Отдаван мисля да пиша по тази тема. Исках да ви запозная с авторството на Грийн. Тои е често наричан католически писател, имено защото в светската си литература тедненциозно повдига Библейски тематики за човешката същност. На всичкото отгоре не е нагъл пропагандатор. Героите на Грийн са слаби личности почти винаги в морален двобой със себе си. Те постояно прекрачват границата между греха и правеилните избори. Често тяхната единствена светлина е в преобраза на любимия/та. В романите се срещат молитви на невярващи в отчаяни моменти, окаяни грешници изкупени с делата на други, жертвоготовност като път за изкупление и др.

За мен Г.Грийн поставя в контекста на 20ти век вярата в Бог. Дори и ако тя е прекалено хилава. Макар и самия тои вярващ героите му много често развахват юмрук в лицето на Бог и изискват отговори.

в краина сметка Грий е любим мои автор от няколко години насам. В България се намират преводи на книгите му. Миналата година си тругнах от там с "Нашия човек в Хавана".

на всичкото отгоре и доста от романите му успешно се обръщат във филми. Най-новия Brighton Rock вече го дават (на интернета може да се намери и филм от 50-60те години пак по същия роман).

Насърчавам ви да пробвате Грахам Грийн интелектуално предизвикателен е.


Произведения на Греъм Грийн

Романи The Man Within (1929) · The Name of Action (1930) · Rumour at Nightfall (1932) · Ориент експрес (Stamboul Train) (1932) · It's a Battlefield (1934) · England Made Me (1935) · The Bear Fell Free (1935) · A Gun for Sale (1936) · Brighton Rock (1938) · The Confidential Agent (1939) · Силата и славата The Power and the Glory (1940) · The Ministry of Fear (1943) · Същността на нещата (The Heart of the Matter) (1948) · Третият (The Third Man) (1949) · Краят на любовната история (The End of the Affair) (1951) · Тихият американец (The Quiet American) (1955) · Loser Takes All (1955) · Нашият човек в Хавана (Our Man in Havana) (1958) · Безнадежден случай (A Burnt-Out Case) (1960) · Комедиантите (The Comedians) (1966) · Пътешествия с леля ми (Travels with My Aunt) (1969) · Почетният консул (The Honorary Consul) (1973) · Човешкият фактор (The Human Factor) (1973) · Доктор Фишер от Женева или бомбената вечеря (Doctor Fischer of Geneva or The bomb party) (1980) · Monsignor Quixote (1982) · Десетият (The Tenth Man) (1985) · Капитана и врагът (The Captain and the Enemy) (1988) · No Man's Land (2005)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, мерси!

И аз благодаря за хубавата презентация и препоръка! Признавам си, че не съм чел и една книга от него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би не си попаднал на доброто от Стайнбек.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добро, ама тягостно. Много е мрачен тоя Стайнбек, как се насилваш да го четеш?

Мрачен ли? Че напротив. "Улица Консервна" и "Благодатният четвъртък" хич не са тягостни. За "Краткото царуване на Пипин IV" и "Крал артур и неговите доблестни рицари" да не говорим. Много е забавен.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек трябва да си цени читателското време и да не си го губи с второкачествени неща. Достатъчно ми беше да прочета два от най-цитираните му романа ("Гроздовете на гнева" и "На изток от рая") за да си изградя представа за това, какво може да ми предложи този автор: най-вече повърхностно сантиментално морализаторстване и то в догматичните рамки на някакво наивно-хуманистично левичарство, в сравнение с които дори "Как се каляваше стоманата" на Н. Островски зазвучава ако не талантливо, то поне автентично сурово и изстрадано.

«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»

Чети Грийн, той наистина си струва, но преценката ти за Стайнбек е... да речем, странна.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, да, доверявам се на преценката на Мюнцер2, който по правило пише тук рядко, обмислено и по значими поводи, и задължително ще прочета поне един роман на Г. Грийн до края на лятото.

Колкото за отрицателната ми преценка на Стайнбек - знам, че тя не е "обективно правилната". Най-малкото защото, както вече споменах, ерудитът от Учиндол съвсем не я споделя.

Бих запитал някой, който е тръгнал да си губи времето с обемното творчество на Стайнбек, дали вече е привършил всичко на Фицджералд, Фокнър, Хемингуей, Дос Пасос, Сол Белоу, Керуак, Бъроуз, Хелър, Ъпдайк, та дори и Р. Чандлър и С. Кинг от "по-леките" жанрове? (И говорим само са американските класици от 20 век, за да е сравнима ситуацията.) И ако този някой ми отговори "Да, разбира се, всичко съм чел!", ще му препоръчам още веднъж да прочете изброените, а не да си губи времето с неща второ и трето качество.

«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»

Чувствам как покрай Стайнбек в немилост ще изпаднат още Маркес и Казандзакис.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите