Исаия 53 / Религия и мистика / Християнство

Ще се опитам възможно най-кратко да набележа позициите, от които аз бих изходил, когато чета този текст, като същевременно ще гледам да не изпускам от поглед и конкретните ти въпроси. Без обаче да си поставям за цел да им отговоря последователно и изчерпателно. И така...

Пасажите за "Господния Служител" във Второ-Исая, вкл. Ис. 52:13–53:12, трябва да се отнесат, преди всичко друго, към по-непосредствената историческа ситуация, която е вълнувала пророка-писател. "Господният Служител" се ползва в Исая за обозначаване на Израел във вавилнонско пленничество и за цар Кир и, евентуално, за неговите наследници Дарий и Артаксеркс, за които се пише по един по-малко "пророчески" и повече "исторически", последователно събитиен начин, в книга Ездра.

Тоест, преди изобщо да се обсъжда конкретната христологическа новозаветна употреба на Исая 52-53, е редно да се обърне внимание на първоначалните значения и употреби на този пасаж. Те са месиански и пророчески, но не задължително в някакъв предсказателен христологически смисъл; отнасят се по-скоро до някакъв вече познат помазаник, бил той народа като цяло, или водачът на този народ, който го измъква от пленничество.

Сега, друг е въпросът за местоименията и въобще идентичността на повествователния "аз" в този пасаж. Или по-точно за възможните сменящи се и редуващи се идентичности/роли/говорители/адресати.

По-долу споделям едно примерно редуване и разпределение на ролите в Ис. 52:13–53:12, предложено от старозаветния изследовател Джон Уотс, според който този пасаж от Второ-Исая предава в пророческо-драматична форма събитията описани в кн. Ездра.

___________________________________________________

Господ/ЯХВЕ (относно Дарий):
52:13 Ето, служителят Ми ще благоуспее, Ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо.

Татанай (към Дарий относно Зоровавел):
14 Както мнозина се чудеха на тебе, (Толкова бе погрозняло лицето му, повече от лицето на кой да е бил човек, И образът му от образа на кой да е от човешките синове),

Свитата на Татанай:
15 Така той ще удиви много народи; Царете ще затворят устата си пред него, Защото ще видят онова, за което не им се е говорило, И ще разберат това, което не са чули.

Вестители (относно Зоровавел):
53:1 Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна?

Вестители (относно Дарий):
2 Защото израсна пред Него като отрасъл, И като корен от суха земя; Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, Нито красота та да Го желаем.

Първи хор на йерусалимските жители (относно Зоровавел):
3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал;

Втори хор:
И, както човек, от когото отвръщат хората лице, Презрян бе, и за нищо го не счетохме.

Трети хор:
4 Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари; А ние го счетохме за ударен, Поразен от Бога, и наскърбен.

Първи и втори хор:
5 Но той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.

Всички хорове:
6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на него беззаконието на всички ни.

Дарий:
7 Той беше угнетяван, но смири себе си, И не отвори устата си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, Така той не отвори устата си.
8 Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от неговия род разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите Поради престъплението на моите люде, върху които трябваше да падне ударът?
9 И определиха гроба му между злодеите, Но по смъртта му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата му.

Небеса:
10 Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде го на печал;

Земя:
Когато направиш душата му принос за грях, (Дарий) Ще види потомството, (Дарий)ще продължи дните си,

Небеса:
И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката му.

Господ:
11 (Дарий) Ще види плодовете от труда на душата му (на Зоровавел) и ще се насити; Праведният ми служител (Дарий) ще оправдае мнозина чрез знанието си за него (Зоровавел), И той ще се натовари с беззаконията им.

Дарий:
12 Затова ще му (Зоровавел) определя дял между великите, И той ще раздели корист със силните, Защото изложи душата си на смърт И към престъпници биде причислен, И защото взе на себе си греховете на мнозина И ходатайствува за престъпниците.

_________________________________________________

Пак повтарям, това е едно допускане на един известен съвременен изследовател на СЗ, взел предвид както свещено-историческия контекст, така и литературните форми на Второ-Исая.

Колкото до последния стих и споменатото в него определяне на дял между великите и разделяне на плячка със силните, може би става дума както за почетното вписване на конкретния цар в свещените летописи на Израел, така и, по-общо, за дела и наследието на самия народ - "неплодната" Израил, която ще излезе от (вавилонско) пленничество и ще стане "плодотворна", за което се говори в следващата - 54 - глава, завършваща с:

"Това е наследието на рабите Господни, тяхното оправдание от Мене, казва Господ."

Във всички т.нар. песни за Господния Служител във Второ-Исая в някаква степен присъства тази амбивалентност на означаването с този персонаж едновременно на народа и неговите царе, респ. помазаници.

От такива позиции бих изходил аз при четенето на Исая 53. И едва след това бих търсил защо, как и с какви внушения новозаветните автори са употребили съответното пророчество и са го приложили към личността и делото на Исус от Назарет.