|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|
Естествено, че съм скучен; ако не бях, щях ли изобщо да пиша в този форум, високоуважаеми колега?
Действително, за мен реализмът (и особено натуралистичният реализъм), представлява върхът на художествено-литературните подходи в прозата.
Казано в рамките на шегата, ако липсва (фразата) "оплют от мухите прозорец", значи не става за четене! И като продължение - образът на дракона (и на вълшебните създания) е нужен като дразнител предимно на умове, на които им липсва собствено въображение да ги съзрат в някоя случайна и прозаична муха, изцвъкала се на стъклото.
«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»
| |
|
|
|
Наистина, дългичък е постингът ти, но го прочетох целия и то с нарастващ интерес, който предполагам следва нарастващото вдъхновение, с който си го писала.
Лично аз, когато търся информация за нещо, избягвам художествените преразкази за него, но може би по този начин се лишавам от допълнителна мотивация (вкл. удоволствие) да го проучвам; защото за да продължиш да се ровиш в нещо само по себе си суховато и неутрално, трябва мисловното ти пътешествие да е регулярно прекъсвано от някакви дъхави, цветни, весели, пикантни интерлюдии, вкл. лични авторови впечатления, възторзи, емоции.
Но за инфантилността не съм напълно съгласен с теб; защото вкусът (а вкусът винаги е интенция към нещо, което в крайна сметка да достави удоволствие!) се възпитава. Опосредстващите и отлагащи моменти могат да увеличат удоволствието или най-малкото да го направят по-трайно.
Възрастните често са по-нещастни от децата, но възрастните имат потенциала да бъдат много по-щастливи от децата, защото притежават много повече средства и умения за взаимодействие с околния свят. Включително сетивно и чувствено взаимодействие.
Същото е и с въображението. Само възрастният човек може да има истичнски свободно, мащабно и конструктивно въображение. Така че аз предпочитам да заменям "инфантилност" с "игровост" или "игрова непрактичност и незаинтересованост". Затова казах, че не съм напълно съгласен с теб, само частично - защото вероятно имаме едно и също предвид, но го изразяваме с различни думи.
«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»
| |
|
|
|
За четене на цял роман не става, но за зарибяване и фрагментарно запознаване е чудесен формат, за който съм много благодарен на ентусиастите, които го поддържат.
Иначе, за незаменимостта на тактилно и обонятелно осезаемия хартиено-мастилен сноп, не ще и дума! Аз даже стигам до фетишистка крайност що се отнася до любимките ми. Ако познат ми поиска скъпа на сърцето ми книга, аз гневно му отвръщам: Това да не ти е някаква си жена, че да си я менкаме!
«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»
| |
|
|
|
Казах Рим и провесих нос, отчитайки колко още имам да видя там, а няма да е скоро. После трябваше да се надъхвам, за да си оправя деня
Имах предвид инфантилност поне в едно отношение, независимо от количеството и качеството на наблъсканата в главата литература. Сигурна съм, че и най-зрелите индивиди имат своите малки, бебешки тайни. Някои със сигурност все още си хврълят чорапите зад или под леглата, или гризат упорито нокти. . Да, едно и също имаме предвид и го казваме с различни думи. Ти се справи по-добре.
При мен оценката е пряко свързана с описателната част. Налага се произведението да е поднесено така, че да оформя образни рамки, за да мога да усвоя информацията в него. За това не можах да се насоча към икономическите науки, поради невъзможността ми да поемам цифрови анализи и формули. С физиката започнах да се справям някак си едва когато се появиха "народни" книги, в които физици с писателски талант като Микио Каку поднасят основите на тази наука, предимно чрез картини.
Имам и друг проблем. Не мога да чета автори, които се престарават да лелеят. Това се получи с книгата на Арместо. Предълги изречения, достигащи до 1/5 от страницата! Мисълта се губи, проследяването става трудоемко, а обръзт претоварен. Определено има пръст и преводачът, защото тогава купих две книги от Арместо и другата се чете далеч по-добре. Сякаш книгите са писани от различен автор, а предвид двамата им преводачи не е трудно да се досетя, кой е провалил втората.
Така стана и с "Миналото е далечна страна". Чудесна тема, прототипна, но авторът е употребявал думата "минало" безогледно. Има я в почти всяко изречение и след три страници, думичката започва да пулсира в главата, заличавайки съдръжателността. Тези повторения, които можеха да бъдат граматически и редакционно избегнати съсипват четивото и го правят досадно.
Важи и за Орхан Памук. Писал, не брисал, описвал...Повторения, повторения...ужас!!! Още съм на кашони поради липса на бибилотека, за да цитирам конкретната книга, която развали отношенията ми с Памук. Кликването на посоки в единствения му публикуван в читанката роман, не променя нищо от становището ми:
Пашата май не одобряваше това сближаване на Ходжа с падишаха, останало извън контрола му; подложил го на същински разпит — подпитвал за мене, наредил да ме проучат, ама Ходжа ми го призна доста по-късно, едва като заточиха пашата и той се махна от Истанбул, защото съм щял, според Ходжа, да прекарам всичките си дни в тровещ ме страх. И все пак усещах, че пашата проявява по-голям интерес към мен, отколкото към Ходжа; гордостта ми бе поласкана — приликата ми с Ходжа тревожеше пашата повече и от мен самия. По същото време приликата като че ли бе загадка, която Ходжа не искаше да разбули, съществуването й обаче ми вдъхваше странен кураж — казвах си понякога, че докато Ходжа е жив, благодарение на нашата прилика всички заплахи ще се отдалечават от мен.
Ходжа, пашата, Ходжа, пашата, пашата Ходжа....
Или това:
Науката за звездите, рекъл пашата, си е чист софизъм, главният астролог Хюсеин ефенди се забърка в неща, дето не се оказаха лъжица за неговата уста, занимаваше се с политически интриги, опасявам се, рекъл пашата на Ходжа, че си хвърлил око на освободеното място, не че не вярвам, рекъл му, в тъй наречената наука, ала тя е обвързана повече с оръжията, отколкото със звездите, дейността на главния астролог е обречена, всички, заемали тая длъжност, то си е очевидно, са били в края на краищата или убивани, или, което е по-лошо, щом се докопвали до някоя тайна, изчезвали безследно, та това е, рекъл пашата на Ходжа, причината, поради която не ми се ще моят вярващ в науката любимец Ходжа да става астролог, то и без друго главен астролог ще става Съткъ ефенди, човек достатъчно глупав и простодушен, за да се справи с работата, чух, рекъл още пашата на Ходжа, как си се сдобил с книгите на предишния главен астролог, никак не ми се ще да се забъркваш в подобни истории.
Последното чудо е едно изречение! Лалалалала, запетайка, чух, рекъл, чух, запетайка, рекъл, запетайка, запетайка.... и край с нишката. На всичкото отгоре в романите му, странно защо, изреченията доволно се разделят не с точка и главна буквичка, а с точка и запетая. Похват, който намирам за безмислен и натоварващ, като не разбирам "елегантността" на това пунктуационно "новаторство".
(Явно съм тъпа, в обработката на така поднесената фабула, защото майка ми припада по Памук. Моят мозък е недоразвит и дава на късо.)
Ето такива писателски подвизи ми вкисват настроението и сбогом Насим Талеб, колкото и да ми е интересна теорията му за "Черните лебеди".
Редактирано от *abi* на 28.06.11 11:12.
| |
|
|
|
В доста подобни случаи авторът и преводачът си поделят заслугите за тежкия стил.
| |
|
|
|
О да! Читанката е супер . Особено със снимките на кориците от старите издания голяма част, от които раздавахме безогледно на времето. Сега и моето сърце се гневи ли генви.
Там си намирам нещо лекичко, което не бих купила, но мога да го изролирам на екрана.
| |
|
Тема
|
 Re: Мрачна работа
[re: Kossoman]
|
|
| Автор |
*abi* (eLgreco) |
| Публикувано | 28.06.11 11:23 |
|
|
Уливат се в комплект!
| |
|
Тема
|
Re: Греъм Грийн /литература/
[re: muntzer2]
|
|
| Автор |
muntzer2 (Георги Димитров) |
| Публикувано | 30.06.11 15:42 |
|
|
ето тук качих едно есе за Г. Грийн и религиозните му виждания. Линка ще е валиден няколко дни. Свалете си го може да помогне и при избора на книги за четене. Ако не стане пишете ми muntzer2@gmail.com на да ви го е-майлвам.
Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.
| |
|
Тема
|
Re: Греъм Грийн /литература/
[re: *abi*]
|
|
| Автор |
muntzer2 (Георги Димитров) |
| Публикувано | 30.06.11 15:49 |
|
|
с литературата на Д. Даралд ме запозна майка ми като бях 6-7клас./по препоръки на колежка някаква...майк ами никога не го е чела/. Той и Джой Адамсън ми бяха клюбими автори дълго време/после открих подобен интерес и към Конрад Лоренс/. Миналата година се постарах да събера всичко негово. Даже имам повечето книги в няколко издания. От там прескочих и на творбите на брат му Лоренс Д. и Александрииския му квартет. /които в същност е истинския писател в семейството/.
Но наистина разказите на Джери за времето прекарано на Корфу са велики. Много освобождаващи особено ако се хвърли едно око на политическата помия в която се давят Балканите и Средиземноморието в този /и други/ период/и/.
Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.
| |
|
|
|
чесно казано "Червеното пони" ми направи силно впечатление :) ама едва ли се смята за значимно негово произведение. Мислих си ако бях дете колко щеше да ме ефектира. /интересно ми беше Марко Семов в неговия пътепис как се опитва да намери нещо Стайнбеково останало в Монтерей/
Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
