Здравей scanman,
Предполагам че питаш за геената – огненото езеро. Адът и геената са две различни неща, макар че обикновено се използват синонимно, като място за вечни мъки на грешниците, които Бог е осъдил при последния Страшен Съд.

Понеже е казано:
Откровение 20:14
И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт.

Да припомня библейския текст, от който следва разликата. Мъките в Ада са временни мъки, докато дойде окончателното страшно решение на съда отсъждащ вечната съдба. Още в Ада се знае кой е сред праведниците и кой сред грешниците, но чак когато се отворят книгите ще се прибавят и отнемат награди за праведниците и ще се определя окончателното наказание на грешниците.

Откровение 20:12
Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

Червеят и огънят на огненото езеро са по-скоро метафори, но ето един текст, който разкрива май съвсем реалистично нещата.

Матей 22:13
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

И изглежда точно така, защото за една нощ съм бил там. В тяло ли, без тяло ли, не зная, но висиш в нищото в нещо като черна тръба. нЕма толкова черно нещо в нашия свят, освен ако си заровен дълбоко под земята. Викаш, а дори ехо не се връща към теб. Усещаш една страхотна празнота в себе си, каквато нЕма в нашия свят и мъчителна самота, която нЕма никаква тенденция да бъде променена. Дори най-големият грешник в нашия свят не изпитва това отделяне от всичко във Вселената.

На практика знам какво означава молитвената агония на Цар Давид от Псалом 51 (СИ 50). „Не отнемай Святия Си Дух, върни ми радостта на Твоето спасение.”

И си докарах това с неподчинение на пряка и директна заповед на Светия Дух да не правя нещо. Е, направих го и злоупотребих с Божията благодат, на думи прославях Бога, на практика превъзнасях себе си и за да не изпадна в еднакво осъждение с Дявола, милостив бе Бог да ми даде да вкуся от плода на греховната употреба на Неговата благодат в пълна мяра.

Повисях една нощ в молитвена агония там, където, след оконачателния съд, нЕма нито молитва, нито покаяние, нито прошка, а само едно осъзнаване на своите вече непроменими грехове.

Неизличим спомен от лятото на 92 година. И нищо с което да се похвалиш. Мога само да отворя рубриката: „Не правете като Жабчо!”.

Реших все пак да ти отделя време, макар че си мисля, че за теб пребиваването в Клуба е просто да убиеш времето, като провокираш клубарите със специфичен интерес да те забавляват, като се наслаждаваш на главоблъсканиците, които им създаваш.

При положение, че в тебе нЕма страх Божий, не виждам как моето свидетелство може да те стресне по някакъв начин.

Но пък държа да те предупредя. Вече не можеш да кажеш пред Бога на този Страшен Съд, за който говорим, че не си знаел и че не си предупреден. В небесните ни досиета ще бъде записано, че съм те предупредил и донякъде обяснил, а ти си го пуснал покрай очите (ушите) си.

Милостив Господ да намери начин да те постресне малко!

Поздрави
Жабчо (Вехт Гадник)

Тошо вика: „Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.” (Притчи 1:7)

Здравей Пчеличке,
Да понадипля малко реплики по въпроса за анихилацията-унищожението на грешниците след Последния съд на Бога над човеците.

Виждам, че ти е останало малко адвентно наследство. Приведените цитати от теб ще ги коментирам малко по-късно, ако се наложи, а сега да те попитам ти чела ли си следните текстове в Библията?

Марк 9:43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
44 [дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"].

Щом е в скоби, значи не е във всички ръкописи, но идеята е видима. Този, който си има такъв червей и такъв огън, ги има вечно, защото само вечен червей не умира и вечен огън не угасва, а това е така, защото са вечно притежание, а вечно притежание могат да бъдат само на вечен човек.

По-добре личи идеята от следния стих:

Матей 18:8
Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

Защо трябва да гори вечен огън, ако той предизвиква Анихилация – унищожение на грешниците? Ще погори само докато ги унищожи или те са толкова трудно унищожими, че цяла вечност ще му е необходима на този огън, докато ги анихилира. Или съдът ще продължава вечно та затова и този огън ще трябва да гори вечно, за да унищожава поредния осъден грешник!? Малко иронично става, но такива са реалностите на Божието Слово.

Ето още един стих, който предсказва за бъдещия съд, че първо май ще има разделяне на овци и кози, хора отдясно и хора отдясно, и после компактно поставяне на двете групи хора на мястото им. Едните в общение с Бога, другите отделяне от Бога, защото самите те така са си избрали. Я, каква идея!? Идея, която съм срещал сред ранноцърковните Отци, а наскоро в един научно-популярен филм я чух и от Главния Еврейски Равин:

„Бог не толкова налага наказание, колкото удовлетворява нравствения избор на човека, да живее с Бога или да живее без Бога.”

Матей 25:41
Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

Интересно защо Исус не казва, че наказанието е смърт, така, както ние го разбираме, а казва „отидете си от Мен”, което е едно окончателно изгонване от Божието присъствие. Адам и Ева бяха изгонени от Рая, изгубха живата връзка с Бога, която ги доведе до духовна смърт, макар че физически бяха живи и запазиха някакъв контакт с Бога.

Но тук „смъртта” е окончателно, необратимо вечно ИЗГОНВАНЕ ОТ БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ. А това вече ще носи мъките, на които илюстративно служи „огненото езеро” от нашите съвременни човешки представи. Дяволът и неговите ангели са си го заслужили отдавна това осъждение, но просто Бог е искал да реализира междувременно някои други Свои планове за сътворената от Него вселена.

Юда 1:7
както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпадваха в противоестествени пороци, са поставени за пример като носят наказанието на вечния огън.

Това също е интересен пасаж за илюстрация на Божието осъждение и наказание, но забележи времето на глагола „носят”. Не се казва „носили”, а носят и явно вечно ще го носят наказанието на вечния огън. А това може да стане само ако не са анихилирани – унищожени.


Матей 25:46
И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

Думата вечно (аиониос – на гръцки) е употребена и за вечното наказание и за вечния живот. Дано да излезе извадката от Конкорданса на Стронг:

G166
αἰώνιος
aiōnios
ahee-o'-nee-os
From G165; perpetual (also used of past time, or past and future as well): - eternal, for ever, everlasting, world (began).

Както вечният живот ще бъде живян вечно, така и вечното наказание ще бъде изтърпявано вечно.

И ако това беше за земния живот на Исус, то нека видим какво Той казва, като Господ от Небето:

Откровение 1 глава

1 Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Иоан,

Откровение 19:20
И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.

Откровение 20:10
И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

„денем и нощем” означава непрекъснато, защото след осъждението времето ще е спряло да тече, а „до вечни векове” означава безкрайно, защото безкрая, като такъв, нЕма крайна точка. А уточнението, че бяха „хвърлени живи”, говори за това, че това ще бъде мъчение за живи в местопребиванието.

Откровение 20:14
И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт.

И ако първата смърт на грешника го вкара в Ада да доизчака окончателната си присъда, то тя е произнесена и окончателно утвърдена без никакво право на обжалване с осъждението на втората смърт. Това е моето тълкувание.

По-разпространеното е, че нещата, които докарват смърт и налагат съществуването на Ада, вече няма да съществуват и правят непотребни смъртта и ада в Новия Свят, който Бог ще сътвори за Своите Си.

А „непотребните” неща винаги отиват там, където отиват непотребните неща, в огъня, който изгаря ненужното, но понеже човекът е по образ и подобие на Бога, а Бог е вечен, та значи непотребното вечно нещо ще гори във вечен огън.

Не търся да представя всички мнения по въпроса, но е явно за непредубедения тълкувател, че втората смърт не е анихилация-унищожение, а нещо друго. Ето стих с контрастна употреба, за да стане ясна идеята ми.

Лука 9:59
А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

60 Но Той му каза: Остави МЪРТВИТЕ да погребат своите МЪРТВИ; а ти иди и разгласявай Божието царство.

И последно предупреждение за Презрителите на Божието Слово (това не е за Пчеличката):

Откровение 20:15
И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.

Та поинтересувайте се как се записва името в книгата на живота, че огненото езеро май си е не просто вечно, ами си има и вечни обитатели в лицето на Дявола, неговите ангели и всички човеци, които обикнаха неговите пътища на бунт-грях срещу Бога.


Поздрави
Жабучо (Вехт Гадник)

Тошо вика: „Не си въобразявай, че на Страшния Съд Бог просто ще заповяда да те гръмнат, ами помисли за това, че може да ти се иска да умреш, а нЕма да можеш; ще ти се иска да забравиш, а нЕма да можеш; ще ти се иска да полудееш, та така дано намериш избавление, но, уви, и лудостта нЕма да те споходи!”
Любчо рече: ...Жбок и ти не го забравяй...
Фам просто добави: „Амин!”

Здравей Пчеличке,

А сега да дойдем до цитираните от теб стихове. И понеже основното екзегетично правило е, че контекстът управлява, да видим контекстното значение на всеки един от тях.

На това:
Който в каквото вярва, това и вижда.
Аз не вярвам, че адът е място за вечни мъчения.

Бих отговорил:
Права си, това, което вярваш, това и виждаш.
Адът наистина не е място за вечни мъчения, а само място за временно депониране на човешки души, които очакват окончателния съд на Бога, но пак са разделени на две части, праведни, които очакват пълното си прославяне, и неправедни, които очакват същинското си осъждение. Последните знаят само, че са от осъдените, макар че все още не знаят точно на какво.

За този цитат:
Яков 4:5
Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?

Бих казал:
Че тук Бог ревнува Светия Дух, който е вложил във вярващия, а не просто за човешкия дух, който е създал.

На това:
Как мислите - ще съди ли Бог дъхът Си вечно?
Няма живот без Божия Дух!
Това, че не го осъзнават онези, които не признават Бог си е за тяхна сметка, защото "нечестивият се пази за ден на погибел" (Йов 21:30)

Бих отговорил:
Бог ще съди дъхът Си вечно, защото го е сътворил със свободна воля и според избраното от нея и ще му въздаде!
Наистина няма живот без Божия Дух! Но има и хора, които са избрали свободно и съзнателно да живеят без Него.
И наистина си е за тяхна сметка, но сметката е много по-страшна от тази, която ти си представяш.

За това:
Псалми 1:6
Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

Бих казал:
Погибелта означава край на участието в нещо по принцип. Погибелта означава още край на оскверняването от грешници на Божията вселена. Но лишаването им от такава възможност не е непременно чрез унищожение, а чрез затваряне на място, от което не могат да избягат. Огненото езеро е мъчителен вечен затвор.

За това:
Псалми 9:5
Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.

Бих казал:
Първата част на стиха се случва в нашия свят, но тя се случва, за да покаже още сега предстоящото вечно решение на Бога, да бъде изличен и спомена за нечестивите пред Неговото лице във вечността, но това не означава още смърт чрез анихилационно унищожение, както ще се разбере от Божествения коментар на други места в Библията.

За това:
Псалми 9:17
Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога. - това е ВТОРАТА смърт!

Бих казал:
Вече сме видели от Притчата за Лазар и богаташ какво става в ада, Авраам, символът на Вярата, и Лазар са на радост, а богаташът на мъки, заради неверието си. И това е едно предсказание, че излезли от преизподнята, за да получат вечното си осъждение, те отново ще се върнат в същата тази преизподня, която е неизмеримо по-страшна от първата, но пак ще са в пълно съзнание с мисли и чувства, които са характерни за жив човек. Да, ето това е ВТОРАТА смърт!

За това:
Псалми 37:10
Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери;

Бих казал:
Тук се илюстрира идеята, че нечестивият няма да бъде завинаги замърсител на Божият вселена, а ще бъде старателно изчистен от нея.

За това:
Псалми 37:20
А нечестивите ще загинат, И враговете Господни ще бъдат като отборните агнета; Ще чезнат, като дим ще изчезнат.

Бих казал:
Това е по-скоро за наказанието на нечестивите, които ще изчезнат от Божия свят, както от временния сега, така и от вечния бъдещ, в който няма и да влезнат даже, но това още не означава унищожение. И по-скоро текстът говори за преходността на славата на нечестивите.

За това:
Псалми 37:28
Защото Господ обича правосъдие, И не оставя светиите Си; До века те ще бъдат опазени; А потомството на нечестивите ще се изтреби.

Бих казал:
Бог има грижата да пази отделените (светиите) Си непрекъснато, чак до вечността, а потомството на нечестивите ще се изтреби от този свят, но просто, за да стане ясно, че както за тях няма място в този свят, така няма да има място и в бъдещия съвършен свят, но това още не означава унижожение.

За това:
Псалми 37:34
Чакай Господа и пази Неговия път, И Той ще те издигне, за да наследиш земята; Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш това.

Бих казал:
Обещание за вечно притежание на един свят, в който няма да има нечестие, но за да бъде така, то това, което омърсява с нечестието си, ще бъде изчистено от обещания свят, но изтреблението е от света на праведните, а не изтребление в смисъл унищожение на личността.

За това:
Псалми 104:35
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече.

Бих отговорил:
Псалмистът просто няма търпение да дойде мечтания край, когато доброто ще възтържествува вечно над злото, което няма да има място в неговия свят. Но да ги няма нечестивите на земята не говори по никакъв начин за анихилационно – унищожение.

За това:
Псалми 106:18
И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

Бих отговорил:
Чрез земна смърт Бог показва нечестивостта, но втората вечна смърт е основана на съвсем различен принцип. Тук Бог търпи грешниците и чрез смъртта на тялото ги очиства от света, в който чрез земното тяло могат да вършат всякакви безобразия. И това е предупреждение за живите грешници, че наказанието, което предстои, ще бъде с още по-страшни измерения от това, което може да се види в този свят.

За това:
Притчи 2:22
А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.

Бих отговорил:
Акцентът не е толкова върху унищожението, колкото върху очистването.

За това:
Притчи 10:25
Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.

Бих отговорил:
Тук също не става въпрос толкова за унищожението, колкото за основата, която гарантира оцеляване пред Бога.

За това:
2 Петрово 3:7
Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци.

Бих отговорил:
Информативно съобщение за това, че видимият свят ще бъде унищожен с огън, (преди да бъде сътворено отново – ново небе и нова земя, ето творя всичко ново), но това ще бъде при очистването на Божията вселена от наличието на какви да е грешници, защото за тях няма място в нея. Но „погибел” очистване още не означава унищожение.

Всеки текст има своите специфични акценти. Цитираните от теб текстове говорят основно за това, че праведните ще получат за награда от Бога един вечен свят, в който грехът няма да присъства по никакъв начин, а за това всичко, което може да произведе нещо грешно, ще бъде премахнато. Неочистените грешници ще бъдат изхвърлени от този свят на място, от което няма да могат по никакъв начин да оскверняват Божията вселена.

А в текстовете, които приведох в началото, си е съвсем коректно казано в какво се състои наказанието на грешните. Вечно отделяне от Бога и Неговия нов свят в място, което ще бъде мъчително, като потапяне в огнено езеро.

От доктрината за Боговдъхновеността на Стария и Новия Завети следва, че в тях не би трябвало да присъстват доктринални противоречия. При положение, че нещата, които са били скрити в Стария Завет вече са изяснени в Новия, то повече от ясно е, че след като Новият Завет говори за вечен живот и ВЕЧНИ МЪКИ, то Старозаветните текстове ще имат тълкувание, което не противоречи на това. Още повече, че:
Евреи 1:2
в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,

И Той Сам каза, че МЪКИТЕ СА ВЕЧНИ и, за да отърве от тях Своите Си, дойде да ги избави от Праведния Божи гняв чрез кръвта Си!

Така че Лампион е съвсем прав за забележката си, че чрез цитирането на гореспоменатите текстове и значението, което влагаш в тях, не Светият Дух говори чрез тебе. Говорят стари богословски предразсъдъци.

Желая успех в разбирането на Свещените Писания!

И смятам, че многообичната ми сестра в Господа нЕма да ми се обиди за написаното!

Поздрави
Вехт Жбок (недоучен)

Тошо вика: „Не използвай Дедукцията, за да видиш в Божието Слово своите мисли, а използвай Индукцията, за да чуеш в Божието Слово гласа на Бога!”
Любчо рече: ...ако нашта бе живяла по времето на Агата Кристи, сигурно нейният герой щеше да се казва Пчьоли Холмс...

Колкото и логично да звучат размислите ти, аз все още не съм убедена, че тълкуваш правилно текстовете в Библията.

Искам да попитам:
- Кой е създал ада? Кой е господарят му? Ако адът се хвърля в огъня и бива унищожен, то кой е адът, който остава? - Според теб това е вечният огън, който вечно гори, но никога не изгаря безсмъртните души на нечестивите.
- Ако животът ни е дар от Бог, то това е именно частицата от Неговия ДУХ (дъхът ни), който се връща при Него, след като умрем. (Е, поне има такъв текст.) Но според теб, душите са вечни и грешните ше се мъчат във вечността (винаги!). Все още не зацепвам - Бог съди милиардите души, в които живее Неговият ДУХ (защото без Него няма живот!!! Няма и съзнание!!!), защото са грешни. ОК! Това значи, че според теб БОГ е мазохист и в лицето на милиардите грешни души, съди Собствения Си Дух - това не е ли богохулство!? Или хула на Св.Дух!? Да се пържи духът на Бога в лицето на вечните грешни души във ВЕЧНОСТТА?!
- Не знам кой какъв дух има, но на мен вярата в ада не ми звучи логично и считам, че не аз, а вие нещо не сте разбрали.
Това обаче не ми пречи да ви обичам и да ви желая да не попадате там никога! Дори приживе, като в гореизложения пример с тъмнината и липсата на Бог!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

*Ако човек пребивава в Ада, то е поради собственият си избор - Бог никой не насилва да бъде с Него "в кошарата Си". Той няма да вкара в Царството Небесно насила ни един човек - т.е., никой няма да бъде в едно с Бога, против собствената му воля, която е от Бога дарувана, и която е напълно свободна, по отношение на избора.

Извън Царството, обаче, е отсъствие на Любовта – или по-точно казано, има изгарящо присъствие, което доброволно отказалите се не могат да търпят, понеже НЕ ИСКАТ да приемат.

Нека се опитаме да си отговорим как така Съдът ще е страшен, ако вярваме, че Бог Е Любов ? Той ще е страшен поради това, че всеки сам себе си ще осъди за вечния огън.


"Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, з а д е т о не е повярвал [по свое ж е л а н и е] в името на Единородния Син Божий. Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха [по свое ж е л а н и е] повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши".(Иоан, 3:17-19)

Ако човек пребивава в Ада, то е поради собственият си избор, поради собственото си желание, плод на свободната му воля. Бог никой не насилва да бъде с Него "в кошарата Си" - Той няма да вкара в Царството Небесно насила ни един човек. Т.е.,

никой няма да бъде в едно с Бога, против собствената му воля, която е от Бога дарувана, и която е напълно свободна, по отношение на избора.


Ако човек е обикнал и свикнал със студа, няма как да иска да се пече на Слънце - за такъв човек, превърнал се в ЛЕДЕНА топка (с ледено студено сърце) Слънцето ще е изгарящо (пази, Боже, сърцата ни да не станат ледени топки). Така че, дори и Любовта да иска да стопли такава душа (изстудила сърцето си подобно на ледена топка ) с любвеобвилните Си топли лъчи, за тази душа- доброволно отказала се от Нея, от Любовта, - това ще е непоносим и убийствено изгарящ огън. Както непоносимо изгаряща е била Самата Истина по отношение на книжниците и фарисеите, които доброволно са Я отхвърлили, и дори осъдили на смърт, избирайки скърцането със зъби, нежели благото Иго.

Това скърцане било породено от завист- именно завистта е тая, която стои в основата единствено Безгрешният да бъде осъден на смърт в едно с грешници.

Във вечния огън ще има плач и скърцане със зъби. Дали това ще е пак от завист - завист, която ще разяжда душите на мъртвите (мъртви без Бога, без Живота, а не мъртви "сами по себе си"), подобно на червей плътта ? Спасителят казва:


"Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън."

Нашият Бог, за разлика от всички останали богове в религиите, има две свойства, които са непознати за нито една друга религия. Най-напред, нашият Бог е Любов и след това Смирение, което издигнало на Кръста Въплътилия се Син Божи.


”Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. ” [Иоан, 3:16]

Бог, Който желае в с и ч к и да се спасят и достигнат до познание на истината [1 Тим. 2:4], сторил всичко възможно за спасението на човечеството.

Плодовете на извършената от Него Изкупителна Жертва имат общочовешки характер, т.е., те се разпростират обективно над цялото човечество като цяло и над всеки човек отделно. Човешкото естество е освободеноq и сега, единствено условие за спасението на хората, се явява собственото им
ж е л а н и е.

Както е отбелязал преподобни Максим Изповедник, след като Христос умря и възкръсна, спасението ни зависи само от нашето съ_изволение .

Христос разрушил ада и смъртта, обезсилил дявола, възсъединил човешкото естество с Бога, въвел го в недрата на Пресветата Троица.


Христос не ограничил човешката свобода. Затова и след Неговото слизане в ада, вратите на ада могат да са затворени, но само отвътре, от самите му обитатели.

Иначе казано, човешката свобода или свободна воля е онзи "КАМЪК", който и Бог не може да повдигне. Бог, сътворявайки човека със свободна воля, я направил абсолютно неприкосновенна по отношение личностният избор на всеки един човек с кой да бъде - с Него (с Бога) или против Него (т.е., с Дявола), - "ограничавайки" самата Безграничност - т.е., Самият Себе Си.

Ние имаме всички основания да твърдим, че след Христовото слизане в ада, там са останали и остават само онези, които самоволно НЕ са пожелали да излязат от него.

Тази мисъл, изказана за пръв път от Климент Александрийски, се среща по-късно и в творенията на други Отци, както и в богослужебните текстове на Православната Църква.

Свети Николай Кавасила ( XIV в.) разсъждава над това, кого е извел Христос от ада в своята книга "Седем слова за живота в Христа".

Подобно на Климент Александрийски и св. Николай Кавасила изказва мисълта, че причина за пребиваването на грешниците в ада - не изключвайки и самия дявол,- се явява именно свободното им "НЕ ИСКАМ" Това се поддържа и от изказванията на св. Иоан Златоуст, св. Василий Велики, преп. Максим Изповедник, преп. Иоан Дамаскин, преп. Исаак Сириец и др. и е в абсолютно съгласие с Писанието.

Свети Ириней Лионски казва:

"Христос се явил не само заради онези, които повярвали в Него..., но и за всички хора въобще, които... желали да видят Христа и да чуят Неговия глас".

В своята проповед за Велика Събота, Херсонският и Таврически архиепископ ИНОКЕНТИЙ (Борисов) изразява мисъл, че целта на Христовото слизане в ада била да изведе всички, не само иудейските праведници, но и от другите народности. Тази негова мисъл не е частно мнение, но общоцърковно учение.

Можем да кажем, че това, което Евангелието нарича "геена огнена" е преживяване при срещата с Бога на онези неразкаяли се души, които не желаят тази среща.

Свети Исаак Сириец казва, че "измъчваните в геената огнена биват поразявани от "бича" на Божествената любов!"

Слизането на Христа в ада не се приема от Православната Църква като "еднократна" акция, както мислят римо-католическите богослови. Това събитие не може да се разглежда като "частен фрагмент" в историята на Божието домостроителство. Това не означава също, че Христос слиза в ада многократно.

Най-точно би било да се каже, че от момента на Своето слизане в ада, Христос пребивава там неизменно със Своето спасително действие.

"Имам ключовете на ада и смъртта", откровява Сам Той. (Откр.,1:17-19)

Тоя, Който има ключовете на Ада, нима не може както да вкарва в него, така и да изважда оттам.

"Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите [телом] ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят [с Него, бидейки Сам Той Живота] " (Иоан, 5:25)

Божественият Спасител показал, докато още бил на земята, Своята власт над ада, като изтръгвал от адските бездни душите на възкресените с Неговото Божествено слово. ”Лазаре, излез вън !” (Иоан 11:43) – извикал Христос на умрелия си приятел и покойникът действително излязъл телом от гроба и духом от ада .

Възкръсналите тела на мнозина починали светии, явили се подир Христовото Възкресение, свидетелствували също за всемогъществото на Разпнатия, Който можел дори в минутите на Своето видимо "безсилие" да извиква от ада държаните там души (вж. Мат.27:52-53).

Онзи, Който извикал душата на Лазаря от адските тъмници, Който събудил от смъртен сън сина на Наинската вдовица и дъщерята на Иаир, Който възкресил телата на мнозина починали светии, Той Същият след издъхването Си на Голгота е проповядвал и на старозаветните покойници -юдеи и езичници, за да им благовести извършеното от Него изкупително дело и да спаси приелите Го с вяра.

Защото "макар да се заровят в п р е и з п о д н я т а, и оттам ръката Ми ще ги вземе ;” [ Книга на пророк Амос, глава 9]

И защото: ”Господ умъртвява и съживява, с в а л я в преизподнята и и з в а ж д а [от преизподнята];” (1Цар.,2:6)

*В постинга са използвани цитати от Климент Буренков

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Раят и адът са една и съща Реалност, но възприемана различно от всяка една личност.

Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 09.11.10 12:38.

Ей на тия умувания им викам аз АД!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като гледам пожарите по тв, си мисля за това, че всяко тяло би изгоряло в огъня, както и всеки червей. Да не говорим, че "плач и скърцане със зъби" (ченетата също не дъържат на огъня

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук иде реч за Огъня, а не просто за огън.

Сигурен съм, че не си намерила сили да прочетеш. Не и с необходимата сериозност, не и дори докрай . . . А то е много ценно, и дано един ден да го разбереш и да не е твърде късно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добре съм го прочела, но се ядосвам, че както ви отърва, така приемате метафорите - буквално или обратното.
Не аз опписвам адовите мъки на хора с ТЕЛА, кости, ПЛЪТ, крясъци, стонове.... все материални неща. Вие обаче го правите, дори си ги рисувате по църквите - грешниците ви са с дрешки в ада, с телата си и пр... Е, някои са ги нарисували и голи, но все тая - ПЛЪТ!
Значи, тоя ОГЪН, с който се опитваш да ме сплашиш, не става за унищожение на душите на грешните. И според вас, сатана, демоните и грешните БОГ НЕ МОЖЕ да ги унищожи, но понеже не са повярвали в Него, ще ги мъчи вовеки веков.
Е, то и векове няма при Бога, ама щом казвате - ВЕЧНО демек.
И къде ще е това Огнено езеро след като Бог направи Новата земя и Небе?
Бая силен слух ще трябва да имаме, щом стоновете на тия в ада ще се разнасят по цялата вселена, а пък на Новата земя ние ще им се кефим как се гърчат и викат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите