Re: За злото като загаДка / Религия и мистика / Християнство

Мракът на нощта

„Злото е сред нас"

Съществуването на злото е парадокс и тайна.

1. Съществуването на злото като парадокс

Как е възможно съществуването на злото в един свят, който е сътворен от Бога, чиито закони и цели са установени от Божията мъдрост и доброта? Защото зло е именно това, което се опълчва срещу Бога и се противопоставя на Него, изопачавайки неговите намерения и отхвърляйки Неговите закони. Освен това злото не е сътворено от Бога. И тъй като Божията воля установява причините за всичко, което съществува, може да се твърди, че злото съществува въпреки липсата на основания; съществува без някаква причина за това. Както за¬явява св. Григорий Нисийски: „незасята билка, без семе и без корен”. Би могло да се каже: phaeпотепоп отпinо поп fundatum. Единствено Бог поставя основите на света.

Без съмнение винаги и навсякъде има поводи и причини за злото. Но каузалността на злото е строго специфична. Поводите и причините на злото са винаги един абсурд, повече или по-малко прикрит. Тази странна каузалност не е включена и идеалната „верига" на Божията универсална каузалност; тя и разделя и обезобразява. Това е каузалност, конкурираща тази на Твореца, идваща, така да се каже, от един разрушител на света. А откъде идва тази деструктивна сила? Защото цялата реална власт принадлежи единствено на Бога. Питаме се дали съществуването на злото е съвместимо със съществуването им Бога. Въпреки това тази незаконна сила въобще не е анемичен фантом. Тя е реална сила, огромна енергия. Съпротивата на злото спрямо Бога е много активна. Доброто е сериозно ограничено и потиснато от бунта на злото. Сам Бог е въвлечен в борба с тези сили на мрака. И в тази борба има много реални загуби, постоянно намаляване на доброто. Злото е онтологична опасност. Универсалната хармония, желана и установена от Бога, е наистина разпадната. Светът е паднал. Целият свят е обграден от безрадостния здрач на небитието. Това не е вече светът, замислен и сътворен от Бога. Има болезнени новаторства, нови съществувания - съществувания, които са фалшиви, но реални. Злото прибавя нещо към това, което е сътворено от Бога, то има „чудната" сила да имитира творението - действително, злото е продуктивно в неговите разрушения. В падналия свят има невъобразим излишък, който е въвел съществуване срещу волята на Бога. В известен смисъл светът е откраднат от неговия Господар и Творец.

Това е повече от интелектуален парадокс; това е по-скоро скандал, ужасно изкушение за вярата, защото преди всичко това разрушаване на битието от злото е до голяма степен непоправимо. Надутата „универсалистка" надежда ни е забранена от прякото свидетелство на Св. Писание и от изричното учение на Църквата. Ще има външна тъмнина за „синовете на погибелта" в бъдещия век! В случая с постоянството на злото всички поражения и извращения, причинени от него, ще се запазят завинаги в парадоксалната вечност на ада. Адът е зловещо свидетелство за смайващата сила на злото. В крайния резултат на тази историческа борба между Божията доброта и злото всички опустошения, причинени от непокаялите се същества ще бъдат само потвърдени от простата, окончателна присъда. Извратеното разцепление, въведено в света на Бога от акт на узурпирана власт, изглежда ще бъде вечно. Единството на света е компрометирано завинаги. Злото изглежда, че има вечни завоевания. Упорството на злото, неговата решителна непокаяност не са покрити от всемогъществото на Божието състрадание. Сега вече сме в царството на пълната тайна.

Из книгата на Протойерей Георги Флоровски „Творение и изкупление”, София 2008 г.

Заето от Алекс