Смъртта сън ли е или... / Религия и мистика / Християнство

(Откр., 20:7 )А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си

Тъмницата (гр. fylake) е онова понятие, което в Стария Завет наричат преизподня (шеол). . А защо щеше да им е проповядвано, ако не за да повярват, т.е. да променят съдбата си. Няма защо да смятаме, че Той е проповядвал на онези духове, чиято участ е предизвестена. Просто Евангелието е трябвало да слезе и в ада, защото то обхваща целия човешки род. Не можем да приемем, че починалите преди Христа вече са обречени, още повече, че те са починали

във времето п р е д и изкуплението.

Дори и в смъртта човекът не престава да губи основния си белег за човешкост - свободната воля.

Предвиждайки слизането на Спасителя в Ада и победата Му над смъртта, пророк Исаия бе възкликнал: „Адът се огорчи, като Те срещна в преизподнята си."

От това, че Христос е проповядвал на духовете в шеола следват два много важни извода. Първият е, че щом Христос е проповядвал на духовете, то те явно съществуват и второ, щом им е проповядвал те явно не са спали. Не би било възпитано от тяхна страна да спят, нали?

Още е казано, че "Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и и з в а ж д а;[от преизподнята] " (1Цар.,2:6)

Ако душата след смъртта не съществуваше, ние не бихме били изкупени. За какво става дума? Когато Христос се въплъщава Той приема цялото човешко естество, освен греха /Евр. 4:15/. Така, това означава че Христос има освен Дух Божий, има и дух човешки, понеже е и Човек. Ако приемем вярването, че човешкият дух умира, то и Христовият дух в гроба би трябвало да умре (въпреки, че Писанието говори недвусмислено: ". . . умъртвен по плът, но оживял по дух". . .). А ако е умрял, то ние не сме изкупени. Христос е бил само Бог

без да бъде човек.

Ако пък кажете, че Христос не е имал човешка душа, то аз ще Ви припомня, че ако нещо от човешкото естество не е възприето от Христос, то не би било и изкупено от Него. Както е и казано в Посланието до евреите:

[2:14] А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
[2:15] и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. [2:16] Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
[2:17] затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
[2:18] Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Излиза, че ако не вярваме в безсмъртието на душите и в тяхното реално, а не несъзнателно съществуване след смъртта, то ние отричаме изкуплението, което Христос ни дарува. Тогава не сме никакви християни, а по-скоро сме подобни на садукеите.