Снощи се замислих върху тези думи. Винаги сами ми правили впечатление като един много силен момент. Молитвата на самия Бог за човека - Неговото сътворение, което го убива. Което дотолкова е потънало в греха и беззаконието си, в непочитането на Бога, че посяга на Самия Него. Изключително силен момент. Не случайно е интерпретиран и ще бъде интерпретиран стотици пъти в изкуството. Разпънатият, унизен, смазан и убиван Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо, прикован от създанията си, сътворени по Негов образ и подобие! И прошката...Като небесна и Божествена санкция за стореното от човека. Човекът, дотолкова загубил съзнанието за Бога, че е готов да посегне и практически посяга върху Този, по чийто образ и подобие е бил създаден, на Този, който му е вдъхнал жизненото дихание.
И тук възниква въпросът, този грях, който са извършвали тези хора в онзи момент, дали наистина са го съзнавала, дали наистина са знаели какво вършат? Естествено, моментът с разпятието и кръстната смърт е най-важен за спасанието на човечеството, но все пак, съзнавали ли са тези хора, онова, което правят? Знам, че тези мъчители, убийци сме всички ние с нашите грехове, съмнения и предателство спрямо Бога, но дали тук може да се направи разлика между съзнат и неосъзнат грях?

Редактирано от nataka на 24.10.11 13:44.

[21:33] Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
[21:34] И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
[21:35] А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
[21:36] Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
[21:37] Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
[21:38] Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
[21:39] И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
[21:40] И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
[21:41] Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
[21:42] Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?
[21:43] Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;
[21:44] и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
[21:45] И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,
[21:46] и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но дали тук може да се направи разлика между съзнат и неосъзнат грях?

Зада се отговори правилно на този въпрос първо трябва да се посочи за какъв грях е разпната Исус според тях и какво е наказанието за него според Закона.

?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *abi* на 24.10.11 19:34.

Да.

Според тях Исус за какъв грях е следвало да да бъде убит?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че при самото му форимулиране вече си отговорил на въпроса за вината на непосредствените изпълнителеи на присъдата срещу Христос: те не са съзнавали с кого се подиграват, кого измъчват и кого разпъват, за разлика от йерусалимските юдеи, които приемат "кръвта Му да бъде върху нас".

Друг е въпросът, че освен да показва отношението на Бог към вината на несведущите и сведущите, този епизод дава директен пример на Христовите последователи как да се държат достойно в случай на мъченичество.

И друг важeн според мен момент относно Лука 23:34; този Христов модел на достойно мъченичество контрастира с предновозаветния юдейски модел на достойно мъченичество, изразен например във Втора книга Макавейска, в епизода с мъчението на майката и седемте сина от страна на езическия цар Антиох (гл. 7):

След това доведоха и замъчиха петия. Той погледна царя и каза:
"Имайки власт над людете, ти, сам подложен на тление, правиш, каквото щеш, ала не мисли, че нашият род е изоставен от Бога. Почакай, и ще видиш голямата Му сила, как Той ще накаже тебе и твоето семе".

След това доведоха шестия, който, готвейки се за смърт, каза:
"Не заблуждавай се напразно: ние търпим това за себе си, понеже съгрешихме пред Бога нашего; ето защо и станаха с нас достойни за учудване неща. Ала не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш против Бога".

Най-младият, който още оставаше [...] каза:
"Какво чакате вие? Аз се не покорявам на царската заповед, а се покорявам на заповедта на закона, даден на отците ни чрез Моисея. А ти, който си измислил всякакви злини за евреите, не ще избегнеш от Божиите ръце. Ние страдаме за греховете си. Ако за вразумяване и наказание наше живият Господ ни се е разгневил за малко време, Той пак ще се смили над рабите Си; а ти, нечестиви и най-престъпни от всички люде, не гордей се напразно, надигайки се с лъжливи надежди, че ще дигнеш ръка против рабите Му; защото не си още избягнал от съда на Всемогъщия и Всевидещия Бог.

Ако са знаели какво вършат Исус не би казал: Прости им, защото не знаят...

Обвинението спрямо Исус е, че Той бидейки човек прави себе си на Бог (Йоан 10:33). Според юдеите това е ужасно богохулство.

Обаче ние, бидейки християни, сме много по-зли в хулите си, тъй като хем претендираме, че имаме знания за Бога и Словото Му, хем съвсем осъзнато престъпваме Божиите заповеди или поне ония, които не ни харесват. Но:"ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците." Евреи 10:26-27

Противниците на КАКВО? - На закона!
На КОЙ ЗАКОН???

Деяния 5:39
...Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

Редактирано от simha на 27.10.11 00:43.

Естествено, моментът с разпятието и кръстната смърт е най-важен за спасанието на човечеството, но все пак..

Как можа да ти хрумне че това е момента на спасението?

Ако са знаели какво вършат Исус не би казал: Прости им, защото не знаят...


simha,римляните и еврейската тълпа не са знаели какво "вършат",но това не важи за първосвещеника,главните свъщеници,началниците на храма и старейшините.не си ли личи ясно в Евангелията манипулацията,лъжливите свидетелства,отхвърлянето на знаменията и чудесата,месиянството и учението на Исус Христос!?

Обвинението спрямо Исус е, че Той бидейки човек прави себе си на Бог (Йоан 10:33). Според юдеите това е ужасно богохулство.

Обаче ние, бидейки християни, сме много по-зли в хулите си, тъй като хем претендираме, че имаме знания за Бога и Словото Му, хем съвсем осъзнато престъпваме Божиите заповеди или поне ония, които не ни харесват. Но:"ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците." Евреи 10:26-27

Противниците на КАКВО? - На закона!
На КОЙ ЗАКОН???

Деяния 5:39
...Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

повърхностия евангелизъм винаги борави с подобни съждения и по този начин представя едно синкретичнo християнство и един уродлив Бог...

нека да вземем контекста на Евреи 10:26-27 и Деяния 5:39 и не само да видим за каква библейска истина става дума,но и да видим до каква степен идеализма в евангелизъм е отхвърлил боговдъхновентото Писание и го е подменило с "човешки учения не по Бога"...

Евреи 10

26. Опасност от отстъпничество
Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27. а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците.
28. Ако някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,
29. тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30. Защото познаваме Този, Който е казал: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя", и пак: "Господ ще съди народа Си."
31. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.




Деяния 5

34. Съветът на Гамалиил
Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време;
35. и каза на събранието: Израелтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци.
36. Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха.
37. След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38. И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне;
39. но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога.



p.s. чудя се още...как тука са останали някой здравомислещи християни...


Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб, докато си жив.

Редактирано от liubchotofrafa на 29.10.11 21:39.

но това не важи за първосвещеника,главните свъщеници,началниците на храма и старейшините.

Именно.

Някой ще обясни ли най-ключавата, фундаменталната реплика:

"По добре да умре един човек, от колкото цял един народ"

Какво се крие зад тези думи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Йоана 11

45. Заговорът за убийството на Исус Христос
(Мат. 26:1-5; Марк 14:1-2; Лука 22:1-2)
Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.
46. А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.
47. Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.
48. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни.
49. А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,
50. нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.
51. Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
52. и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.
53. И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.
54. Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.



ако един християнин реши да отговори на този въпрос,то той не може да се базира само на историческата последователност и свидетелствата от съдебния процес на Исус Христос,тъй като неговата вяра в Бога го задължава да вземе под внимание атрибутите на Бога,като предопределение,предизнание,намерение и призоваване.без убежденията си от вярата,които са основополагащи за християнина,какъвто и да е отговора,няма да има изчерпаемост и ще е предубеждениe,защото е отсъдено вече,без да е взет под внимание факта - суверенното право на Бога...
в Библията е разкрита воля на Бога като суверенна власт над Творението и всичко в него.за по-добро разбиране на Божията воля,когато говорим за нeя,е да кажем,че има три измерения.първото е извесно като Божията постановляваща суверенна или скрита воля.чрез нея Бог постановява суверенно всичко което се случва.Божията воля не може да бъде осуетена,можеме да сме сигурни,че нищо не става извън Неговия контрол.Бог нaй-малко трябва да "допусне" дадено нещо,за да може то да се случи.но дори и когато позволява,но не участва в определени събития,Той избира да ги допусне и по този начин винаги има силата и правото да се намеси и да предотврати действия и събития в света.дотолкова доколкото Бог позволява на нещата да стават,в известен смисъл Той ги "иска"...
макар,че Божията воля често остава скрита за нас докато не се осъществи,един от нейните аспекти е разбираем - Божията разбираема воля.при нея Бог разкрива волята Си чрез Своя свят закон.например волята на Бога е да не крадем,да обичаме враговете си,да се покайваме,да бъдеме святи.тази страна на волята Му е разкрита в Неговото Слово,наша съвест и нравствения закон записан в сърцата ни.ние нямаме право да ги нарушаваме.имаме силата или способността,но никога и правото да осуетим разбираемата Божия воля."допускането" на нашия грях е част от суверенната и скрита Божия воля,понеже Бог работи дори и чрез греховните действия на хората.Той постановлява Исус Христос да бъде предaден чрез коварството на Юда Искариотски,но това не прави Юда по малко предател и злодей.когато Бог "позволява" да нарушим Неговата разбираема воля,това не бива да се разглежда като позволение с морален смисъл.Неговото "позволение" ни дава способност,но не и право да съгрешаваме...
третата употреба на Божията воля се отнася до Божията склонност.тя описва Неговото отношение и определя онова,което Му е угодно.например,както вече спомена,Бог не се наслаждава в смъртта на нечистивите,но съвсем сигурно повелява и нарежда тяхната смърт.Той получава пълно удовлетворение в Своята святост и праведност.когато съди света,Бог се наслаждава в установяването на Своята правда и справедливост,но не ликува в отмъстителност към онези,които получават осъждение Му.Бог е доволен,когато намираме наслада в покорство си пред Него и е много доволен,когато сме покорни...


Eфесяни 1:11. в Него също така ни се пада да бъдем наследници, като бяхме предопределени за това според намерението на Бога, Който действа във всичко по решението на Своята воля...

p.s. ще продължа с коментар по библейските текстовe и да видим "какво се крие зад тези думи"..."По добре да умре един човек, от колкото цял един народ"


Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб, докато си жив.

Редактирано от liubchotofrafa на 30.10.11 11:55.