Re: Ислям=лицемерие и диващина / Религия и мистика / Християнство

Някога християнството е било силно и е действало едновременно като цивилизоващ, но и като сковаващ живота фактор. Срещу тази скованост са се борили и се е стигнало до светските държави, които дават огромна лична свобода. Това е добро. Може би светските свободи са стигнали до безобразни крайности, но сама по себе си свободата е висша ценност.

Мюсюлманите в тези "контролирани зони" нарушават свободата. Те са нашето Средновековие. Те са варвари. Те са лицето на мракобесието. У тях го има това, срещу което ритат либерастите: попщина - и то в най-лошия смисъл на думата. Точно така, има съвременна ислямска попщина. Има мракобесие, простотия, лицемерие, несвобода и лъжа. Християнството не само е създало качествено по-добра цивилизация от исляма, но вече е и доста по-опитомено и цивилизовано от исляма. При това християнството е опитомено от собственото си чедо - от западната цивилизация. Докато ислямът все още е див, тъп и вреден и му липсват дори онези благородни истини и традиции, които са направили от християнството нещо повече от останалите шантави религии и религийки.

Радикалните ислямски искания връщат историята назад. Съвременните радикални мюсюлмани са същите като Инквизицията, като Калвин и като пуританите на Кромуел. Тоест са отвратителни. Техните зони и техният шариат са нарушение на нашите свободи, на нашия начин на живот, на нашите традиции (на свобода), на нашите закони, на секуларността на обществото ни, та дори и на нашия суверенитет в собствените ни държави.

Да, западната цивилизация днес е либерална и напълно светска. В нея човек би могъл свободно да бъде християнин-традиционалист, а би могъл да бъде и разюздан педераст. И би могъл да хули протиположните си. Това е нашата свещена свобода и всеки, който атакува основата й, трябва да бъде прогонен. Да върви по дяволите примитивният варварски морализъм на резняците. Имат право да носят смешни парцалаци на главите си, да ядат само смрадливо агнешко и да се дупят по пет пъти като чуят записите с воя на оня грозен език. Но нямат право да имат по повече от една съпруга едновременно, нито да палят знамена или да си отделят анклавчета. Точно както аз имам право да ида на църква, да ги наричам диваци или да набивам свинско, но нямам право да пикая в джамията. Който наруши тия правила трябва да бъде малко понабит от полицията и тикнат в пандиза. А за повторно или особено тежко нарушение - да бъде изхвърлен обратно в пясъчничето - хей там, в благословения от Аллах кът с петрола и светия град Мека. Ай сиктир на резнящината.

Триста пъти предпочитам компанията на някой смешен педал-комунисто-будист пред тази на някой нагъл парцалоглавец. Педалът поне би бил роден тук, а не някакъв проблемен тип, довлякъл се от жалката си родина някъде из пясъците.
Много ще се зарадвам на деня, когато толерастите осъзнаят, че като се кефят на ислямщини, всъщност режат клона на собствената си свобода.

Впрочем, убеден съм, че Мохамед не е бил Божи пророк, а мошеник, че в Мека има не светиня, свързана с Авраам и Авраамовия син Исмаил, а обикновено езическо капище, че воят на мюезина е отвратителен, както и че Коранът е глупава и зле съставена книга. Смятам, че ислямът е просташка, лъжовна и грозна религия, подходяща само за глупаци. Това е мое искрено мнение, което не съм споделял само заради досегашното си желание да звуча любезно. Вече нямам такова желание.
Но все пак съзнавам, че почтен човек може и искрено да вярва, че завещаната му от дедите религия наистина е единствената свята истина. Тъй че не бих призовавал мюсюлманите да се ограничават в изповядването на вярата си. Нека си слушат воя и се дупят свободно.
Само нека не смеят да преподават уроци по морал. Не и в нашите държави, където са дошли, защото тук се живее по-добре. Да си се дупят тихичко и да си налягат парцалите. Едва когато се цивилизават, да се опитват да пробутват "високата" си нравственост.

Няма такова нещо като мюсюлмански морал. Тяхната религия разрешава да се бият жени и да имаш повече от една едновременно. Тяхната традиционна ориенталска култура познава лицемерието, двусмислицата, лукса, извращението и двойния стандарт много повече от нашата западна. Същите хора, които се правят на велики морализатори, си позволяват да приканват към насилие и нарушаване на действащите закони, обиждат местните обичаи, тормозят ежедневно жени и деца, а на това отгоре си позволяват да държат сметка за морала на тези, които са ги пуснали в държавите си. Да не говорим наистина за лицемерието - колко "добри мюсюлмани" вършат насаме непозволеното - пият, хапват през пости, хем свинско, чукат момченца и момиченца, практикуват какви ли не содомии, друсат се и изобщо зад завесата живеят така, както обвиняват нас?

Мюсюлманинът често може да бъде и напълно нормален човек, разбира се. Но самият ислям е едно отвързано куче, което трябва да бъде налагано с тояга, докато подвие опашка и се навре обратно в колибката си. Само Израел знае как да се оправя с мюсюлмани.

Капището в Рупите да се разруши

От постинга ти става ясно, че си свръхчувствителен за всичко действително неприемливо и ретроградно в исляма и абсолютно сляп за всичко ценно и достойно за уважение в него.

Но за това, което ти засега си очевидно сляп, един западноевропеец от ранга на Гьоте е бил, за разлика от теб, особено привлечен.

Ти пишеш:

Впрочем, убеден съм, че Мохамед не е бил Божи пророк, а мошеник, че в Мека има не светиня, свързана с Авраам и Авраамовия син Исмаил, а обикновено езическо капище, че воят на мюезина е отвратителен, както и че Коранът е глупава и зле съставена книга. Смятам, че ислямът е просташка, лъжовна и грозна религия, подходяща само за глупаци.

Един такъв "глупак" е бил именно великият немски поет и мислител Йохан Волфганг Гьоте.

Гьоте възприема човека като изцяло подчинен на Божествената Воля, на волята на единния Творец, създал този свят. Именно в това неделимо подчинение писателят намира смисъла на човешкото съществуване, наричайки въпросното чувство на покорност и подчинение на Бога Ислям.

Поетът нееднократно изказва мисълта, че в този смисъл той самият е мюсюлманин. Ето какво пише в едно от стихотворенията от "Западно-източен Диван":

Не е ли пошло да възпяваш

съжденията си за туй или онуй!

Ако Ислямът е поклон пред Бога,

то в него всички дишаме и мрем.

През есента на 1813 г., малко преди Гьоте да пристъпи към работата си над "Западно-източен Диван", един немски войник му донася от Испания стар арабски ръкопис, съдържащ последната 114-а сура "Ан-Нас" от Корана.

По-късно Гьоте преписва тази сура под ръководството на йенските си учители, опитвайки се с тяхна помощ да постигне смисъла й. Писателят винаги е считал това събитие за особен божествен знак.

Гьоте вярвал, че Аллах говори с хората чрез пророците. През 1819 г. в писмо до Блументал, позовавайки се на четвъртата сура "Ибрахим", той потвърждава убеждението си в истинността на пророческата мисия на Мохамед.

"Истина е, сам Бог ни говори в Корана:

"Отправяхме Ние като посланици само онези, които говореха на езика на своя народ, за да могат да разяснят на хората смисъла на Писанието".

Няколко години преди това - в "Бележки и очерци за "Западно-източен Диван", Гьоте разсъждава за разликата между пророка и поета и потвърждава праведността на пророческата мисия на Мохамед:

"Той не е поет, а Пророк, и неговият Коран е божествен закон, а не книга, написана от човек за развлечение или с общообразователна цел".

В стихотворението си "Магомет" Гьоте въплъщава разбирането си за смисъла на пророческата мисия в метафора, сравнявайки Пророка с ручей, който расте, поемайки огромна духовна сила, разширявайки се, разгръщайки се и величествено вливайки се в океана - символ на Божествената мощ.

Религиозният гений на пророка повлича след себе си други хора - малки ручейчета.

В архивите на Гьоте и Шилер във Ваймар са се запазили ръкописи от създателя на "Дивана", които свидетелстват за напрегнато изучаване на Корана. през 1771-1772 г. Шилер и жена му потвърждават, че Гьоте задълбочено е изучавал немския превод на Корана, дело на И. Хамер (писмо на Шилер до Кнебел от 22.02.1815 г.).

Гьоте бил очарован от красотата и величавия език на свещената книга, от нейния дълбок религиозен и философски смисъл. Той отделял особено внимание на идеята за света като творение Божие.

Това личи и от първите направени от поета преводи на отделни аяти от Свещения Коран на немски език. Гьоте избира аятите, които учат, че природата и природните явления са знаци на божествения закон, че в многообразието на природните явления е отразено единството на Всемогъщия Бог. Гьоте пише, че ние сме длъжни да съзрем величието на Бога в малкото и цитира в качеството й на пример притчата за комара.

Великият немски класик непрестанно усеща недостатъците и непълнотата на латинските, английските, немските и френските преводи на Корана и неуморно търси нови преводи. Старателно чете учебници по арабски език, пътеводители, стихове, оригинални арабски ръкописи.

Боя се, че ако ти не си в състояние да схванеш великото, ценното и вечното в исляма, то причината за това едва ли е в самия него, а по-скоро в твоята духовна предубеденост и незрялост.

Ти с пълно основание би сметнал за напълно неприемливо да се съди за достойнството и величието на християнството по недостатъците на неговите многобройни недостойни светски и духовни последователи от различни деноминации. Но от друга страна с лекота зачеркваш една велика религиозна традиция, служеща и днес за духовна опора и компас на над 1,6 милиарда души, от които само 18% живеят в арабски страни.

С какво например този германски мюсюлманин и проповедник е по-лош от повечето наши православни попове: