Re: Редно ли е пасторите да демонстрират лукс. / Религия и мистика / Християнство

Гледах в интернет интервю с п-р Пейчо Мухтаров, човек, който наистина буди в мен уважение, един от малкото представители на петдесятно-харизматичната общност, когото слушам с интерес.
В хода на интервюто разговорът стигна до десятъка - доста щекотлив въпрос.
Пасторът сподели, че отначало давал 10%, но това не довело до резултат в живота му. След това по препоръка на жена му, която чела книга на Джон Аванзини (за мен съмнителен просперитетен автор) започнали да дават все повече и повече и накрая стигнали до 40 %, с което постепенно икономически се замогвали.
Сега пасторът карал нов лъскав джип.
Вижте, знам, че в богатите държави дори човек със средни доходи може да си позволи закупуване на лъскав джип, но малко хора го правят. В Швеция например всички карат нови коли, но на хората каращи s-класа се гледа почти с презрение. Но все пак в богата държава едва ли може да се намери причина за укор върху човек, който кара хубава кола. Все пак, това е нещо, което голяма част от хората могат да си позволят, ако не в кеш, то на кредит (макар че не всеки го прави).
Тук обаче живеем в България, където средната заплата на длъжности, изискващи висше образование е далеч от 1000лв, особено в провинцията.
Преди време посещавах така наречената библейска академия "Логос". Един от преподавателите беше симлатичен американец, баптист. Той идваше за лекциите с една скромна шкодичка. Не се сдържах и го попитах защо си е взел шкода, няма ли възможност да си купи по-хубава кола. Той каза, че има възможност, но не вижда смисъл. Шкодата била идеална за българските пътища, рискът от кражба намалявал, с тази кола можел да си върши също толкова, дори по-добра работа отколкото със скъпа кола. Така разсъждаваше американецът.
При това човекът будеше симпатии сред бедните българи именно заради скромния си начин на живот и затваряше устата на злословещите евангелистите за това на какъв лукс се радвали и как се облагодетелствали.
Въпреки противоречивите мнения за него, безспорно скромно живееше и Кийт де Майо, известен мисионер в България в началото на 90-те.
Можем да кажем, че пример за скромност дава дори и новозаветният Павел, който с цел направи благовестието безплатно работи като майстор на шатри.
Както и да е, наистина симпатичният ми п-р Пейчо засегна въпроса и за нуждата от добър имидж на пасторът в обществото, особено в малкия град, където всички се познават.
Слушайки се запитах, как хората, които едва свързват двата края могат да гледат на пастора, като той кара една от малкото хубави коли в градчето, а повечето хора се борят буквално за хляба си. За съжаление, струва ми се че луксозните возила се превръщат в стандарт за пасторите и се чудя колко пъти дохода на пастора е по-висок от средния доход в паството му. Ако благословенията са засегнали пастора, защо паркинга пред църквата не се пълни с луксозни коли, нали добрият пастир трябва да е предал благословенията и на повечето членове на паството си.