За разбирането на Библията / Религия и мистика / Християнство

Здравейте Скъпоценни Ми Прокимен,
Радвам се да Ви видя след дългото Ви отсъствие от Клубовете.

На това:
„Трагедията не е толкова в теософията на отец Софроний, наложена вече като ново официално богословие на Православието, колкото в това, че не се намери нито един богослов да разкритикува този сатанизъм, обхващащ цялото Православие, което тепърва започва да се кланя нак бог, пребиваващ на дъното и под дъното на преизподнята, унищожавайки еванегелското свидетелство за светото Христово Възнесение и вадейки княза на мястото, където е плач и скърцане със зъби, поставяйки го да доминира?!”
Публикувано 05.10.11 11:10

Бих отговорил:
Богослов от Православните може и да не се е намерил, но пък Бог е пратил Жабок да свърши тази работа. Най-отдолу ще видите адреса на блога ми. Половината статии в него пряко или косвено засягат проблема Силуан и Софроний. Досега съм публикувал:
„Критика на Спасението според Силуан Атонски Част 1,2,3)

Което всъщност е критика на една статия на Митрополит Калистос (Уеър), представляваща една много добра представителна извадка на ученията и на Силуан и на Софроний. Като начало смятам, че ще свърши работа. Цялата критика се състоеше от седем части, които приготвих през Март 2009 г. малко след като бях пуснал темата ми „Внимание Прелъстители!” в Клуб Православие. Видях клубното несъгласие с мен, а резултатите, до които достигнах, направо ме ужасиха. Тогава не пожелах да дразня повече клубарите, ясно ми беше, че нямат потенциал да ме разберат. Но с течение на времето ми изпаднаха разни материали от руските сайтове и с подсказките на Божията благодат сглобих пъзела. И реших да довърша започнатото заради разбиращите от Православните.

Сложността на Апологетиката се състои в това, че едновременно се преплитат няколко отделни нишки, които имат даже на моменти и общо течение. Сега ще Ви покажа вътрешните взаимовръзки на линията, която следват моите публикации.

За да не ме обвинят в еднолични пристрастия:
„За произведенията на Архим. Софроний Сахаров” – това е превод на едноименната статия на Игумен Игнатий (Душеин)

Ще превеждам и други неща от него, просто е брат единомишленик. На мен пък той ми е за насърчение.

„Новото възраждане на Апокатастасиса” – Искалекс е наш Алекс, абревиатура от „Искающий Алекс” в шеговития тон на „Астерикс и Обеликс”. Това е моето мнение по въпроса, но не очаквах, че има и актуална проблематика в лицето на „Оптимистичното богословие”.

„За Икуменизма” – поместил съм пост писан до Вас, но в неличен вид, където обяснявам за какво Икуменистите от Парижкия клуб към Вселенската Патриаршия се опитват да възродят Оригеновия Апокатастасис. И на практика това е претопяването и на Православието в „Религията на бъдещето”, за което говори в почти едноименната си книга Отец Серафим Роуз. И за мен това е масонска работа на масони в расо.

Следват три рунда Юрий Валериевич Максимов:
„Вечни ли са адските мъки 1,2,3)

Взети са от ПравославиеРУ, но след време ще сложа и линковете. Тук Юрий е разбил перфектно „Оптимистичното богословие” на Сергий Булгаков, но, уви, и той е преглътнал Силуан Атонски, като авторитет.

Другото ценно в тази поредица статии е, че Юрий е показал, че Псевдо-Исаак Сирин 2, който е в превод от коптски на Митрополит Иларион Алфеев е несториански фалшификат. Всъщност той е комбинирал критики в пресата на въпросния превод на други знаещи православни. От уважение към Юрий съм превел статиите му без редакции, частта за Силуан. Просто под третата съм оставил кратка бележка в какво се състои опасността в учението на Силуан Атонски, защото той е споменат там с одобрение.

Беше цитирал на едно място Протиерей Георги Флоровски от неговата статия „Противоречията на Оригенизма” от добавка към „Източните Отци 4 век”. Прочетох я, хареса ми, преведох я и я включих в поредицата материали. Просто е много хубава. За съжаление и части от произведения на Владимир Лоски влизат в употреба на „Есхатологичния оптимизъм” (в 1 част) и то от най-известните му.

Следват четири рунда Отец Жак Верлин:
„Източните духовни практики и Християнството 1,2,3,4”, защото това беше най-краткия възможен начин да се представи Източния Пантеизъм, да се илюстрира техниката на Фузийно разтваряне в сътворената вселена и влизането на състояние на неличностно битие. Това е важно за разбиране на Ню Ейдж, за практиките на Софроний Сахаров и Силуан Атонски и как това ще се опита да се представи за Християнство.

И след като съм изградил инструментариум, който ще даде понятийна система за разбиране на ученията на Силуан и Софроний какво точно съдържание имат, пристъпвам към представяне на това как въпросните учения се обличат в Православна терминология.

Не правя нещо ново за мен. „Критика на „Благословение и проклятие” от Дерек Принс” е всъщност работа от аналогичен вид, но за специфичното действие на тази проблематика сред Протестантите. Едни и същи окултно-езотерични техники, но приспособени според особеностите на Православното или Протестантското богословие. Така стана, че ги пуснах комбинирано. Иначе идеята ми беше поредицата за Православните да бъде едно след друго за удобство и да не се прекъсва, но нуждите наложиха друг порядък.

Реших да направя още няколко коментара към статията на Калистос, затова не съм публикувал още готовите. Просто я карам подред.

След като свърша с поредицата коментари, ще преведа и статията на Игумен Никон и ще я публикувам в блога си. И това ще е само началото. Виждам, че ще се наложи да изчета всичко от Силуан и Софроний.

За съжаление не мога да Ви кажа успокоителни думи, защото знам един сайт на зъдръстени „исихасти”, които си мислят, че Софроний е върха на исихазма, а не знаят, че нЕма безобидна медитативна техника, винаги се отключва кундалини, според думите на индийския гуру, когото Отец Жак Верлин цитира. А при Исихазма се практикуват такива неща, за съжаление. И няма никакво значение дали ги свързват с Йога или не. Поза и дихателни упражнения за концентрация винаги си спадат към Йога и водят до отключване на кундалини. Там са и осемте книги на Софроний Сахаров. Силуан Атонски си има специален сайт за неговите почитатели. Свалих го май целия в частта, където разни хора дават ласкави отзиви за него. И идея си нямате какви уважавани иначе богослови са му дали по едно рамо. По-добре Ви е да не знаете, щото иначе валидолче. И ако те са го проспали, макар че не са прегърнали идеите му в практичен план, то какво може да се каже за простия народец православний.

Поставихте въпрос за отците догматици да кажат нещо по въпроса:

Ето Ви една извадка от предговора на Есхатология на Юстин Попович стр. 36 на Зографското издание, от която ще видите влиянието на Силуан Атонски върху него.

„Отец Юстин е сравнявал своето възприятие на света с усещането на първия човек, който до падението е имал чувството за „всеобщо срастване с всички твари, за всеобща взаимовръзка”, възприемайки всяка твар „като жива органична част от своето същество”.
(Това е от молитвен дневник, бележка от 11 януари 1921 г.)

Твърде вероятно, когато в своята Пневматология Юстин Попович нарича Христос, Църква, това пък да го е заимствал от „целия Адам” на Силуан.

Така че Юстин Попович го четете внимателно и предпазливо!

В аванс ще ви кажа, че този начин на възприемане на „Вселената до нас”, както е записан в дневника на Юстин, е начинът на възприемане на вселената в Източния Пантеистичен Монизъм.

„Вселената до нас” от Джеймс Сайър е един хубав светогледен справочник, който за съжаление е изчерпен от тираж.

В интервюто, което беше поместено в ПравославиеБГ със Софроний за Силуан, Софроний изрично казваше, че Николай Велимирович винаги се е отбивал при Силуан, когато е бил на Атон, и е беседвал с него. Ученик на Николай е Юстин Попович и от поместеното се вижда, че Николай Велимирович е прегърнал идеите на Силуан и чрез него те са отишли и в Юстин. От по-горе поместеното твърдение на Юстин няма да разберете много, но когато прочетете първите ми три статии ще разберете за каква опасност Ви предупреждавам. Там съм показал и обяснил нагледно нещата по възможно най-достъпния начин.

Този пример Ви го давам, за да разберете, че Софроний не влага свои идеи в Силуан, а те наистина са Ситски Лорд и неговия ученик. Софроний не е имало как да влияе на Николай Велимирович за тези неща. Николай ги е взел от Силуан, а Юстин от него.

И да Ви дам нещичко в аванс от Третата статия за Силуан:

Ще взема отново мисълта на Калистос от последния пасаж:
„Второ, неговото учение за „целия Адам” и свързаната с него идея за това, че „моят ближен – това съм аз”.”
И до нея ще добавя думите на Отец Жак Верлин:
„Последните думи от книгата на ведите, които учителят трябва да каже на ученика си, са: „Татвам аси” – „И това също си.” Това е последният етап, когато учителят трябва да помогне на ученика да прекрачи и последния дуализъм, самото отношение между ученика и учителя.”

Човек трябва да е много сляп, за да не види, че:
„моят ближен – това съм аз”
Е всъщност идеята на ведите:
„Татвам аси” – „И това също си.”

При това дуализмът е преодолян и трансцеденцията завършена, вече не си личността, която си, а си се разтворил в безличностния океан на „целия Адам”.
-------------------------------------------------

И това е Източен Пантеистиченн Монизъм облечен в Православна терминология. И това не е вече Православие, а Ню Ейдж в Православна дреха. И това вече не е поклонение на Личностния Бог на Библията, а поклонение на безличната сила на творението, в което няма нищо личностно. И каква полза от докторските титли на Калистос по богословие и философия, след като казва, че не проповядва Ню Ейдж, а на практика точно това прави в статията си. Що за безочие и наглост!!!

И понеже:
2 Тимотей 4:3
Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,

Бог ще извърши съд над тези хора:
2 Солунци 2:11
И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа,
12 та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.

Защото Силуан и Софроний ще бъдат прегърнати от хора, на които те са по страстите им, и това е отговор на Бога на тайните пожелания на техните сърца, и същевременно съд на Бога над тези, които търсят не това, което Бог е заповядал, Покаяние и Смирение от Вяра, а Мистични Преживявания, които не ползват духовното изграждане.

Простете ме за досадата, но са ми дошли „Свирепи Блатни Настроения”. И в момента не ми пука какви богословски титли, митри и прочие финтифлюшки стоят пред мен. Прашката на Давид е в ръцете ми и цялата филистимска армия да е само от Голиати, пак едно камъче ще стигне за всичките, ако е Божията воля.

Ще Ви помоля да ми отбележите, че сте прочели „дълготийката ми”!

Поздрави
Жабчо