|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Малко за православието.
|
|
| Автор |
7.7.7 () |
| Публикувано | 10.09.11 14:27 |
|
|
Скоро ходих на литургия в един православен храм в моя град. Ще споделя някой от впечатленията ми.
Застанах са аз значи отзад и само наблюдавам. Храма не беше много голям и имаше около 30 човека. Предимно бяха хора на възраст и баби. Като се почна едно ставане и сядане...
Свещеника прави нещо или казва нещо и всички като по команда стават, после в определен момент сядат и така много много пъти. Седнах аз на една пейка отзад и чак ми стана неудобно, че на няколко пъти не става и сядах с всички останали. Отделно много кръстене много нещо. За цялата литургия миряните направиха огромен брой прекръствания и обикновено 2-3 ако се кръстят почват и другите в хор отделно от специалните моменти в които всички без колебание се кръстиха. По средата на проповедта дойдоха двама младежи, които запалиха по една свещ и стояха отстрани. Поне на пръв поглед ми изглеждаха сериозни вярващи. Накрая се появи от някъде един друг младеж, който мина с един дискус по всички миряни и като стигна до мен таман да се бръкна и явно усети, че съм един вид нов и с усмивка и разбиране ме подмина.
След литургията свещеника изнесе една 10 минутна проповед, която ми хареса и това беше всичко.
Тук във форума пишат много православни и прави впечатление, че са доста вярващи. Интересно ми е как те се държат на литургия ако ходят на такива разбира се. И те ли така с бабите...
Мислех си че само в протестантските събрания има подканване на вярващите да стават в определени моменти ама в православния храм голямо ставане и сядане беше.
Дискуса и той по същата процедура, само дето не събират десятъци а хората пускаха основно стотинки, понеже доста се чуваше дрънкане.
Очаквам коментар от православните, как се държат на литургия, че ми е любопитно
| |
|
|
|
Требе си кръстене на богато. Иначе молитвите не хващат дикиш.
| |
|
Тема
|
 Храмът е Божий дом за молитва, а не светско парти
[re: 7.7.7]
|
|
| Автор |
Ежко (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 10.09.11 18:44 |
|
|
Храмът е Божий Дом, а не светско парти, за да се взираме в другите. Един ден може би ще ти стане ясно, поради що Литургията е наречена най-голямоно мулти медийно Събитие. Най-хубавого, е невидимо за окото, то се вижда със сърцето.
Трябва да започнеш да се образоваш по отношение на това: какво всъщност се случва по време на светата Божествена Литургия - тоест, трябва да учиш както на теория, така и на практика. Това, впрочем, е цел за цял един човешки живот, и човек винаги може да открива нови неща, стига да търси истинно. И ще ходиш с желание на този Събор, а не с подозрение, както сега.
Ако не се борим срещу изкушенията, които ни праща изкусителя, в това число и съблазнявайки ни с немощите на немощните хорица, то доникъде няма да стигнем, освен до едно: до маловерие, и дори, до тотално неверие. Ако наистина търсиш с дух и с истина, рано или късно нещата ще тръгна, понеже няма как бог да не ти въздаде, виждайки усилията, които полагаш. Просто, без усилия няма как нещата да се случват.
Предлагам ти да прочетеш нещо, във връзка обръщането на едно искрено търсещо Бога сърце :
Дерзай
Редактирано от Ежко на 10.09.11 18:46.
| |
|
Тема
|
 Re: Малко за православието.
[re: 7.7.7]
|
|
| Автор |
Йexдй (елфът савин) |
| Публикувано | 10.09.11 22:12 |
|
|
Ами в неделя сутринта аз отивам "на църквичка", нарамил детето, подминавам просяците, понеже имам удобни подозрения, че печелят повече от мен, купувам свещи и после Сияна ги пали упорито. Опитвам се да я науча да се прекръсти, но е твърдоглава и не ще. харесва и как пее хора - отиваме да ги видим, горе на балкончето.
После вижда другите деца, дето щъкат из църквата и отива да се гони с тях. Това са децата на моето поколение - бяхме атеисти и нихилисти, но православието ни спаси. За това сега църквата е пълна с нас и плодовете на нашата вяра, които вдигат гюрултия и не слушат като им се говори. Да са живи и здрави! Миг спокойствие. След това Сияна идва и ме дърпа по средата на пътеката, за да вижда какво прави свещеника и отказва да се махне и при малкия, и при големия вход. Дърпам я и заплашва да се разплаче. Минава един свещеник в цивилни дрехи и детето пита, не без основание "къде му е роклята?"
Почват уговорки "ще вземе ли хапче или не" - хапче-то е причастието. Обикновено е съгласна до две минути преди самото причастие, когато се отказва и опашката от деца и бебета не и действа мотивиращо. Не я насилвам, за да изгради положително отношение към причастяването, но от вътре ми е криво. За това пък много иска да вземе "хлиебчи", което е нафората. Вземаме.
После литургията свършва и отиваме на разходка в морската или в съседната църква, където има голям двор, люлки и пързалка. Пием сокчета или чай. Общо взето може и да не си никак вярващ, за да ти хареса ходенето на църква тук, при нас. Ако пък си вярващ - направо си е супер.
| |
|
|
|
Общо взето по същия начин. А бабите са отделна партия, имат си тартор, разменят си книжки, предполагам и собствено богословие развиват. Но всички ще остареем, дай Боже...
| |
|
|
|
Хе-хе, точно казано. Само не разбрах, защо е основателен въпроса "Къде му е роклята?" и защо свещеникът е в цивилни дрехи
| |
|
Тема
|
Re: Малко за православието.
[re: 7.7.7]
|
|
| Автор |
Mъглишeв (King-maker) |
| Публикувано | 11.09.11 09:04 |
|
|
Сядането изобщо е за хора, дето не са добре със здравето. Тъй че бабите нека си седят. Разбира се, някои от тях искат да покажат уважение и в определени моменти стават, кланят се и т. н. Това е похвално, а не нещо лошо или смешно. Аз засега съм си здрав и като ида на литургия (което за съжаление вече правя от дъжд на вятър), си стърча прав. Като остарея, сигурно през цялото време ще си седя на столчето.
Sword-tongued
| |
|
Тема
|
 "А Бог търпи всички нас"
[re: Mъглишeв]
|
|
| Автор |
Ежко (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 11.09.11 13:48 |
|
|
Митрополит Антоний Сурожки
"Спомням си една моя енорияшка, която ми рече: “Отец Антоний, не мога да търпя повече Екатерина Сергеевна. Не можете ли да избавите някак енорията от нея?” Казах й: “Вижте, Ирина, вие трябва да търпите Екатерина Сергеевна, аз трябва да търпя Екатерина Сергеевна и вас, а Бог трябва да търпи и трима ни. Как мислите, на кого е най-трудно?”
Преди време прочетох следното писмо до един вестник:
Уважаема редакция,
Ще си позволя да ви занимая с един въпрос, за който и без друго знаете.
Имам предвид реда, или по-точно безредието, при практическото православно богослужение.
Познавам една полякиня, живееща отдавна в България. Тя сподели с мен приблизително следното: „Понякога имам нужда да се помоля в храм. Католичка съм, но храмът си е храм. Молила съм се и в джамия у нас в Полша, това е нормално, без, разбира се, да се прави нещо, което оскърбява християнската вяра. Затова и съм влизала в православните ви храмове.
Но там е ужас! Влез-излез, непрестанен шум, торбички шумолят, хлябове, бонбони, вина и какво ли не още се вади от торби и се нарежда някъде, а всичко това е придружено с непрестанно шептене. Защо вашите храмове са такива?”
И аз се питам същото, уважаема редакция. Каквито и да са каноничните основания за протичането на празничната служба, като православен мирянин (какъвто поне си мисля, че съм) никога не мога да се съглася, че точно по време на ангелогласното пеене на хора, докато свещеникът реди слова с осветен от Бога смисъл, че точно тогава трябва една голяма маса да се тътри до средата на храма, няколко на брой женици да я обикалят в продължение на половин час, докато наизвадят от бездънните си торби всичко, което са надонесли. Та изтърват, та се съветват... Това се случва в нашия централен N-ски храм, но съм сигурен, че е повсеместна българска картинка.
Защо не се въведе ред? Защо се допуска боговдъхновеното празнично служение да се скверни (тази е думата според мен)? Как да встъпя в общение с Бога, когато в ухото ми се шуми? И защо сякаш това никого не дразни? Кой трябва да се намеси? Защото, както ми беше казала познатата ми полякиня: „Който иска да бъбри, да иде на пазара, а храмът е за този, който иска да се моли!”
Не мога да не се съглася с това.
С уважение Р. Т. РУСЕВ
--------------------------------------------------------------------------------
Ето и отговора:
"Вкусете и ще видите колко благ е Господ"
Нашата вяра е опит. Личен опит от лично общуване с Живия Бог.
Чуждият опит - преразказан, описан - може само отчасти да ни даде някаква смътна представа за Божията благост. Как можеш да се насладиш на меда, ако сам не го вкусиш?
Когато с помрачено сърце започнем да съдим за богослужението по външни белези, значи сме си останали едни външни наблюдатели. Няма никакво значение, че сме стояли цели два часа под купола на храма сред богомолния народ. Сърцето ни е било отвън - смутено, осъждащо, сухо и далече от духа Христов.
Христос не се е дразнил от тълпите, които постоянно и навсякъде Го следвали. А те със сигурност били шумни и груби - народ, пресъхнал за Бога, изнурен от непосилната тежест на греховете си, притесняван от демони и земни тирани.
Божият Син за тези хора дошъл - да ги спаси и освети, да ги направи синове на Царството Божие.
И такива сме всички ние - изкупени от проклятието на греха, но не безгрешни; синове на Царството, но още в тленна плът; призвани за рая, но още клонящи към ада; родени в кръщелния купел за живот вечен, но още неминали през смъртта. Всичко ни е дадено, но все още в залог. Добрият завършек за нас е дар свише, не наша заслуга.
Православието не е за перфекционисти. Такива по-добре се чувстват в мъртвохладния готически порядък, в наложената с меч тишина на джамията или в измамния покой на пъпното съзерцание. Казано е: „дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21).
Ние желаем съкровището на Горния Иерусалим. Затова и светата Литургия ни приканва: „ГорeV имеим сердца”.
Чудото за нас се извършва близко и естествено, защото ние не разсъждаваме върху това как точно става това, а просто участваме в него такива, каквито сме, по силата на чистата вяра. Стараем се само грехът ни да не участва, без да се правим на други, каквито не сме.
И ето: бръкваме в торбичките си (защото нямаме чанти от крокодилска кожа!) и изваждаме вино - но то става Кръв Христова; изваждаме питка от близката фурна или омесена у дома - но тя става Тяло Господне, хляб небесен, по-благ и от манна; олио от бакалията - но то става целебен елей на радостта; изваждаме бонбон или сладка - но сме нахранили Христа в лицето на някой „от тия малките” (вж. Мат. 10:42).
От нас това и се иска. Да бръкнем в тези торбички, защото то означава, че сме разтворили и душите си. Останалото извършва Божията благодат.
Погледнато отвън, шумим досадно, „тътрим” някакви маси, шептим. Но ако можеше да се съди отвън, то нямаше да е тайнство - едната ни немощ щеше да остане на показ. И светът бързичко щеше да ни заличи. А сега разбираме какво значи: „Силата Ми се в немощ напълно проявява” (2Кор. 12:9).
Не отричаме, че е плод именно на нашата немощ, когато нарушаваме строгата дисциплина с движенията си, с шумовете си. Но не ни ли е заповядано от Господа да носим един на друг немощите си, както Той понесе нашите немощи. Това е и начинът да встъпим в общение с Бога, но ако не сме разбрали това, за какво са ни тишината и дисциплината?...
Какво може да знае тази полякиня католичка, за която е все едно дали е в църква или в джамия, за вярата и за благочестието на „няколкото женици” в скромната православна черква? (Може би по-добре щеше да е за нея да извърши „нещо, което оскърбява християнската вяра”, както възпитано се е изразила, за да осъзнае ясно истинското си място!)
Бихме се помолили да й открие Бог как жениците, погледнати в небесна перспектива, съслужат в този момент с ангелските сили, участват невидимо в херувимското славословие. Обаче това е невъзможно, ако човек не отстъпи от егоизма си. Не става дума за елементарния и груб егоизъм на ежедневната борба с делника.
Има и „тънък”, духовен егоизъм, много по-коварен.
Решил човек „да се помоли в храм”. Напуснал тишината, уединението на дома си и отишъл в църковното събрание, сред ближните, за да се изпълнят думите Господни: „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз” (Мат. 18:20). А какво се случва? Започва да негодува срещу тях, да ги съди, да се дразни. Всъщност, иска да си остане сам, макар и сред тях. Затова му пречат нетърпимо, когато напомнят за съществуването си. Затова и никаква радост от общението не може да покълне в него. Затова и му е все едно в какъв храм е, понеже той все си е сам... Защо не си беше останал вкъщи?
В отговор към нашия читател ще прибавим още, че от външното безредие в храмовете ни, забелязано от него, не се „скверни” „боговдъхновеното празнично служение”, както на него му се струва. Христос Сам ни пояснява какво осквернява човека. Това са: „зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули” (Мат. 15:19), излизащи от сърцето.
Нищо подобно не изваждат благочестивите жени в храма нито от „бездънните си торби”, а още по-малко от сърцата си.
Г-н Русев все пак е прав, че ние не можем да се съгласим с празните приказки по време на Литургия, с одумките и смеховете, с безразборното придвижване насам-натам. Всичко това е незачитане на светинята, съблазън за ближните, стоящи на молитва. Само че, откъде да знаем ние за какво си говорят другите, какво ги вълнува в този момент, защо се придвижват или седят? Нима е редно да ги подслушваме и дебнем? Защото и това е грях.
Казаното се отнася не за тях, „другите”, а лично за мен. Аз преча на тяхната молитва, ако шумя без нужда, аз скверня богослужението, ако се смея или приказвам, аз ги смущавам с безкрайното си суетно ровене из пликчета и хартийки. Аз тях, а не те мен!
Оттук трябва да тръгнем.
Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
""
Редактирано от Ежко на 11.09.11 13:55.
| |
|
Тема
|
Re: Малко за православието.
[re: Йexдй]
|
|
| Автор |
*abi* (eLgreco) |
| Публикувано | 11.09.11 14:40 |
|
|
отиваме на разходка в морската
чудничко
| |
|
Тема
|
Re: Храмът е Божий дом за молитва, а не светско парти
[re: Ежко]
|
|
| Автор |
Black Wolf (ловец) |
| Публикувано | 11.09.11 17:56 |
|
|
Я ние просвети какви специални неща се случват по време на светата литургия?
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
