Отдаван мисля да пиша по тази тема. Исках да ви запозная с авторството на Грийн. Тои е често наричан католически писател, имено защото в светската си литература тедненциозно повдига Библейски тематики за човешката същност. На всичкото отгоре не е нагъл пропагандатор. Героите на Грийн са слаби личности почти винаги в морален двобой със себе си. Те постояно прекрачват границата между греха и правеилните избори. Често тяхната единствена светлина е в преобраза на любимия/та. В романите се срещат молитви на невярващи в отчаяни моменти, окаяни грешници изкупени с делата на други, жертвоготовност като път за изкупление и др.

За мен Г.Грийн поставя в контекста на 20ти век вярата в Бог. Дори и ако тя е прекалено хилава. Макар и самия тои вярващ героите му много често развахват юмрук в лицето на Бог и изискват отговори.

в краина сметка Грий е любим мои автор от няколко години насам. В България се намират преводи на книгите му. Миналата година си тругнах от там с "Нашия човек в Хавана".

на всичкото отгоре и доста от романите му успешно се обръщат във филми. Най-новия Brighton Rock вече го дават (на интернета може да се намери и филм от 50-60те години пак по същия роман).

Насърчавам ви да пробвате Грахам Грийн интелектуално предизвикателен е.


Произведения на Греъм Грийн

Романи The Man Within (1929) · The Name of Action (1930) · Rumour at Nightfall (1932) · Ориент експрес (Stamboul Train) (1932) · It's a Battlefield (1934) · England Made Me (1935) · The Bear Fell Free (1935) · A Gun for Sale (1936) · Brighton Rock (1938) · The Confidential Agent (1939) · Силата и славата The Power and the Glory (1940) · The Ministry of Fear (1943) · Същността на нещата (The Heart of the Matter) (1948) · Третият (The Third Man) (1949) · Краят на любовната история (The End of the Affair) (1951) · Тихият американец (The Quiet American) (1955) · Loser Takes All (1955) · Нашият човек в Хавана (Our Man in Havana) (1958) · Безнадежден случай (A Burnt-Out Case) (1960) · Комедиантите (The Comedians) (1966) · Пътешествия с леля ми (Travels with My Aunt) (1969) · Почетният консул (The Honorary Consul) (1973) · Човешкият фактор (The Human Factor) (1973) · Доктор Фишер от Женева или бомбената вечеря (Doctor Fischer of Geneva or The bomb party) (1980) · Monsignor Quixote (1982) · Десетият (The Tenth Man) (1985) · Капитана и врагът (The Captain and the Enemy) (1988) · No Man's Land (2005)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, мерси!

И аз благодаря за хубавата презентация и препоръка! Признавам си, че не съм чел и една книга от него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би не си попаднал на доброто от Стайнбек.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добро, ама тягостно. Много е мрачен тоя Стайнбек, как се насилваш да го четеш?

Мрачен ли? Че напротив. "Улица Консервна" и "Благодатният четвъртък" хич не са тягостни. За "Краткото царуване на Пипин IV" и "Крал артур и неговите доблестни рицари" да не говорим. Много е забавен.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек трябва да си цени читателското време и да не си го губи с второкачествени неща. Достатъчно ми беше да прочета два от най-цитираните му романа ("Гроздовете на гнева" и "На изток от рая") за да си изградя представа за това, какво може да ми предложи този автор: най-вече повърхностно сантиментално морализаторстване и то в догматичните рамки на някакво наивно-хуманистично левичарство, в сравнение с които дори "Как се каляваше стоманата" на Н. Островски зазвучава ако не талантливо, то поне автентично сурово и изстрадано.

«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»

Чети Грийн, той наистина си струва, но преценката ти за Стайнбек е... да речем, странна.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, да, доверявам се на преценката на Мюнцер2, който по правило пише тук рядко, обмислено и по значими поводи, и задължително ще прочета поне един роман на Г. Грийн до края на лятото.

Колкото за отрицателната ми преценка на Стайнбек - знам, че тя не е "обективно правилната". Най-малкото защото, както вече споменах, ерудитът от Учиндол съвсем не я споделя.

Бих запитал някой, който е тръгнал да си губи времето с обемното творчество на Стайнбек, дали вече е привършил всичко на Фицджералд, Фокнър, Хемингуей, Дос Пасос, Сол Белоу, Керуак, Бъроуз, Хелър, Ъпдайк, та дори и Р. Чандлър и С. Кинг от "по-леките" жанрове? (И говорим само са американските класици от 20 век, за да е сравнима ситуацията.) И ако този някой ми отговори "Да, разбира се, всичко съм чел!", ще му препоръчам още веднъж да прочете изброените, а не да си губи времето с неща второ и трето качество.

«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»

Чувствам как покрай Стайнбек в немилост ще изпаднат още Маркес и Казандзакис.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нерде Стайнбек, нерде Казандзакис!

В интерес на истината от Стайнбек харесах само:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е Казандзакис е друга бира. Той е от авторите или-или. Или можеш да четеш Казандзакис или не, при това си трябва едно и що годе познаване на гръцкия нрав. А дори и гърците четат трудно Казандзакис. Нужна е една по-особена културна нагласа. Харесвам го. "Капитан Михалис" ми е голяма тръпка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

та дори и Р. Чандлър и С. Кинг от "по-леките" жанрове
Това наричам пълна загуба на време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *abi* на 24.06.11 09:39.

аз съм фен повече на "Огледалния свят". И все пак... Впрочем, жалко, че "Страната на чудесата" е по-популярна. Другата част е някак на втори план, а е много по-симпатична.

Не знам, Казандзакис ми идва дюшеш. Много "български", някак. И, да, напомня ми на Стайнбек. Larger than life, както се казва.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пробвай с "Краткото царуване на Пипин IV"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не е въпросът за опозицията мрачност/ведрина. Фокнър, който ми е най-любимият американски автор от 20 век е вероятно и най-мрачният от американските класиците от този период.

Както и да е, признавам, че съм доста пристрастен спрямо Стайнбек и - както се казва на любителски език - не съм му дал възможност да ми се хареса; и така дори не съм успял напълно да разбера защо е христоматиен автор в американските училища.

«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»

Аз споменах Чандлър и Кинг в смисъл, че са доста по-даровити белетристи от Стайнбек - много по-добри разказвачи, конкретизатори на идеи, характери и ситуации. Друг е върпосът, че са доста по-непретенциозни и комерсиални като художествено-литературни цели. Но не претенциите и целите са всичко, трябва и талант, да му се не види! Някои, без да искат, сътворяват шедьоври, други колкото и да се напъват - нъц!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, оценявам във всяко едно отношение оценката добри разказвачи, конкретизатори на идеи, характери и ситуации за Кинг и Чандлър. Няма да се учудя ако извадя тримата юнаци от прахта и един бърз разбор изцяло потвръди много по-добри в полза на Кинг и Чандлър.

Признала съм ги в това отношение моментално. Но не харесвам историите им с малки изключения. Стилът е много добър, но не си падам по самото съдържание. От там идва "загубата на време", за която споменах. Подхвърляха ми Кинг, лавиците преливаха от неговите творения, но помня, че интересът ми се изчерпа с "Мизъри". А Чандлър направо ми е оставил един кафеникав на цявт описателен привкус.

И съвсем не възхвалявам Стайнбек. Помня точно две негови книги - "За мишките и хората" и на "Изток от рая". От тогава са минали 25 години... С положителност някога съм започвала и трета, но фактът, че не я помня показва, че съм приключила до там със Стайнбек в юношеска възраст.

В този разговор си давам сметка, че трудно харесвам американската литература. Отчитам техническото изпълнение, изразните средства и т.н., откривам наистина много добри автори, но явно имам сериозен проблем с атмосферата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Другата част е някак на втори план, а е много по-симпатична.
Съгласна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Този ще стане наистина дълъг...но пък ми се приказва за литература!

Цялата работа май се състои в това кой, за какво обича да чете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *abi* на 25.06.11 11:22.

Много добър английски език. По-скоро много елегантна употреба на диалекти и социолекти. Битова наблюдателност - особено в добри книги като "Улица консервна". Отлично чувство за хумор, например в "Краткото царуване...". И, разбира се, чудесна композиция на текста. В един момент започваш да се чудиш дали четеш просто роман или някакъв напевен епос за света от вчера.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми правилно :) И аз се справям чудесно без руската класика. Истината е, че недооценявам св. Достоевски (знам, срамота, какъв православен съм изобщо).

Не крия, че и аз съм силно пристрастен (и с двете ударения) към "Властелина..." и към целия куп сочинения на бай Толкин. Дори в момента, пишейки, слушам аудиокнигата "The Children of Hurin", изчетена от Кристофър Лий.

Нямам нищо против българските класици, но ги смятам недостатъчни за възпитанието на вкуса.

Всъщност може би любимата ми проза е тази на Такъри. Обожавам "Панаир на суетата", "Книга за снобите", "The Four Georges" и "The Luck of Barry Lindon". Споделям мнението, че всъщност няма по-добра художествена литература от британската.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Истината е, че недооценявам св. Достоевски (знам, срамота, какъв православен съм изобщо).
Тъй, тъй

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *abi* на 25.06.11 19:01.

Всичко опира до вкус и предпочитания.

Въпросът е да се чешат езици.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

по принцип много обичам да чета книги. Дъщеря ми реши да пресметни страниците на книгите които са до леглото ми които са почнати и не довършени. Излязоха 4000 и нещо, и аз съм на повечето от тях на първите 20 страници. В момента чета Cutting for Stone от Abraham Verghese; Rainbow от D. H. Lawrence; тамън свърших The Man Within от Graham Greene и в колата слушам Widows of Eastwick от John Updike( и в Петък свърших със Rooftops of Teheran by Mahbod Seraji която на моменти ме разтърсваше емоционално....абе за женените ако сте позабравили какво е да си влюбен...препоръчвам тази въпреки че има доста слаб край). По принцип любими писатели са ми: Gerald Durrell(много обичам да си купувам негови томчета на куп на ебей); Lawrence Durrell; D. H. Lawrence; Jack Kerouac; Milan Kundera; Балзак (тои е направо вечен) сигурно има и още много други ( Набуков ме впечатли с Лолита). Много дълги периоди от време съм чел само нон-фикшън. А и тези писатели са ми били любими в различни периоди не едно времено. Обичам да попадам на философско-религиозни тематики в книгите които чета. Понякога просто искам а не мисля локално и обръщам доста индиска литература: Manil Suri; Kiran Desai; Jhumpa Lahiri (много ми харесва тя) в тази насока съм попадал и на О. Памук (и ми харесва). Дори Abraham Verghese пише в Етиопски контекст. Последно няколко месеца слушах John Updike's Rabbit Quartet.

Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.

Редактирано от muntzer2 на 26.06.11 07:10.

Gerald Durrell

Такъв фен съм на поредицата за Корфу, че когато трябваше да си взема книга за родилното, без колебание натиках в чантата за пореден път едната от тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Скоро видях на витрината на книжарница Пингвините две негови книги, докато се чудя коя да избера, то пък книжарницата изчезна.
Грийн е много тънък стилист, пише увелкателно, наблюдателен, въвежда читателя в романа си постепенно и увлекателно.
За мен четенето в момента е нещо като нирвана, чета само когато искам да изчезна от реалността. Грийн е добър избор.

Фокнър е тежък за четене, при това съм го чела когато преводите се правеха от цели екипи и се държеше на много високо ниво.
Когато бях млада, по-млада и от теб беше много модерно да се четат американски автори, щото ги и нямаше.
Стайнбек е пролетарски писател, но въобще не лош, фокнър е писател на работническия и негърския Юг.
Та тогава бях впечатлена, силно много, от Доктороу и Селинджър.
През последните години с удоволствие изчетох и изгледах после творчеството на Гришам.

Бай дъ уей кажи на кой роман на Грийн се спираш , за да купя другия новоиздаден и да ги менкаме.

Общи приказки; диалекти, социолекти, идеолекти и каквито се сетиш още ...лекти по най-разнообразен, оригинален, творчески и какъвто се сетиш още начин употребяват и всички останали изброени по-горе автори, но доста по-добре. С композицията, сюжета, фабулата, монолозите, диалозите, епитетите, речевите фигури и пр. - същата работа. Може да упражняваме гимназистки защити на любим автор до второто пришествие, което няма да ги направят по-малко субективни.

-----------------------------------------------

Добавка: сега последвах препоръката ти за "Улица Консервна", която съм чувал многократно, но не съм чел; намерих я в сайта "Читанка" и прочетох първата глава; действително обещаващо начало, много ми хареса. Но в никакъв случай не мога да си изкривя душата и да кажа, че е нещо кой знае какво в сравнение с повечето останали американски автори, които съм чел.

А Фокнър, както споменах по-горе, е колосът на америк. лит. от 20 век, включително и в това, перфектно да възпроизвежда различните локални и индивидуални гОвори и най-дребните и наглед незначителни предметни детайли и да съгласува реалистично всички подробности и разноговори в една цялостна епична картина за живота в имагинерния южняшки окръг Йокнапатофа. И то без да прекъсва повествованието за да се обърне дирекно към читателя с досадни морализаторски обобщения, като че ли последният е тъп и не може да си ги направи сам въз основа на романовото действие.

Всъщност, сравняването на Стайнбек с Фокнър е само по себе си естетическо светотатство, за което се извинявам на хората с добър вкус, че изобщо прибягнах до такова. Това е все едно да сравня Ерих Мария Ремарк с Томас Ман. Първият от двете двойки става и за домакинско четиво, вторият не.

«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»

Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 26.06.11 21:29.

Да; затова беше хубава идеята на открилия тази тема, да препоръча нещо не напосоки, а според тематиката на клуба; със сигурност американската литература, както и да стои в сравнение с другите национални литератури, има да предложи много поводи за разговор за преживяването на съвременното християнство.

«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»

Хайде, хайде, превземки :) Но чети там, дано те изкефи.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси за компетентния съвет! Чакай само да привърша с литературата за възрастни, с която в момента съм се заел, пък после може да заделя време и за детско-юношеската класика, към която явно ти имаш по-голям афинитет. Пътьом ще препрочета и приключенията на Хък Фин, на които много се радвах като 10 годишен.

Все пак вярвам, че след време ще дораснеш да цениш литературните произведения не само по това, дали "кефят" по тийнейджърски и дали са лесни за филмиране. И тогава ще си говорим пак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Надали. Според мен целта на всички писатели по света е да ми доставят преди всичко удоволствие. Някои от тях успяват, други - не, но всички останали странични ефекти от литературата идват чак след кефа. Стайнбек носи кеф. Грубо казано, не съм на мнение, че само темното е длибоко. Даже споделям варварското убеждение, че най-темното може и да се окаже най-плитко.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

намерих я в сайта "Читанка"

Проблем. Нищо не може да ми хареса на екрана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си скучен! Тая литература "за възрастни" освен да се изфукаш, че я разбираш, за друго не става. Няма ли дракони или извънземни, в краен случай мечове и роботи или поне една елементарна виртуална реалност, не ми я хвали!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *abi* на 27.06.11 09:13.

Не бе, има и "сюрьозни" книги, дето стават, ама това че стават, не е функция на читателя, а на текста

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С последните ти две изречения съм напълно съгласен. Точно затова някъде по-горе посочих, че сред критериите ми за заслужаващо си произведение не е онзи за това колко мрачно или колко ведро е то.

«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»

Естествено, че съм скучен; ако не бях, щях ли изобщо да пиша в този форум, високоуважаеми колега?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина, дългичък е постингът ти, но го прочетох целия и то с нарастващ интерес, който предполагам следва нарастващото вдъхновение, с който си го писала.

Лично аз, когато търся информация за нещо, избягвам художествените преразкази за него, но може би по този начин се лишавам от допълнителна мотивация (вкл. удоволствие) да го проучвам; защото за да продължиш да се ровиш в нещо само по себе си суховато и неутрално, трябва мисловното ти пътешествие да е регулярно прекъсвано от някакви дъхави, цветни, весели, пикантни интерлюдии, вкл. лични авторови впечатления, възторзи, емоции.

Но за инфантилността не съм напълно съгласен с теб; защото вкусът (а вкусът винаги е интенция към нещо, което в крайна сметка да достави удоволствие!) се възпитава. Опосредстващите и отлагащи моменти могат да увеличат удоволствието или най-малкото да го направят по-трайно.

Възрастните често са по-нещастни от децата, но възрастните имат потенциала да бъдат много по-щастливи от децата, защото притежават много повече средства и умения за взаимодействие с околния свят. Включително сетивно и чувствено взаимодействие.

Същото е и с въображението. Само възрастният човек може да има истичнски свободно, мащабно и конструктивно въображение. Така че аз предпочитам да заменям "инфантилност" с "игровост" или "игрова непрактичност и незаинтересованост". Затова казах, че не съм напълно съгласен с теб, само частично - защото вероятно имаме едно и също предвид, но го изразяваме с различни думи.

«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»

За четене на цял роман не става, но за зарибяване и фрагментарно запознаване е чудесен формат, за който съм много благодарен на ентусиастите, които го поддържат.

Иначе, за незаменимостта на тактилно и обонятелно осезаемия хартиено-мастилен сноп, не ще и дума! Аз даже стигам до фетишистка крайност що се отнася до любимките ми. Ако познат ми поиска скъпа на сърцето ми книга, аз гневно му отвръщам: Това да не ти е някаква си жена, че да си я менкаме!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казах Рим и провесих нос, отчитайки колко още имам да видя там, а няма да е скоро. После трябваше да се надъхвам, за да си оправя деня

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *abi* на 28.06.11 11:12.

В доста подобни случаи авторът и преводачът си поделят заслугите за тежкия стил.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О да! Читанката е супер

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уливат се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ето тук качих едно есе за Г. Грийн и религиозните му виждания. Линка ще е валиден няколко дни. Свалете си го може да помогне и при избора на книги за четене. Ако не стане пишете ми muntzer2@gmail.com на да ви го е-майлвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

с литературата на Д. Даралд ме запозна майка ми като бях 6-7клас./по препоръки на колежка някаква...майк ами никога не го е чела/. Той и Джой Адамсън ми бяха клюбими автори дълго време/после открих подобен интерес и към Конрад Лоренс/. Миналата година се постарах да събера всичко негово. Даже имам повечето книги в няколко издания. От там прескочих и на творбите на брат му Лоренс Д. и Александрииския му квартет. /които в същност е истинския писател в семейството/.

Но наистина разказите на Джери за времето прекарано на Корфу са велики. Много освобождаващи особено ако се хвърли едно око на политическата помия в която се давят Балканите и Средиземноморието в този /и други/ период/и/.

Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.

чесно казано "Червеното пони" ми направи силно впечатление :) ама едва ли се смята за значимно негово произведение. Мислих си ако бях дете колко щеше да ме ефектира. /интересно ми беше Марко Семов в неговия пътепис как се опитва да намери нещо Стайнбеково останало в Монтерей/

Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.