|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|
Общи приказки; диалекти, социолекти, идеолекти и каквито се сетиш още ...лекти по най-разнообразен, оригинален, творчески и какъвто се сетиш още начин употребяват и всички останали изброени по-горе автори, но доста по-добре. С композицията, сюжета, фабулата, монолозите, диалозите, епитетите, речевите фигури и пр. - същата работа. Може да упражняваме гимназистки защити на любим автор до второто пришествие, което няма да ги направят по-малко субективни.
-----------------------------------------------
Добавка: сега последвах препоръката ти за "Улица Консервна", която съм чувал многократно, но не съм чел; намерих я в сайта "Читанка" и прочетох първата глава; действително обещаващо начало, много ми хареса. Но в никакъв случай не мога да си изкривя душата и да кажа, че е нещо кой знае какво в сравнение с повечето останали американски автори, които съм чел.
А Фокнър, както споменах по-горе, е колосът на америк. лит. от 20 век, включително и в това, перфектно да възпроизвежда различните локални и индивидуални гОвори и най-дребните и наглед незначителни предметни детайли и да съгласува реалистично всички подробности и разноговори в една цялостна епична картина за живота в имагинерния южняшки окръг Йокнапатофа. И то без да прекъсва повествованието за да се обърне дирекно към читателя с досадни морализаторски обобщения, като че ли последният е тъп и не може да си ги направи сам въз основа на романовото действие.
Всъщност, сравняването на Стайнбек с Фокнър е само по себе си естетическо светотатство, за което се извинявам на хората с добър вкус, че изобщо прибягнах до такова. Това е все едно да сравня Ерих Мария Ремарк с Томас Ман. Първият от двете двойки става и за домакинско четиво, вторият не.
«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 26.06.11 21:29.
| |
|
|
|
Да; затова беше хубава идеята на открилия тази тема, да препоръча нещо не напосоки, а според тематиката на клуба; със сигурност американската литература, както и да стои в сравнение с другите национални литератури, има да предложи много поводи за разговор за преживяването на съвременното християнство.
«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»
| |
|
|
|
Хайде, хайде, превземки :) Но чети там, дано те изкефи.
Капището в Рупите да се разруши
| |
|
|
|
Мерси за компетентния съвет! Чакай само да привърша с литературата за възрастни, с която в момента съм се заел, пък после може да заделя време и за детско-юношеската класика, към която явно ти имаш по-голям афинитет. Пътьом ще препрочета и приключенията на Хък Фин, на които много се радвах като 10 годишен.
Все пак вярвам, че след време ще дораснеш да цениш литературните произведения не само по това, дали "кефят" по тийнейджърски и дали са лесни за филмиране. И тогава ще си говорим пак.
«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»
| |
|
|
|
Надали. Според мен целта на всички писатели по света е да ми доставят преди всичко удоволствие. Някои от тях успяват, други - не, но всички останали странични ефекти от литературата идват чак след кефа. Стайнбек носи кеф. Грубо казано, не съм на мнение, че само темното е длибоко. Даже споделям варварското убеждение, че най-темното може и да се окаже най-плитко.
Капището в Рупите да се разруши
| |
|
|
|
намерих я в сайта "Читанка"
Проблем. Нищо не може да ми хареса на екрана. Изобщо не съм в сътояние да се "отдам на текста.
Не ми ли замирише на прелистени страници, все едно не е литература!
| |
|
|
|
Много си скучен! Тая литература "за възрастни" освен да се изфукаш, че я разбираш, за друго не става. Няма ли дракони или извънземни, в краен случай мечове и роботи или поне една елементарна виртуална реалност, не ми я хвали!
| |
|
|
|
Веселяк в ранни зори!
И аз съм на мнение, че трябва и да кефят. Пак ще стане дълго....
Веднага се сещам за два примера, които съчетават кеф, не-кеф и полза, като илюстрират индивидуалността на възприятията.
Преди няколко години се снабдих с елегантната тухла "Цивилизациите" от
Фелипе Фернандес-Арместо. Съсвсем в целта на тема, която разработвах в главата си. Как цивилизацията се обуславя от климата и различни предпоставки, възниквайки на привидно невъзможни места.
Критиката от издателството:
Блaгoдapeниe нa живoпиcния cи cтил, щeдpo paзнooбpaзявaн c aнeкдoти и любoпитни cлучки c иcтopичecки личнocти, Фepнaндec-Apмecтo вдъхвa нoв живoт нa фaктитe. Тoй ни пoднacя eднa чeтивнa, изпълнeнa c пpoтивopeчия и cпopeщa cъc caмaтa ceбe cи книгa, кoятo пocтaвя пoд cъмнeниe нe eднo утвъpдeнo в нaукaтa глeдищe.
Фeлипe Фepнaндec-Apмecтo пoлaгa cвeтoвнaтa иcтopия в кoнтeкcтa нa paзлични гeoгpaфcки cpeди. Hoвият пoдхoд гo oтвeждa дo peдицa нeoчaквaни и пoлeзни cъпocтaвки - мeжду мopcкитe цивилизaции нa вeнeциaнци и пoлинeзийци; мeжду плaнинcкитe култуpи нa Тибeт и Пaпуa-Hoвa Гвинeя; мeжду нaчинa нa живoт нa aнгличaни и иpoкeзи. Пpeocмиcлeнo e знaчeниeтo нa oбщecтвaтa oт apктичecкитe oблacти,
тpoпичecкитe гopи и пуcтинитe, кoитo ca пoлoжeни дo Мecoпoтaмия, Eгипeт и Китaй, тpaдициoннo cчитaни зa люлки нa цивилизaциятa.
Моята лична критика тук:
Полезно четиво за заитересованите и написано (или най-вероятно преведено) на ужасен език. Измъчих се заради самото съдържание, често прехвърлях, някои глави оставих за "после" и така и не дочетох. Тема, която ме кефи, но поднесена крайно незадоволително в изказа, до там, че направи книгата едва ли не невъзможна за прочит.
Миналата година обаче ми потрябва пътепис за Рим, който да е извън стандратните рамки. Не исках да е нещо от рафтовете за туристи, а "по-така". От една страна да предоставя историческа и археологическа информация, от друга да дава точни указания кое, къде и как може да бъде видяно. Търсенето отведе до руските сайтове и поръчахме една книга написана от двама симпатяги, англичани пристрастени към Рим.
Пристига пратка с чудесно издание с твърди корици прочитът, на което се оказа мехлем за душата. Признавам, че не съм попадала на нищо подобно в съвременния пътеписен жанр! Книгата съчетава личен опит и съвети, предложения за тематични маршрути, увлекателни исторически описания с подробни чертежи на обектите и дори "хватки" как, кога и защо да се придвижваш в Рим. Подобна компилация от информация, почти романистика и в същото време документалистика, с отлична графична и описателна притурка е истинска находка за ценителите. А практическите съвети (много от тях оборващи стандартните от пътеводителите), честни и против всякаква комерсиална реклама, редовно ме спасяваха, докато бродех из Вечния град и слава Богу, че ги последвах! Изкефи ме до там, че е сред четивата, които с удоволствие ще препрочитам при нужда или дори само и само, за да се "върна" за малко в Рим когато ме съсипва носталгията.
Направих този паралел, за да покажа как "кефенето" от чисто образователната полза се определи от авторските похвати в две интересуващи ме теми. В същото време ако темите не ме интересуваха, каквито и препоръчани (често подвеждащи в оценката) похвати да ползваха авторите, нямаше да си купя книгите им.
Книгата трябва "да дава". Но не само в някое отношение, а комплексно. Това включва всичко, което искаме да получим от нея в даден момент, но то се обуслява от индивидуалните настроения, тематични вкусове и стил на прочита. За това критиките ни за произведенията няма да съвпаднат, а да иронизираме предпочитанията си е донякъде неуместно.
Стивън Кинг, например, може да е отличен в словореда, но темите, за които пише са извън полезрението на интересите ми. В никакъв случай няма да започна да чета един автор, колкото и виртуозен да е той ако историите, които разказва не ми дават духовна полза. Също така захвърлям автори, които са подхванали тема, която би била от интерес за мен, но не са се справили с писането. Не искам да ме критикуват за избора ми и се въздържам от критики за избора на другите, дори и по някога да не го разбирам. Препоръчвам книги, но с условието, че ако не се харесат ще е поради разминаване във възприятията и интересите.
Признавам, че изпадам във възторг, когато попадна на творба, от която изпитвам нещо като тинейджърско опиянение. Колкото повече минават годините, толкова по-трудно се изживява подобно усещане и толкова по-ценно става то. Ако навремето приемах удоволствието от добрата книга като зрялостна стъпка и вярвах, че добрият привкус, който ми оставя е признак за помъдряване, че ме прави част от света на възрастните, то сега разбирам, че е било нещо друго. Тръпка, сравнима само с детския ентусиазъм на пионер, покорил оградата на съседите, колкото и незначителен за някого подвиг да е това. А за помъдряването вече си мисля, че такова животно няма, поне в рамките на един човешки живот. Всеки си остава инфантилен в едно или друго отношение, ако ще да е изчел цялата култова литература на света.
Редактирано от *abi* на 27.06.11 09:13.
| |
|
Тема
|
 Мрачна работа
[re: Йexдй]
|
|
| Автор |
Глишeв (Медиевист) |
| Публикувано | 27.06.11 12:52 |
|
|
Не бе, има и "сюрьозни" книги, дето стават, ама това че стават, не е функция на читателя, а на текста
Капището в Рупите да се разруши
| |
|
|
|
С последните ти две изречения съм напълно съгласен. Точно затова някъде по-горе посочих, че сред критериите ми за заслужаващо си произведение не е онзи за това колко мрачно или колко ведро е то.
«Гагарин в космос летал, а Бога не видел!»
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
(eLgreco)