Левит 10:1
А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил.

Под позлатената украса горяха свещи. Отблясъкът на пламъка им играеше в излъсканите специално за случая вази с на пръв поглед неразличими изкуствени цветя. Всяко тяхно листенце беше избърсано старателно от праха, който се беше събрал. А отдолу, под цветята и украсата, беше подредена сцена на пластмасово бебе, лежащо сред изкуствена слама. Сламата беше изкуствена, пластмасова. Истинската слама има дъх. За някои приятен, но за изтънчения градски вкус не чак толкова.
Настроението беше приповдигнато. Дори децата се вълнуваха. Не, не заради Него, те мислеха за един белобрад старец, който минава през комина и раздава подаръци. Малко изкуствено, но всички бяха усмихнати и с новите си дрехи. Някои си подаряваха подаръци. Младежите бяха подготвили рождественската си сценка. Подобна на тази от миналата година. Пасторът проповядваше същата проповед върху същия текст. Пяха същите песни както миналата и по-миналата година, защото вярваха, че за този ден трябва така.
После всички си отидоха . На другия ден разтуриха сценката, събраха си изкуствената слама и прибраха пластмасовото бебе в кутия за следващата година. Изгасиха свещите, цветята оставиха, понеже не пречат.

Той се е родил в ясли. Пише, че не е имало къде, но това не е точно така. Имало е къде – Негова е била Вселената. Могъл е да се роди когато и където поиска. Но Сам е решил да се роди там – в сламата, в обора, понеже всички ние се раждаме в мизерия. Минали мъдреци, поклонили Му се и му подарили скъпи вещи. Не един на друг, а на Него. Пеели ангелите, но долу нямало кой да ги чуе, освен едни овчари.
Всички чакаха славен Спасител Родът му, погледнато по човешки бил славен. Самият цар Давид бил един от прадедите му, но от Витсавее, Уриевата жена, която по неправеден начин Давид взе и разгневи Бога.


Бог по странен начин беше поставил Славата Си в безславното. Вярвам, че не е искал да има нищо, което да изглежда нагласено. Не както го правим ние хората.

Минали години. През първите векове последователите Му били гонени, изгаряни на клада, хвърляни на гладни лъвове, но пазели вярата в сърцето си. Оцелелите се криели в катакомбите и през сълзи стенели: Veni Creator (дойди, Създателю!), и очаквали да дойде този път не като малко дете, а като Цар.

През 313 г. гоненията срещу християните са официално прекратени. Властта решава, че за нея е по-изгодно да “опитоми” християнството и да го използва в свой интерес, отколкото да го гони. Постепенно църквата (неофициално) започва да се ръководи от светската власт.
Резултатите не закъсняват. Около 350 г. папа Юлий I забелязва, че народът масово участва в честванията на бог Сатурн, в чест на който се организирал пищен фестивал. От друга страна езичници чествали и раждането на бог Митра на 25 декември. Папата налага на същата дата да се чества раждането на Исус.
Тази дата е съобразена единствено с езическите традиции, тъй като според това, което можем да предположим, четейки Евангелията, реалната дата на рождението на Исус е около празника Шатроразпъване, който е месеци по-рано.

Нека оставим историята. Винаги съм забелязвал, че празнуването на Рождество в църква е най-старателно подготвеното събитие. Всичко се изпипва до най-дребния детайл. Но (не знам, може би е субективно), никога не съм усещал Неговото присъствие там.

Знам аргументите в полза на празника.

Това е време, в което може да се благовества на невярващите.
Този аргумент ме натъжава. Толкова ли е немощна църквата, че трябва да чака своя повод веднъж в годината?

Няма нищо лошо – ние честваме раждането на Христос, а не на бог Митра.
Няма и нищо хубаво. В Библията има описани много празници с ясен регламент кога и как да се честват. Къде е този празник в Словото Божие (ако то е върховния ни авторитет)?

Всяко нещо, което се прави за слава на Бога е добро.
За слава на Бога ли е да се повтарят едни и същи релогиозни ритуали всяка година?

Тези мисли не ги споделям с невярващи. Те честват това, което не знаят. Но за нас, които внасяме чужд огън в Светилището, за нас са тези мисли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Погледни на нещата, които те дразнят, по този начин:
- сламата е фалшива както цялото ни жизнено поведение - който може да види това ще има поне надеждата да намали до минимум фалша в себе си.
- децата се радват, защото вече живеят с идеята, че са наградени за нещо, че някой ги обича. Също като възрастните, с тази разлика, че на нас за да повярваме, че сме обичани, ни трябва повече от един лъскав пакет и уверението, че го получаваме защото сме добри.
- пели са се същите неща и се е чел същият текст, но поне един човек (ти) е установил за себе си, че вижда само старите дрехи на краля, а не и самият крал (съвсем в противовес на "Новите дрехи на краля").

И иначе - празника не е време в което можеш да благовестяваш на невярващите. Той е време в което ще можеш да се взреш в тъмнината в очакване на онази светлина, която ще прогони сенките и ще ти даде ннадежда да продължиш напред. Коледа е изключително личен празник - когато преосмисляш делата си, това което харесваш или мразиш, страховете, суетата, взаимоотношенията с останалите и т.н. И когато успееш да го направиш със семейството си, малко нараства надеждата, че ще го направиш и с всички останали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре го каза. Но все пак, ако го нямаше Рождество като празник, би ми липсвал.

Listen to many, speak to a few.

На мен ми харесва, че Църквата е опитомила езическите празници (вярвам в това, а не в обратното, защото смятам не Църквата за слаба, а езичеството). Добре е казано: "всяко нещо, което се прави за слава на Бога, е добро..." Явно чужд огън вече няма, както е писано: "никой не се оправдава пред Бога чрез закона"

Пък и в края на краищата ние тук сме потомци на обикновени гои, а не на избрани юдеи. Юдейските обичаи са ми безразлични, дори смятам, че нямат никакво значение за християните. Душата ми е варварска, кръвта ми е на българи и славяни, вярата ми може и да е донякъде юдейска, но е много повече гръцка, а мисленето ми е може би това на римски гражданин от дълбоката провинция (но и то е много повече варварско). Нямам нищо общо с юдейското благочестие - и не държа да имам нищо общо с него. Почитам Бога, както мога, както знам и както ми е завещано. Добре че и толкова правя. И изобщо не ме е срам, че по този начин почитам не само Бога, а и прадедите си. Не вярвам Бог да Се гневи от това, а ако някой държи - нека си юдейства, както иска. От това по-юдей няма да стане, нито пък празниците или пък липсата им обрязват, как беше, сърцето.

Magister artium

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Младежите бяха подготвили рождественската си сценка. Подобна на тази от миналата година. Пасторът проповядваше същата проповед върху същия текст
Може пък на много други места сценките да са много оригинални всяка година и проповедите да са проницателни и изненадващи. Какво правим тогава с твоите минорни мисли?
В Библията има описани много празници с ясен регламент кога и как да се честват. Къде е този празник в Словото Божие (ако то е върховния ни авторитет)?


По принцип има описани само празници свързани със старозаветни събития. Но това пък показва, че от една страна Бог намира за полезно да се възпоменават славни събития ежегодно, а от друга страна показва, че Бог си пада по веселбите и въвлича хората в добрите такива.
От друга страна езичници чествали и раждането на бог Митра на 25 декември. Папата налага на същата дата да се чества раждането на Исус.
Тази дата е съобразена единствено с езическите традиции
Същото в много по-голяма степен можем да кажем за слънчевия календар, имената на месеците, дните от седмицата, олимпийските игри, театъра и какво ли не. Нелепо е да мислим, че тези неща оскверняват християните. Много по-вероятно е християните да ги освещават.

Много добре казано.
Пък и все пак от християните не се очаква да празнуват по старозаветному - даже напротив.

Magister artium

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хе. Аз пък бих се радвал ако случайно се окаже че съм с еврейско потекло. Но не би, за съжаление сме само присадени диви маслини дето казва апостолът.

Words without thoughts never to heaven go.

Туйто, харесва ни или не, няма как да се гордеем, че сме потомци на Авраам, защото наш праотец по-скоро е Атила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само че не сте "опитомили" старите празници - откраднали сте ги. И хората си ги празнуват все още по езически начин.
Защото старите празници отразяват неща, много по-могъщи и истински от всеки измислен от хората бог - силата на сезоните, на Слънцето, на самата жизнена същност на живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честито Рождество Христово, Вук!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите