"...да дойде Твоето царство..." (Мат. 6:10)

Отваряйки тази тема, ще започна началния си постинг отзад напред, т.е. не от увода за историческата обстановка в която са били засегнати те.

При всичката деноминационна пъстрота на християнски учения, мисля, че всички ще се съгласят с това, че съсредоточието на земната мисия на Исус Христос е вестта за Цврството Божие.

Йоан Кръстител проповядвал за приближаващо се Царство: "времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието".

За какво царство става реч в тази пророческа проповед? Отъждествява ли Йоан Кръстител въпросното "царство" със самия Христос и за какво Евангелие говори той?

Евангелистът Йоан Богослов свидетелства, че Христос предупредил: "Моето царство не е от тоя свят" (Йоан 18:36).

В молитвата ни "Отче наш", ние се молим за идването на Царството (Мат. 6:10).

Въпросът е как да разбираме това Царство - като действащо в момента или имащо своето място в бъдещето?

Доколко е правилно отъждествяването му с рая? Не трябва ли всеки от нас да си построи това царство в себе си за да наследи обещанията за евангелския рай?

Ако Царят на въпросното Царство е Бог, то защо ще го търсим в бъдещето, а не го живеем в настоящето?

Редактирано от pro_ki_men на 15.12.10 12:44.

една притча, която дава информация по въпроса:

Лука 19-та глава
11. И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
12. Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне.
13. И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда.
14. Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас.
15. А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.

....................................

Редактирано от Stephanus на 15.12.10 16:53.

Притчата отваря необятно широко поле за интерпретации. Да приемем ли, че благородникът от притчата е Бог? С други думи казано, отивайки в далечната страна, т.е. Въчеловечавайки се, Бог не е все още никакъв Цар? Царството кога Го получава, след разходката си в далечната страна ли? Ако ползваме тази притча за отговор, излиза, че Царството Небесно трябва да го съзерцаваме през есхатологичната призма и да се надяваме, че то ще е след Второто Пришествие.

Същият евангелист Лука, който ни разказва цитираната от Вас притча, ни разказва и друга една история: "А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е" (Лук. 17:20-21).

Иначе, ако ще си отговаряме само с притчи, то друга една е още по-красноречива - тази за сеятеля и плевелите (Матей 13:3-8; 18-30; 37-43). Според тази притча, Царството не е в бъдещия век, а сега и тук.

С други думи казано, притчите разкриват дуализма на въпросното Царство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Stephanus на 15.12.10 17:42.

Т.н. hanna, в тълкуванието на паралела с Исаия, 2:1-5, казва:

. . . Много народи ще се стекат на тази планина т. е. и езическите народи са включени в това число. За това говори употребата на думата gojm, която освен „народи” означава и „езичници”. Народите ще тръгнат към Йерусалим и взаимно ще се ободряват по пътя: „нека да възлезем” /naale/h//. Глаголът ala/h/ възлизам в Стария Завет е технически термин с който се изразява възлизането към светилището * /Пс. 121:4/. Планината Сион принадлежи на Господа заради това, че на нея е издигнат храма. Това се подчертава чрез определението „в дома на Бога на Яков. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Господ в онова време, когато наченал да проповядва светото си Евангелие откровява за приближаване на Царстовто Му.

"покайте се, защото се п р и б л и ж и царството небесно"[Мат., 4:17]

Христовото Евангелие не само започва с проповед за Царството Му, но е и главна Тема на Неговото Благовестие. Неслучайно е и това, че през пероода след Възкресението до Възнесението Си "им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие" (Книга Деяния, глава 1-ва).

Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен[Лука, 4:43]


Ако Дверите на Царството Христово са затворени за нас, то значи напразно Господ страда до смърт. Такова верую води до нещо още по-страшно - до това, че Господ е излъгал, когато казал, че царството Божие вътре във нас е, излъгал е, че можем да придобиваме правдата и мира и радостта в Светаго Духа още отсега.

Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа. [Римляни,14:17]


Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, д о ш л о е до вас царството Божие.[Матей, 12:28]


До тази Правда, Радост и Мир се надява да се докосва всеки християнин, още тук, по време на земното ни странстване:

"дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово." [Марк,15:43]

Към това ни призовава и Самия Христос:

[Матей, 6:33] Но п ъ р в о м търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Може ли Господ да ни призовава да търсим нещо, което го няма. Стиховете са ясни: търсете още днес, още отсега Царството на Бога и Неговата правда.

След всеобщото възкресение, Царството Божие ще бъде установено в цялата си пълнота. Понеже, съвършенно блаженство не може да има, ако телата ни не са съвършенно обновени. Това съвсем не означава, че не можем да бъдем христови още отсега - още от "днес" (евреи, гл.4-та) да влезем в Божието Покоище, в Царството Божие, в райското блаженство на правдата и мира и радостта в Светаго Духа още отсега.

Бог е Светлина, и всеки може да се докосва или влиза в Нея още отсега, според мярата на духовното си развитие.

[Марк, 9:1] И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, д о ш л о в сила.

На планината Тавор, преобразявайки Се, трима от учениците Му доколкото можаха да възприемат, за първи път видяха Божията слава, докосвайки се до Божието Царство. Апостол Петър неслучайно свидетелства: "добре ни е да бъдем тука..." и искал да остане там, на това място и в това състояние на райско блаженство.

Апостол Павел, ставайки вместилище на Божието Царство, стигнал до такава степен на обожение, щото дръзнал да извести пред цялата вселена:

"вече не аз живея, а Христос живее в мене."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 15.12.10 18:42.

От Йоан свето Евангелие

[15:1] Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят.
[15:2] Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.
[15:3] Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал.
[15:4] Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.
[15:5] Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
[15:6] Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.
[15:7] Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.
[15:8] С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици.
[15:9] Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.
[15:10] Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.
[15:11] Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.


. . .защото без Мене не можете да вършите нищо[очевидно, добро, щото в злото твърде ни бива]. . .каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде. . .Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.


- Бог е навсякъде, и Царството Божие е там, дето е Бог. Ако Бог е в сърцето на човека, Царството Му също ще бъде в сърцето му. Но ако човек е чужд на Бога, той си остава далеч и от Царството Божие – не пространствено, а нравствено, далеч е от него по лошото си умонастроение, по злото направление на волята си, по опорочеността на сърцето си. (арх. Серафим Алексиев - "Где е царството небесно? Где са душите на покойниците?")

Царството Христово "насилници го грабят" - тоест, Бог не насилва никой за Кошарата Си - ние сами трябва да се насилваме за Царството Му. Божието царство е там, където Женихът е желан - това е първото условие, при което Бог може да Се всели в сърцето човешко, правейки го Свое жилище. Второто условие е, сърцето да е чисто, а това става чрез съкрушаване, чрез покаяние. Обратно: там, където Бог не е желан (противенето срещу Богооткровените истини също е богоборство), има отсъствие на Любов, липса на Правда, на Мир, на Радост в Святия Дух - там я няма Божията Благодат.

"Защото се я в и Божията благодат, спасителна за всички човеци" [Тит, 2:11]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 15.12.10 18:37.

Въртим, сучем, и все към едни и същи теми се връщаме.

Божието царство започва от приемането на Исус за Господ. То започва от тук, на земята, където ние се съграждаме като скъпоценни камъни в един духовен Храм, чийто краеъгълен камък е Исус.

Небесното (духовното) царство пак започва от Божието царство, защото Бог е Дух и иде реч за духовни измерения.

Бъдещето е бъдеще само за нас. Исус идва и изравнява за нас миналото, настоящето и бъдещето в едно вечно настояще за спасените. Вечността не е част от времето, нито е безвремие (според мен), а едно "перпетум мобиле" извън време, пространство, смърт, грях, зло. Няма земен аналог и не може да се опише с думи.

Истината е, че никой нищо не знае за бъдещето Божие и Небесно царство, освен че животът ще е вечен, че няма да има зло и смърт. Това стига.

"Мястото и седалището на духовната мъдрост е в сърцето, а не на езика; вътре, а не вън: в силата, а не в словата. Защото мъдър е не всеки, който навън и пред хората се показва като такъв, а който в самата си същност е такъв, и не всеки, който може красиво да говори, а който такова сърце носи. Защото често става така, че животът не отговаря на красноречието: и нерядко под маската на красноречието се крие злонравие, което с духовната мъдрост не може да бъде наедно." Георгий Затворник (Письма... затворника задонского Богородицкаго монастыря Георгия. М., 1839, с. 61).

"Ако пък ръководителят почне да изисква послушание към себе си, а не към Бога - недостоен е да бъде ръководител на ближния! Той не е слуга Божий! Слуга на дявола е, негово оръдие, негова мрежа! "Не ставайте роби на човеци" - завещава Апостолът (1 Кор. 7:23)." Светител Игнатий (Брянчанинов) (Письма... к разным лицам. Сергиев Посад, 1913, письмо 90).

Естествено, че Неговото Царство е установено още при първото Му идване, не е въпроса да си вадим стихове от Библията извън контекста, за да доказваме, че Божието Царство се отнасяло за някакво неопределено време в бъдещето. Исус Христос В МОМЕНТА притежава ВСЯКА власт на Небето и на Земята - и Неговото Царство ще расте, докато ВСИЧКО бъде покорено под Неговите нозе!
Странно ми е, че точно в петдесятните среди се е просмукала пораженческата премилениална есхатология - та нали самият Исус Христос каза, че изгонването на демони, изцеренията, изобщо - чудесата и знаменията, са доказателство, че Неговото Царство е сред нас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите