|
Представи си, че имаш толкова голяма Любов, Колкото Е Божията - толкова, че да отдадеш своя възлюбен син заради всяка една човешка душа. И, понеже не можеш не само да имаш, но и дори не можеш да си представиш такава Любов - не, ти дори не можеш да се докоснеш до Мащаба на тази безпределна Любов, - то, поне се опитай да любиш по човешки и да си представиш, че тези младенци - независимо каква е бройката им (примерно, 7 момиченца и 7 момченца - за това по-долу*) - та, представи си, че тези Божии създания са и твои дечица, заченати и пръкнали се от твоята утроба. Е, питам аз, когато загубиш по такъв начин дечицата ти, и по неведоми пътища ти донесат нещо останало оттях - нима няма да се разплачеш от умиление, нима няма да целунеш пръсчето на свидната си рожба, която приживе са посекли с меча и хвърлили незнайно къде за пир на зверовете.
*""
Изследователите на църковната история се затрудняват, къде да причислят невръстните мъченици: към старозаветните или към новозаветните светци? Те са първите мъченици, свързани с идването на Спасителя, но те загиват не заради Христос, а вместо Него, както пише св. Августин.
Свещеното Писание не уточнява, каква е била бройката на младенците, убити по заповед на Ирод във Витлеем. Новозаветни изследователи, като взимат предвид големината на град Витлеем по онова време, децата от мъжки пол на възраст от две години надолу не са били повече от няколко десетки. С въвеждането на почитта към св. витлеемски мъченици в първите векове е определен и техният брой – 14 000. Това число не е избрано случайно, а има символично значение. 14 е броят на „синовете” на Рахил. В Библията синове на Рахил са не само родените от нея деца - Йосиф и Вениамин, а също и внуците й – „тия са синовете на Рахил, които се родиха на Яков, всичко 14 души” (Бит. 46:22). Може да се предположи, че 14 000 е метафора, посочваща големия размер на кръвопролитието и невероятното страдание, което е било причинено на децата и техните родители. За многобройните си „синове” плаче Рахил 17 столетия след смъртта си.
В някои поместни Православни църкви честването на паметта на витлеемските младенци се свързва с узаконеното в наши дни убийство на неродени деца – аборта. Никополският митрополит Мелетий пише: „Убиващият децата си в утробата прилича на Ирод, който унищожил 14 000 младенци, за да не може никой да му попречи в живота”.
В съвременното общество темата за аборта се свързва най-често със свободата на жената, с възможността тя сама да направи избор за живота си. В същото време практиката показва, че в повечето случаи жените, прибягнали до аборт, са „притиснати” от редица обстоятелства, подложени са на психологически натиск и решението, което взимат, не винаги е израз на тяхната свобода. От друга страна, в мирогледа на съвременния човек нероденото дете не е човек. Със съдбата му се разпореждат неговите създатели. До малцина от тези хора достига гласът на Църквата, която призовава да се съхрани животът на този все още нероден човек.
Темата за аборта е една от знаковите за огромната пропаст между мирогледа на съвременното българско общество и гледната точка на Църквата. Според социологическите изследвания БПЦ е една от институциите, която се ползва с най-голямо доверие от българите. В същото време се получава парадокс: много рядко обществото се вслушва в посланията на Църквата и почти никога не привежда в изпълнение повелите й. Виждането на Църквата за религиозното образование, за аборта, за поста, за сурогатното майчинство, за семейството и др. не намират желания отзвук сред българското общество. И причината за това не е само в нежеланието на хората да чуят гласа на Църквата, но и в това, че Църквата не е успяла да спечели доверието на хората, да ги убеди в правотата си, не е възстановила загубения през годините на тоталитаризма авторитет. Ако щете, духовенството не е дало пример само да спазва онова, на което учи хората. Доверието, което отчитат социологическите изследвания, е всъщност принципно доверие, което в конкретна ситуация не се демонстрира от обществото. Затова и в повечето случаи за съжаление хората остават глухи за посланието на Църквата.
Темата за абортите рядко се повдига в България. Тя обикновено се подновява при излизането на данни за раждаемостта и смъртността. През последните две години статистиката сочи намаляване на броя на родените деца и увеличаване на абортите. През 2010 г. 46 000 жени са решили да прекъснат бременността си. Извън тази бройка са около 12 000 криминално извършени аборти. Много ограничена е здравната просвета, разкриваща истинските мащаби на тази привидно проста „манипулация”. Църквата също провежда непоследователна политика за ограничаването на това явление. Дейността й в тази посока се ограничава с изобличаването и порицаването от отделни духовници на лекари, извършващи аборти. Пастирската грижа обикновено се състои в проповеди и изразяването на принципни позиции, които трудно достигат до истинските си адресати, а именно - обърканите и стресирани жени, пристъпващи към този отчаян акт. Те са тези, които взимат крайното решение, те са тези, които страдат преди и след това, които носят физическите и психическите рани от принудителното прекъсване на бременността им.
Работата с жените, решили да посегнат на живота на детето си, изисква особено внимание и такт. Със забрани, заплахи (пък дори и с геената огнена), не може да се постигне желаният резултат. Първата и най-важна стъпка е да се извърви дългият път до сърцата на тези жени и техните близки – т. е. Църквата да спечели тяхното доверие. Преди това да се случи всяка проповед, увещание, заплаха ще принасят минимален плод, тъй като те имат характера на монолог. Жените трябва да се убедят, че Църквата е техен съюзник и сътрудник, да станат участници в един искрен и отговорен диалог. Едва след това те ще могат да се доверят на думите, че абортът е убийство, че извършването му не само унищожава човешки живот, но дълбоко вреди на самата майка - физически, психически, духовно. Че абортът е не само опасна хирургическа интервенция, но и грях.
Какъв трябва да е църковният подход към този проблем и към жените с т. нар. „кризисна” бременност?
В този случай не важи прилаганото в нашата Църква правило „Ела и виж”, т. е. да чакаме тези жени да дойдат в храма и да поискат съвет. Случва се и това, но в огромното си мнозинство те не се сещат за църквата като място за съвет или изход. И това не е случайно. Опитът на други поместни православни църкви като Руска, Гръцка, Сръбска и др. показва, че се изисква сериозна работа по промяна на общественото мнение по този въпрос и най-вече активна работа с жените, принудени по различни причини да обмислят решението за извършване на аборт, за да открият в Църквата алтернатива и място за разрешение на „безизходната” ситуация, в която чувстват, че се намират. В този случай се налага духовниците, служителите на епархията или хората, занимаващи се с този проблем, да заемат активна позиция. Подобно на Христос да отидат при тези жени, да ги намерят и да им предложат алтернатива. Занимаващите се с проблема духовници или доброволци споделят, че някои от тези жени до последния момент не са сигурни какво да предприемат. Те търсят „знак”, „сламка”, за която да се захванат, за да не прибягнат до принудителното прекъсване на бременността. „Отиването” при тях, т. е. поканата за диалог може да е индиректна: например чрез плакат с телефон на доверието, на който жената може да се обади и да поговори за това, какво я тласка към такова решение, да имат на разположение брошури, разясняващи нечовешкия характер на аборта, и други материали, поставени пред кабинетите за преглед и назначаване на дата за аборти.
Но най-важното от всичко е жените да разберат, че има алтернатива на решението за аборт и че в тази алтернатива Църквата активно участва. Църквата е длъжна и призвана да даде тази алтернатива, защото именно тя е нейна носителка. Затова в много поместни православни църкви са разработени специални механизми за информация и подкрепа на жените и семействата, решили да прибягнат до аборт. В Руската православна църква освен Църковно-обществения съвет по биоетика към Московската патриаршия във всяка епархия има медико-просветителски центрове, които активно работят по превенция на абортите. Те включват телефони на доверието, на които православни психолози дават консултации, финансова и друга подкрепа на жени и семейства, които поради материални затруднения са решили да прекъснат бременността, провеждат индивидуални срещи и разговори с жени с рискова бременност и много други. Психолозите, работещи с Църквата по превенцията на абортите, вече са разработили въпроси, които се поставят при разговорите с тези жени, насочвайки ги да се замислят сериозно върху решението си. Но най-важното в случая е, че Църквата предлага конкретна помощ и подкрепа на жените, решили се в крайна сметка да задържат детето си и да го родят.
Като част от превенцията на абортите Руската православна църква успява да извоюва в закона за здравето на руските граждани, приет наскоро, да влезе изискването за „седмица за размисъл” преди прекъсването на бременността. Според това изискване не може да се направи аборт веднага, след като жената е решила, необходимо е да минат седем дни „тишина”, в които на спокойствие да обмисли какво ще предприеме. По данни на Руската църква 10% от жените се отказват от аборт в този период.
Като част от подкрепата на Църквата за жените с рискова бременност в Гърция се предлагат своеобразни църковни убежища, където жените, които искат, могат да останат, докато родят децата си, и им се осигуряват възможности сами да ги отглеждат. В периода на тази защитена бременност жените се запознават с църковния мироглед, някои преосмислят досегашния си начин на живот.
Примерите за превенция на абортите, извършвана от Църквата, са много. Винаги обаче Църквата е активната страна, защото тя е призвана да се бори за живота – живота на нероденото дете и на майката. Защото грехът на аборта не е само убийство на нероденото дете, той е и духовна смърт за една объркана и често пъти изтерзана жена.
Статията е публикувана в "Църковен вестник", бр. 23, 2011 г.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Ежко на 09.01.12 11:33.</EM></FONT></P>Редактирано от Ежко на 09.01.12 11:37.
|
(eLgreco)
