Re: Християнско възпитание / Религия и мистика / Християнство

Нека се учат от малки да казват такива неща. Като пораснат, ще почнат и да ги осмислят. Първо навика, после разбирането. То и с миенето на ушите май е така :)

Племенникът ми вече е на дванайсет и беше много интересно как всички вкъщи се опитваме хем да го понаучим на нещо, хем, нали, да не му напълним главата с щуротии като беше по-малък. Винаги сме влизали с него по черкви, а като сме се молили, палили сме "фещички" и сме се кръстили, сме му казвали какво правим. Хлапето друго не е виждало, така че го прие като нещо естествено.
Досега нито се е причестявал, нито целува икони или кръста, или ръка на свещеника, нито пък смятаме да го пращаме да се изповядва. Това с целуването и причестяването - по хигиенни причини. Да порасне още, да си реши ще вярва ли, пък тогава ако иска, нека целува и пода на черквата. Колкото до изповядването - това вече си е лична работа. Като поотрасне, сам ще стигне до това, стига да е вярващ. Засега не мога да кажа дали вярва - момчето се държи напълно разумно в храм, май се моли, но само наум, приятно му е да влиза вътре, изглежда му харесва атмосферата с иконите, тамяна и прочие. И това, смятам, е достатъчно, поне за мен като много отговорен чичо.
Мисля, че успяваме да му внушим здравословно недоверие към всякакви верски прояви освен към битовото православие. Пък и като момче, гледано с "Индиана Джоунс", "Assassin's Creed" и ходене около черквата по Великден, вероятно си дава сметка, че вяра без салтанати не е интересна