7 351 234

Толкова сме българите. С интерес чакам да излязат данни и за религиозната принадлежност.

Определено, през 1981 сме били 8 милиона.

Отдавам липсата на прираст и състаряването на населението на имиграцията на млади хора специалисти, бума на абортите и развала на класическото семейство.

Аз лично не бих напуснал България - имам сравнително добри доходи, обичам Българската природа, а най-интересните места за мен по света - Гърция, Турция и Близкия Изток са ми почти под носа.

Европата, "цивилизацията", както казваше един мургав коментатор на мача "Ески Заара" - "Левски", не ми прави на интерес.

Бях свидетел как един популярен проповедник преди време каза "ето сега, границите са отворени, лесно е да се излезе навън, да не се юрнете обаче"

И следващата седмица благослови един млад компютърен специалист, който беше успял по Интернет да си намери работа в САЩ и да подготви заминаването на цялото си семейство. Каза му да следва своята мисия.

Какви са вашите наблюдения по този повод? Имаше ли и има ли духовни лидери, които успяват да мотивират оставането на хората в България. Които могат да разкрият достойнствата на нашата земя и страна.

И изобщо, към какви мисли ви води новата статистика?

Не съм се замислял много.

Попътувал съм, каня се пак да пътувам. Но като турист. И аз съм се устроил относително удобно в Родината. Знам, че не е съвършено място, но колкото и смешно да звучи - тук ми е и познато, и някак мило въпреки всички неуредици и откровени гадости, които обичам да ругая. Има неща в България, които страшно ненавиждам, но има и такива, за които си струва човек да е наблизо. Разбира се, всеки с приоритетите си.

Не обвинявам заминаващите, не възхвалявам оставащите. И обратното не правя. Всеки има право да живее там, където се чувства уютно и може да се осъществи - и в работата, и със семейството. Това, че съм имал късмета да се родя в София и да живея в достатъчно добра среда, не значи, че същото важи за всички, така че никого не мога да обвинявам.

Не мисля, че има духовни авторитети, които да влияят на оставането и заминаването ни. Това само по себе си не е никак добре, но е факт.

Предполагам, че религиозният пейзаж по преброяването ще е шарен. Това не ми харесва, но не ме и плаши. Все се надявам, че пак ще има времена, в които българите ще са повече на брой, масово ще живеят в страната си, ще бъдат прилично щастливи и ще бъдат православни етнофилетисти. Като в 1911, да речем. Дано.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпрос на избар, но страната ни е малка и няма възможности за хора с различни интереси. Мога да ти изредя поне десет професии, които тук ги няма!

domino dancing

През 1985 сме били 9 милиона без 60 хиляди или там нейде.

...Вы есте храм Божий...

От 1981 г. до сега ми се родиха трима сина. Много се надявам в близките години да ги последват и внуци. Те това успях да направя в борбата с демографската криза. Младежиии, друг начин няма, разберете го.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Конкретно за мен огромен пробем е, че агентката ми в пулмология замина за САЩ и няма да се върне повече, агента в АГ и агентката в коремна хирургия ще отиват в Германия, а колегата от село окончателно замина за Англия.

Знаеш ли защо заминаха? Защото тук се подиграват с тях. И докато продължават да се подиграват с такива хора те ще заминават там, където можеш да си конкурентен с умения и знаеш, че имаш гоям шанс ако си добър, да си и успешен.

Иначе ще свършат като д-р Секулова, дано я прости Бог, дето цял живот усърдно и съвестно е бачкала за родината, не смееше два лева да вземе отгоре, винаги е мечтала за прости работи (да се облече хубаво, да си купи парфюм, да иде в Париж), но умря без да успее да ги осъществи,от рак, по гаден начин, без хората на които е помогнала изобщо да го забележат.

Общо взето най-несправедливото нещо на тоя свят ще е ако няма Бог, защото без него няма кой да награди такива хора поне в задгробния живот.

Първото предложение за работа на запад получих през 1985 г. за един завод на Филипс в Западна Германия. След него имаше още три. И да ме питаш що не съм заминал, няма да се напъвам да ти обяснявам. Тук в България преживях почти всичко, което можеш да си представиш и за нищо не съжалявам. Само поп не съм бил, ама напоследък идеята на Фам за пенсионните години все повече ме кара да се замисля и над тая възможност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето ти и добра новина от днес, по повод раждаемост и аборти:

Доц. Милко Сираков: Намалява броят на абортите по желание в България

05 април 2011 | Агенция "Фокус"

София. Данните за броя на абортите по желание в България отпреди няколко години бяха много по-тревожни. Днес бройката на абортите намалява, а броят на ражданията се увеличава. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Милко Сираков – началник на Трета гинекологична клиника по „Репродуктивна медицина” в болница „Майчин дом” – София. По думите му, общо взето се отчита една благоприятна тенденция. Доц. Сираков посочи, че преди 10 години ситуацията е била много тревожна и е имало много повече аборти, отколкото раждания в България. „Сега вече бройката на абортите е една трета от броя на ражданията. Нещата се обърнаха и дано тенденцията да продължи с нарастващи темпове”, добави гинекологът. Той обаче смята, че все още не може да се говори за бейби бум у нас.
Възрастовата група на най-активните в сексуално отношение жени – между 20 и 30-годишна възраст преобладава при статистиката за броя на абортите по желание. „Това са жени, от една страна, в най-активната сексуална възраст, а от друга страна, все още са социално незрели и нереализирали се, така че не са готови да имат деца. Може би това е основната причина за прекъсване на бременността – че все още не смеят да имат дете”, коментира доц. Сираков. Според него, липсата на финансови средства не е значителен фактор за взимането на решение една бременност да се прекъсне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стига си се хвалил!

Като са ти наред нещата тук - защо да не останеш?! Обаче на повечето хора не са им наред, не могат да си сбъднат мечтите и не са щастливи. И наистина не са винавни те - нито са некадърни, нито са грозни, нито мързеливи. Там, където отиват ги ценят. Тук - не.

Който може, нека се спасява, защото тук живот и хора нормални вече нЕма.
Тъжно, но е така.
Самите ни приказки тук го доказват.