За разбирането на Библията / Религия и мистика / Християнство

Ежокий,
Само Божията благодат може да примири нещата между теб и Кейв. И единствено очите на Жабок могат да видят във вас двамата братя. Удивително, но факт. И знаеш много добре, че съм върл противник на Икуменизма. Но на принципното вътрешнохристиянско братолюбие съм горещ привърженик.

Въпреки това не обичам хибридите и затова с протестантите по протестантски, а с православните по православному.

Деяния 2:38
А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

Всеки от вас двамата е упражнил Вяра, когато Божията благодат го е призовала за вярващ човек. Във всеки един от вас Вярата е произвела онова Първо, Единствено и Уникално Покаяние, което е докарало Новорождението и изпълването със Светия Дух, което ви е направило част от Христовата Църква на Земята.

Дали го осъзнавате или не, това Бог е направил по един и същ начин, съгласно Писанията, и в двама ви.

Несъществените различия, заради които се дърляте от безкрай до безкрай, идват от недообмислени конфесионални предразсъдъци, които по никакъв начин не влияят на гореизложеното. Неслучайно за енти път в двата клуба пускам вероопределението на Алипий и Поликарп от тяхната Догматика, което е всъщност основно за всички наистина вярващи от двата Клуба, независимо от конфесионалната принадлежност или липсата на такава.

Проблематиката и неразбирателството и между двама ви идва от недоброто разбиране на този стих и неговите конкретни приложения в конфесиите ви, Православие и Петдесятничество.

Забележка
Единственото общо на Кейв с Петдесятничеството в момента е разбирането му за Кръщението със Светия Дух, че трябва да се говорят езици. С това, което масово е завладяло Петдесятничеството в момента, не мисля, че Кейв има нещо общо. А това, което не просто залива, а е завладяло петдесятничеството в момента е дивия харизматизъм и бесовизми от типа на тези, които критикувам в „Критика на „Благословение и проклятие” от Дерек Принс” в блога ми.

Апостолите получиха Светия Дух за християнски живот преди Възнесение Христово, а със сила за служение се облякоха чак на Петдесятница. И друг път съм обяснявал разликата между тези два типа различни изпълвания със Светия Дух, които служат за различни неща в християнина. Първото служи за личното ти изграждане, а второто е за службата ти в Църквата на другите.

Един недобър прочит на Писанията с предразсъдък и почваш да търсиш каквото не трябва. В резултат, хора с бесовски вярвания, които говорят и езици, а спиритистите също пророкуват и говорят езици, бяха приети наивно от петдесятниците и ги погълнаха необратимо. И „Движението на вяра” на Кенет Хегин, и такива изтъркаляни от бесовете екземпляри като Дерек Принс говорят езици, да не говорим за свидетелството на Уил Барон от „Ню Ейдж срещу Евангелието” на Дейвид Маршал. Преди да стане християнин Уил е бил окултист, говорил е и езици и особено успешно той и такива като него са действали в петдесятно-харизматичните общности, които са луднали по въпросната най-дребничка дарба. За разлика от Кейв тези неща аз съм ги и виждал, и чел на доста места за тях.

И Кейв ми е многообичен брат не защото говори езици, а само защото истински брат би могъл да напише това, което той написа навремето за Пророк Еремия в кладенеца „на отчаянието”, където Бог изпитва вярата дори на пророците, които Го познават по неповторим начин.

И следствието от този неправилен прочит на Писанието е, че Кейв никога няма да види в Ежко брата в Христа. Тъжно!

„Ако човек не стане част от Православната Църква чрез участие в нея посредством инициализиращите и тайнства, то той не може да се спаси!”

Това е кратък синтезиран опит да представя учението на Православието за спасението в едно изречение.

1 Коринтяни 12:13
Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.

И виж причинно-следствените връзки в този пасаж. Те са изключително важни при екзегетичното изследване. Човек първо се кръщава-потапя в Светия Дух, за да стане част от Църквата, а не става част от Църквата, за да се напои от Светия Дух, без Когото няма спасение. Това второто е концепцията на Православието и това погрешно разбиране докарва Ежко да смята, че Кейв не му е брат в Христа. Тъжно!

Протоиерей Йоан Майендорф има една много хубава мисъл, че няма християнин, който да не е еретик поне за нещо. Единственото изключение е Григорий Богослов. И понеже това си е така на практика, тогава какво, да ходя непрекъснато след Кейв да му оправям виждането за „Кръщението със Светия Дух” или да ходя непрекъснато след Ежко да му оправям виждането за „Благодатността или безблагодатността” на тази или онази църква.

Знам, че тези неща във вас може да ги оправи единствено и само Божията благодат, затова простичко се вслушвам в думите на Апостол Павел:
Римляни 14:1
Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,

Може и двамата да ми се обидите за този стих, но, с оглед написаното по дискутирания въпрос на вярата, ми се виждате и двамата такива.

Още не сте достигнали до мъдростта да умеете като Апостол Павел, да отстоите вярата пред ревнителите на обрезанието, когато са лъжебратя, и да отстъпите пред ревнителите на обрезанието, когато са слаби по вяра братя. Има и много други въпроси, които изискват същия подход.

Не си мисли, че и аз не съм бил „кон с капаци” по разни въпроси, но ако съм прогледнал, то е единствено по действието на Божията благодат.

„Ортикариите” на Кейв са по отношение на Златоуст, в частност словата му против Евреите. Тук брата си има някои особености, които е по-добре да си ги изясните двамата. Вероятно провокиран от еврейска наглост Златоуст се е произнесъл доста саркастично, но въпреки състоянието на евреите по онова и в сегашното време, те си остават Божия избран народ, който ще бъде в центъра на събитията на най-последното време по един Велик начин. Финалната сцена преди падането на завесата в Божията пиеса е за тях. С оглед особено милостивия подход на Златоуст към хората в нещастие, то сигурно е нямал друг избор за тона и съдържанието на проповедите си, за които става въпрос.

Силата на Православието от Първи Век е в общината.
Силата на Православието от Четвърти Век е в оглашението.

Православието от Първи Век би достигнало до ограничен брой хора.
Православието от Четвърти Век на практика достига до всеки.

В Литургичността са вплетени Покайните канони, които на практика дават възможност на Светия Дух да докосне и обърне всяка една душа, която има такъв потенциал на точното и време.

Протестантите, които са привърженици на общината, изпускат от внимание, че за да се запази Християнството, то трябва да има държавна подкрепа. Старият Завет е съществувал в Държава с държавно управление, независимо дали е бил водач, директно воден от Бога, старейшински съвет или Цар. За да стане Имперска религия Християнството е направило някои компромиси, за да бъде по-лесно възприето от тогавашния елинистичен свят, но пък те са компенсирани с Литургичната съдържателност, която на практика довежда до вярата. Вяра, която довежда до Покаяние, Новорождение, Изпълване със Светия Дух, Освещението на делата от Вяра и въобще всичко това, което е предвидено в Новия Завет за спасение. Протестантите изхождат от историческия контекст на Християнството днес, но това не може да се пренесе механично във времето на Константин.

Затова по някои въпроси Кейв със сигурност формално е прав, но практически е неприложим. И Класическото Византийско Православие, каквото го познаваме, е било правилното практическо решение за времето си. То и сега си върши работата, независимо как си дърляме езиците.

И ако съм ги „видял” тези неща, то си е действие на Божията благодат, иначе на времето и аз смятах нещата като Кейв.

И говоря за „Класическото Византийско Православие”, с което това, което минава за Православие в момента, има доста разлики, с оглед католическите влияния, които съществуват до ден днешен. Изключвам и „Бабиното Православие”, което не е нищо друго освен езичество налято в Православни форми.

Вярно е, че си предпочитам Православието от Първи Век, но и на братята от Четвърти не отказвам братолюбие, макар че малко може да се понамерим един друг за „еретици” за разни незначителности.

Та вече ти е ясно защо въртя „свещената блатна томахавка” срещу крокодилите заради братята от по-късните версии.

Поздрави
Жабоций Благогадни

Драги Ми Прокимен,
За съжаление съм възпрепятстван да взема участие в новата ви тема в Православие за Силуан и Софроний. Но пък мисля всички налични материали да ги обработя и да ги наместя в блога си.

Започнах да чета въпросната книга на руски и да си правя записки. Във версията, която е на сайта на Азбука веры, са поместени под черта забележките на Игумен Никон. Така че дължа известно извинение на Свещеник Константин Пархоменко и компания. Отнесли са се все пак малко предпазливо.

Игумен Никон е реагирал така, все едно, че думите се употребяват в смисъла на светооческата терминология. Но контекстът издава, че те в голяма част от случаите се използват в съвсем друго значение. И коментарите на Никон не коментират всъщност истинското им значение, а това, което Никон е предполагал, че имат.

Прав сте, че Софроний всъщност е теософ, който се подвизава на полето на Православието. От материала ми в „Критика 2” това си личи. Видях една статия за Теософията в „Православен мисионер” и ако върши работа, ще я набера и поместя в блога си.

Още когато работех по „Критика 2” се позачудих къде ли Силуан е намерил идеите на мадам Блаватска. Не ги е намерил той, намерили са ги други, а той им е удобното прикритие. Всъщност стигнах до следните заключения от прочетеното в първите глави.

Семьон (Силуан) си е едно просто селянче, което е нямало никакво особено образование, и е попаднало в манастира сред обикновените монаси. И обикновен монах си е бил от постъпването в манастира, до послушанието да бъде иконом. Това означава, че той никога и на никого не е бил духовен отец, старец.

„Прелъстен монах” си е едно добро определение за него. Демоните са му направили врътката на „лошото и доброто ченге”. Силна бесовска атака, така че „огненият пламък на ада е забучал” около него, което е потушено от бесовски княз, представил се за Христос. Но всичко това е изкусен прелъстителен маньовър, за да бъде накаран „да държи ума си в ада” и да се моли за неща, за които Бог никога не би позволил молитва.

Виждам самозаблудата на демоните, че те си мислят, че ако успеят да накарат достатъчно човеци да поемат по техните пътища, то това ще принуди Бога никого да не осъди в крайна сметка. И чрез Силуан ще си доставят достатъчно такива молители, които „молитвено да се бунтуват” „държейки мисълта си в ада” срещу Бога и неотменимото Му крайно осъждение на греха.

Просто вдигам завесата на това, за какво точно прелъстяване иде реч.

Всъщност зад „прелъстения монах” Силуан се е скрил Ситския лорд теософ Софроний, а със сигурност не само той.

Така че Силуан е наистина „измислен старец” от Софроний, зад когото удобно, за всеки случай се е скрил, както той, така и доста друг народец от Вселенската Патриаршия.

Вече твърдо слагам в това число и Митрополит Калистос Уеър. Едни ги говори за своето повярване в една статия в ПравославиеБГ, съвсем друго говори в една негова статия в Двери. И ако в статията, която коментирам в блога си, удобно се крие зад Силуан, то тук (статията в Двери) вече показва истинското си лице на Теософ и неооригенист. За православна традиция и предание говори, а цялата православна традиция и предание отхвърля чрез симпатиите се към Ориген и теософското виждане за взаимопроникваща се неделима Вселена. Вижда се, че Ориген е занимавал умовете на отци и събори за много дълго време от статиите на Юрий Максимов. И да застане зад Ориген, това означава, че Калистос отхвърля по-голямата част от решенията на Съборите.

В своите коментари поставих и Силуан, и Софроний, и Калистос в една категория, тази на лисиците.

Ще Ви спестя поместването на името на един човек, който потърсен по име, ще намерите сайта му. Бивш способен окултист, който в един момент се увлякъл и като че ли приел Християнството. Следват невероятни в изящните си подробности видения и откровения, на които и Откровение на Йоан би завидяло. При прочита на първите му брошури наистина изглеждаше, че се е появил като че ли „нов пророк” сред Божиите люде. Беше изключително точен за ставащите в момента неща, а още по-интересни бяха откровенията за „Съда над Езавел и демоните”, но...

Дойде до времето, когато все пак бесовете стоящи зад него показаха истинското си лице. Човекът поиска той и само той да бъде слушан за духовните неща, да не се чете никаква богословска литература и особено анатемоса „Конкорданса на Стронг” като недуховно четиво. Този Конкорданс си е просто едно много хубаво и удобно помагало, макар че има много по-добри Конкорданси за специалистите боравещи с гръцки и иврит. На който има ум в главата веднага стана ясно, че има насреща поредния наистина способен лъжепророк.

Това го споменавам, защото при Силуан също присъства такъв елемент. Простичкият мужик ще бъде научен на окултни неща така, че да се почудиш откъде у него такава окултна ученост. Ами, по директно бесовско откровение, без да му се налага да чете мадам Блаватска и компания.

И после, ревнителите на такива идеи, като Силуан и Калистос, ще го издигнат за тяхно знаме.

Така че сте напълно прав и сърдечно Ви благодаря за забележките и отделеното време!

Смятам, че след Силуан, на Софроний трябва да му се даде допълнителна битка за теософските му идеи. Предстои интересна Апологетична битка и богословски изследвания.

Молитвено пожелавам всяка благодат и проникновение от Светия Дух в трудовете Ви!

Поздрави
Жабчо