|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Мрачна работа
[re: Глишeв]
|
|
| Автор |
*abi* (eLgreco) |
| Публикувано | 25.06.11 11:16 |
|
|
Този ще стане наистина дълъг...но пък ми се приказва за литература!
Цялата работа май се състои в това кой, за какво обича да чете. В края на краищата книгата е преразказ на на някаква история. Безспорно стилът на автора е от ключово значение. Добрите автори са в състояние да развият един не до там интересен сюжет до обсебващ за читателя роман. Въпреки това сюжетът си остава в основата, а похватите са техническата част, чиято оценка може да остане крайно необективна поради липса на интерес към съдържанието.
Както казах, за мен е от изключително значение каква атмосфера създава в мен една книга. Защото имам силно усещане за "образ". Точно поради това съм изключила много добри писатели от списъка си, понеже за се справили прекрасно със задачата да създават картина, обаче сюжетът не ми е харесал!
Имам си книги атмосферни идоли със сантиментална стойност. Потапям се в тях и ги изживявам като приятна ваканция, въщайки се отново и отново на познати места. Култова в това отношение ми е "Легенда за Сан Микеле" на Аксел Мунте, заради която предприех дори пътуване до Капри. Чела съм я поне пет пъти. Поредицата за Корфу та Джеръл Даръл вероятно ще пътува с мен и за отвъдното. Една от най-любимите ми в исторически план е "История на корабоплаването в Левантата", но за съжаление не е преведена на български (точно за теб би била настолно четиво). Списъкът на препрочитаните е дълъг, включващ уединения обречени на "100 години самота", поне два "Рапорта пред Ел Греко" и много пътувания във времето с разни "Богове, гробници и учени", които ме запалиха неистово по древната история и археология. С древногръцката митология завъртях такава любов, че книгите и енциклопедиите ми на тази тема буквално се разпадат на хвърчащи листове, чинно подредждани и кърпени с каквито подръчни материали са се намирали наоколо.
Вече не изпадам в снобски изцепки в разговори за литература. Въпреки, че съм се подвеждала да се поддавам на течението и да издиам в култ автори, само заради масовката, а всъщност да не ги чета и да не се прехласвам по този тип романистика или публицистика.
Било ме е срам да си призная, че не чета класиците ( с много малки изключения). Тема табу! Как може да си интелиХент и да не припадаш по руското слово, например? Е не припадам! Припадам по Властелина! Народът четеше "Под игото", докато аз се криех по ъглите с „Есента на патриарха“ и недоумявах, защо не ме допуснат на матура с „Любов по време на холера“, а се налага да се пъна с Дебелянов... Защо трябваше да се измъчвам с Клетниците (захвърлена още на десета страница и забравена зад канапето) след като в библиотеката ме чакаха далеч, по-приятни четива. Отнесох си тройката на матурата. Задължителната литература ми беше отврат като цяло и бунтовнически се отнесох към ситемата, до там, че съсипах бала си за Университета.
Години крих пред публиката тази си нагласа и кимах в унисон "колко велик бил еди кой си", с удоволствие натикан в най-долните ми кашони с книги, които няма да сложа на рафта (защото ако не ги чета, то поне да ги запазя за някое по-културно от мен създание).
Вече нямам какво да губя и имам смелостта да кресна - майната им на класиците, не ги чета, не са ми интересни като цяло! Майната им на американските романисти с десет изключения. Да живее сбирката ми по психология. Три пъти ура за Умберто Еко! Благодаря ви не до там популярни автори, че успяхте да се мушнете между прехвалиените и да напишете нещичко и за мен! Къш от погледа ми Алисо, не взимай рафта на Муминтролите! Стивън Кинг, гот ми е, че си паднал и под 5 лева в антикварките и ми върни онези значителни левчета дето ти дадох, за да се чудя сега къде да те дяна...Ерих Фром...защо умря бе човеко?
Ей такъв юнашки патос ме е обзел, въпреки риска да бъда обявена за напълно посредствен читател. А най-се кефя на трите кашона натикани в един ъгъл на тавана с многозначителния надпис "Задължителна литература". Дали ще добият някога желаната антикварна стойност? Надали. Все още влизам в къщи с тонове прашен Балзак, признак, че фамилията се е постарала в гимназията. Бива.
Аз се провалих заради Маркес.
Редактирано от *abi* на 25.06.11 11:22.
| |
|
|
|
Много добър английски език. По-скоро много елегантна употреба на диалекти и социолекти. Битова наблюдателност - особено в добри книги като "Улица консервна". Отлично чувство за хумор, например в "Краткото царуване...". И, разбира се, чудесна композиция на текста. В един момент започваш да се чудиш дали четеш просто роман или някакъв напевен епос за света от вчера.
Капището в Рупите да се разруши
| |
|
Тема
|
Светла работа :)
[re: *abi*]
|
|
| Автор |
Глишeв (Медиевист) |
| Публикувано | 25.06.11 16:24 |
|
|
Ми правилно :) И аз се справям чудесно без руската класика. Истината е, че недооценявам св. Достоевски (знам, срамота, какъв православен съм изобщо).
Не крия, че и аз съм силно пристрастен (и с двете ударения) към "Властелина..." и към целия куп сочинения на бай Толкин. Дори в момента, пишейки, слушам аудиокнигата "The Children of Hurin", изчетена от Кристофър Лий.
Нямам нищо против българските класици, но ги смятам недостатъчни за възпитанието на вкуса.
Всъщност може би любимата ми проза е тази на Такъри. Обожавам "Панаир на суетата", "Книга за снобите", "The Four Georges" и "The Luck of Barry Lindon". Споделям мнението, че всъщност няма по-добра художествена литература от британската.
Капището в Рупите да се разруши
| |
|
Тема
|
Re: Светла работа :)
[re: Глишeв]
|
|
| Автор |
*abi* (eLgreco) |
| Публикувано | 25.06.11 18:56 |
|
|
Истината е, че недооценявам св. Достоевски (знам, срамота, какъв православен съм изобщо).
Тъй, тъй Колко сме неДостоевни, а? И моля ви не и не Толстой! Не искам и туй то!
За българските с много малки отстъпки...Какво да направя? Кажи ми как да чета на теми, които съвсем не са ми интересни? Признавам си че скъсах с тях, когато ме измъчиха с един анализ на "По жицата". Точно тази тема, точно на онази възраст заличи шансовете им.
Споделям мнението, че всъщност няма по-добра художествена литература от британската.
И аз съм "британец" в голяма, ама в голяма степен. Харесвам и киното, и музиката им. Мога да кажа, че са едни от най-добрите в епохалния кино-жанр. И съм заклет фен на изключителния им национален автосарказъм, плод на когото е най-качественият черен хумор, на който е способна една нация. Кефят ме на 80% и веднага се сетих с какво удоволствие изгледах отново, наскоро "Човекът, който искаше да бъде крал" по разказа на Киплинг.
Редактирано от *abi* на 25.06.11 19:01.
| |
|
Тема
|
Re: Мрачна работа
[re: *abi*]
|
|
| Автор |
Йexдй (елфът савин) |
| Публикувано | 25.06.11 20:24 |
|
|
Всичко опира до вкус и предпочитания.
Въпросът е да се чешат езици.
| |
|
Тема
|
Re: Мрачна работа
[re: Йexдй]
|
|
| Автор |
*abi* (eLgreco) |
| Публикувано | 25.06.11 21:43 |
|
|
Аха.
| |
|
Тема
|
Re: Греъм Грийн /литература/
[re: muntzer2]
|
|
| Автор |
muntzer2 (Георги Димитров) |
| Публикувано | 26.06.11 07:09 |
|
|
по принцип много обичам да чета книги. Дъщеря ми реши да пресметни страниците на книгите които са до леглото ми които са почнати и не довършени. Излязоха 4000 и нещо, и аз съм на повечето от тях на първите 20 страници. В момента чета Cutting for Stone от Abraham Verghese; Rainbow от D. H. Lawrence; тамън свърших The Man Within от Graham Greene и в колата слушам Widows of Eastwick от John Updike( и в Петък свърших със Rooftops of Teheran by Mahbod Seraji която на моменти ме разтърсваше емоционално....абе за женените ако сте позабравили какво е да си влюбен...препоръчвам тази въпреки че има доста слаб край). По принцип любими писатели са ми: Gerald Durrell(много обичам да си купувам негови томчета на куп на ебей); Lawrence Durrell; D. H. Lawrence; Jack Kerouac; Milan Kundera; Балзак (тои е направо вечен) сигурно има и още много други ( Набуков ме впечатли с Лолита). Много дълги периоди от време съм чел само нон-фикшън. А и тези писатели са ми били любими в различни периоди не едно времено. Обичам да попадам на философско-религиозни тематики в книгите които чета. Понякога просто искам а не мисля локално и обръщам доста индиска литература: Manil Suri; Kiran Desai; Jhumpa Lahiri (много ми харесва тя) в тази насока съм попадал и на О. Памук (и ми харесва). Дори Abraham Verghese пише в Етиопски контекст. Последно няколко месеца слушах John Updike's Rabbit Quartet.
Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.
Редактирано от muntzer2 на 26.06.11 07:10.
| |
|
Тема
|
Re: Греъм Грийн /литература/
[re: muntzer2]
|
|
| Автор |
*abi* (eLgreco) |
| Публикувано | 26.06.11 08:05 |
|
|
Gerald Durrell
Такъв фен съм на поредицата за Корфу, че когато трябваше да си взема книга за родилното, без колебание натиках в чантата за пореден път едната от тях. Дори и там го помъкнах!
| |
|
Тема
|
Re: Греъм Грийн /литература/
[re: muntzer2]
|
|
| Автор |
kakata (221B Baker Str) |
| Публикувано | 26.06.11 14:00 |
|
|
Скоро видях на витрината на книжарница Пингвините две негови книги, докато се чудя коя да избера, то пък книжарницата изчезна.
Грийн е много тънък стилист, пише увелкателно, наблюдателен, въвежда читателя в романа си постепенно и увлекателно.
За мен четенето в момента е нещо като нирвана, чета само когато искам да изчезна от реалността. Грийн е добър избор.
| |
|
|
|
Фокнър е тежък за четене, при това съм го чела когато преводите се правеха от цели екипи и се държеше на много високо ниво.
Когато бях млада, по-млада и от теб беше много модерно да се четат американски автори, щото ги и нямаше.
Стайнбек е пролетарски писател, но въобще не лош, фокнър е писател на работническия и негърския Юг.
Та тогава бях впечатлена, силно много, от Доктороу и Селинджър.
През последните години с удоволствие изчетох и изгледах после творчеството на Гришам.
Бай дъ уей кажи на кой роман на Грийн се спираш , за да купя другия новоиздаден и да ги менкаме.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
