока мисловния им апарат.

Все пак дори и тези хора вярват, че животът има смисъл, че те носят отговорност за своите постъпки и че бъдещето им зависи от поведението им в настоящето.

По същество интуитивно те също вярват в това, което Кант определя като "Бог, свобода и безсмъртие", въпреки че на интелектуално ниво може да са материалисти и атеисти.

Когато обаче някой от тези хора изгуби своята интуитивна вяра в смисъла на живота, той или убива "виновниците" за това, или се самоубива...

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

с НЕновинарска тематика в социалните мрежи... Свикни да търсиш първоизточници, не авторитети - като например първата "публикация" на дадено твърдение:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Maлkaтa мeчka на 12.02.12 17:53.