Втора част на старата тема, която удари сто мнения.

Какво е идолопоклонството, наистина? Какво е идол и какво - не? По моему можем да превърнем в идол дори нещо наистина ценно, истинско и живо. Човек, Бог, книга.

Има ли разлика между иконата и идола? Ще ми се да вярвам, че е така.

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът ти е доста съществен. Строго погледнато разлика между православната икона и идола има. Основанията за такова мнение са известни още от времето на иконоборството. В съвременната православна практика обаче тази разлика е доста незабележима. Не можем да си кривим душата и да отричаме, че именно иконите и мощите като предмети са обект на почитание.

Идея идолопоклонства состояла в следущем, что есть некий Всевышний Бог, который правит миром. Это всем известно. Простой человек считает, что со своими мелкими просьбами нечего ему обращаться на самый верх, что если Всевышний - это царь, то у него есть свои подчиненные, которых он назначил, чтобы управлять мелкими областями. Поэтому, также как царь хочет, чтобы по мелким вопросам обращались к его подчиненным, также Всевышний хочет, по мнению этих людей, а это не правильно, серьезная ошибка, чтобы люди обращались к низшим силам, которые Он создал, а такие силы безусловно есть. Т.е. для управления миром Всевышний создал некие духовные силы, к которым таки да, можно обратиться, т.е. реально обращение к ним возможно. Скажем колдовство, например, запрещено не потому, что колдовства несуществует, а потому что это дело, которое нельзя делать, т.е. это обращение к тем духовным силам, к которым еврею обращаться запрещено. И точно также запрещено обращаться к промежуточным силам, которые Всевышний создал для управления миром. Этот соблазн очень естественен для человека. Он не понятен нам, которые просто не видят как духовно устроен мир, но для человека в древности, который это видел, было очень естественно обратиться со своими просьбами к низшим духовным силам, потому что они действительно ближе, потому что уговорить их легко. Поэтому люди начали обращаться к низшим духовным силам со своими просьбами. Это и есть классическое идолопоклонство. Бывает еще варварское идолопоклонство, когда человек забывает, что есть верховный, один Б-г, который всем миром управляет, Всевышний. Но классическое идолопоклонство - это самая запрещенная вещь и это нужно повторять на каждой странице Торы, потому что это вещь очень соблазнительная для человека. Почему это столь сильно запрещено, почему это столь ужасно? Если человек обращается со своими просьбами к какой-то локальной силе, то дальше он постарается служить этой силе, т.е. он постарается удовлетворить то, что нужно этой силе, и тогда он забудет очень быстро про заповеди моральные, про этику, про центральные вещи. Он будет стараться вместо праведной и правильной жизни служить локально той силе, которая ему помогает. В этом разрушение этики. Суть морали, суть этики в том, что это подход единый ко всему миру. Это обязаность в целом по отношению к миру, а не к некой локальной задаче и поэтому, когда человек служит Всевышниму, т.е. у него есть один адрес, который является для него центром мира, тем, с кем он ведет диалог по всем параметрам своего существования, тогда он не может ему ни как угодить, в некотором смысле, кроме как праведно и достойно жить в целом. И поэтому это основа этики.


Нека не бъркаме харесването на нещо, уважението към някого, оценяването на достойнства с идолопоклонничеството.

То е по-дълбока ф-ма на почитание. Там където човек подценява собствената си личност за сметка на друга, която започва да боготвори. Тогава е в състояние да забрави собствените си морални устои, другата личност става неуместен обект на подражание, превръща се в идол. Дори и да е надарена с ценности, да е достойна за най-дъблоко уважение, която и да било личност не бива да е обект на обожание. Допусне ли се това, имаме идолопоклонничество.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Даже и да приемем, че иконите някак си успяват да се промушат през игленото ухо на втората Божия заповед, не може да се отрече, че тази тяхна предполагаема "чиста и свята" употреба е достъпна за малцина, а за останалите 99% си е чисто идолопоклонство, така както си е съществувало преди Мойсей и очевидно присъствува днес в разните религии, например, хиндуизма.

Икона от гръцки - значи образ. Иконопочитание, означава образопочитание. Почитане на святите икони, означава отдаване на почит на светите образи, а не на предмети - дърво, мозайка, хартия. . .

Накратко за иконоборството

Днес никой не би помислил да приеме пазенето и почитта, която имаме към снимките и портретите на нашите близки или изобщо на почитани хора като идолопоклонство. В средновековието обаче около два века във Византия се водели спорове относно смисъла на иконопочитанието. Проблемът бил породен както от суеверното отношение към иконата, така и от формалното тълкуване на Втората от Десетте заповеди, която забранява идолопоклонството. Борците против иконопочитанието имали и чисто политически и икономически мотиви. То било използвано като непряк повод за преследване на монашеството на Изток, за затваряне на монастирите и разграбване на църковното имущество. Нещо подобно става и в Западна Европа по време на Реформацията.

Иконоборството е ерес, появила се около 727 г. при император Лъв III Исаврянин (714-741). Желаейки да привлече мюсюлманите - които нямат икони - към християнството, той започнал гонение на св. икони и почитателите им, като се основавал на старозаветните заповеди ("Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи" (Изход 20:4-5). Голям борец против него бил св. Йоан Дамаскин.

Шестдесет години по-късно ереста била отхвърлена и догматът за иконопочитанието бил утвърден на Седмия вселенски събор*, свикан в 787 година от благочестивата царица Ирина и сина й Константин.

След Събора иконоборчеството отново възникнало и около 25 години все още вълнувало Църквата. Почитанието на светите икони било окончателно установено и утвърдено на Поместния Събор в Константинопол през 842 година. В негова чест е установен празника

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ежко на 25.01.12 09:41.

Ако ти имаш възможност, да направиш снима на Богочовека, как ще "излезе" Той на снимката:

- с човешката Си природа - или, с Божествената Си природа ?

Когато ти гледаш снимката на съпругата си, какво съзерцаваш: личността, човекът - съпругата ти, състояща се от тяло и душа_дух, живееща във времето на този преходен свят - тоест, променящата се личност - или се взираш в хартията ? Иначе казано, снимката не е ли референт на личността, на първообраза ? Дори и да гледаш снимката на съпругата ти като бебе, то тази снимка ще е пак референт на същата тази дишаща все още в този свят личност. Дори когато човек се пресели в отвъдното, снимките продължават да бъдат референт на първообраза.

Самият въпрос, по-горе, разбира се, е лукавост, но така навремето иконоборците подходили, питайки православните: как, аджеба, изобразявате Христос: с Божествената или с Човешката Му Природа ?

Св. Отци категорично отхвърлили самия въпрос, зададен по този начин. Защо? Защото в него има уловка: ако кажат: "изобразяваме божествената природа" - това е нон-сенс, Божествената природа или същност не подлежи на изобразяване, а и в христологически контекст това би означавало монофизитство. Тогава остава втората възможност: "изобразяваме човешката природа". Отговаряйки така попадаме в капана на еретиците иконоборци, които веднага ще ни обвинят в несторианство.

Затова светите отци ни учат боговдъхновено, че на иконите изобразяваме не природа, а л и ц е, и връзката между образа и първообраза е в и м е т о на иконата (или по-точно казано - в молитвено призованото име), а както знаем само името може да бъде референт на личността.

Според учението на св. Отци на иконата имаме образ на първо_образ, т. е. изобразява се л и ц е, а не природа. ”Иконата е израз на една ипостас, а не на една природа”- казва св. Теодор Студит.


Колкото въобще до идолите, то те могат да бъдат стотици. Самата Библия - Словесната Икона на Бога - е идол за онези, които изповядват максимата "Само Писанието".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ежко на 25.01.12 10:08.

Няма начин да е друго. Все пак християнството е сбор от поне две големи предходни религии, с елементи от множество други, натрупали се постепенно.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Доста точно като начално определение, само че изводите нямат нищо общо с нещата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има ли разлика между иконата и идола? Ще ми се да вярвам, че е така.

Това само ти можеш да решиш - сам за себе си.
Предлагам ти следния експеримент:
Вземаш една икона, окачваш я на гърдите си, за да бъде винаги с тебе, помолваш се на иконата да те пази от грип, настинки и сакатлъци. Носиш я няколко месеца, година, колкото решиш.
1. Ако през това време не се разболееш, значи иконата е идол, а ти - идолопоклонник.
2. Ако въпреки молитвите към иконата се разболееш, значи е просто хубав предмет, а ти - суеверен глупак.

п.п. Вярваш ли, че черна котка и петък, 13-ти носят лош късмет?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Дори и да е надарена с ценности, да е достойна за най-дъблоко уважение, която и да било личност не бива да е обект на обожание. Допусне ли се това, имаме идолопоклонничество."

Хм ... то е много тънка границата тук. Понякога естествено се възхищаваш на хора и им подражаваш, защото добрия пример те вдъхновява.

И в любовта се явява риск от идолопоклонничество. Голям ...