“Християнството е литургична традиция. Църквата е първом и най-вече богопочитаща общност. В нея на първо място е богослужението, а едва след това догматическото учение и църковния ред. Законът на молитвата (lex orandi) има изключително предимство в живота на Християнската Църква. Законът на вярата (lex credendi) произтича от богопочитащия опит и виждане на Църквата.”

Георги Флоровски

(Florovsky, G. “The Elements of Liturgy” – In: The Orthodox Church in the Ecumenical Movement. Ed. C. Patelos. Geneva, 1978, p. 172)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Църквата има три основни мисии:

1. Проповядване на Евангелието на Исус Христос
2. Усъвършенстване на светиите
3. Извършване на спасителните обреди за живи и починали

всичко останало са спомагателни дейности.

ignorantia non est argumentum

Редактирано от Enos на 13.04.09 00:24.

3. Извършване на спасителните обреди за живи и починали

При цялото ми уважение към всички различни (с изключение на сектата на традиционната за България религия) смея да твърдя, че спасителните обреди за починалите са отзвук на първата регистрирана лъжа в човешката история - "никак няма да умрете". Заплатата на греха е смърт, а почитателите на обредите за починали ни заявяват, че заплатата на греха е възможност за нов живот в резултат на действията на хора тук на земята. Ако Задушницата е нещо отвратително и отблъскващо не само от човешка, но и от религиозна гледна точка, то обредите за починалите са не по-малко отблъскващи и натрапващи езичеството свещенодействия.

"Синергията e термин от Библията" - ЛюбимеЦ 5 за 4

Под обреди за починалите, много добре знаеш, че нямам в предвид яденето и пиенето върху гробовете. Аз смятам тази практика за бледа сянка на нещо загубено много отдавна и днес нямаща НИЩО общо с Евангелието.

Обредите за починали не е даване на "втори шанс" на такива, които са отхвърлили евангелието, а на тези, които никога не са имали възможността да го чуят през живота си.
Що за религия е всяка, която не може да отговори задоволително на въпроса какво става душата на починалото бебе? Какво става сдушата на некръстените (или тези с невалидно кръщение...), но достойно изживели живота си хорица, каквито има немалко по света? До сега съм се наслушал на мрънкане и недомлъвки, но никога на стройна и ясна доктрина основана както на Словото така и на посланията на апостоли и пророци.

Когато Спасителят казва:

Матея 16:18. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият.

Той има в предвид именно това

Смъртта(портите на ада) не е и не може да бъде пречка за спасителните обреди на Евангелието, но само на НЕГОВАТА Църква. Именно така трябва да се разбира този стих, а не като гаранция или доказателство, че никога не е имало и никога няма да има отстъпление от вярата.

ignorantia non est argumentum

Здравей, Енос,

Още за старозаветната църква (израилевото събрание) е казано:

"Понеже вие сте люде свети на Господа вашия Бог; вас избра Господ вашият Бог да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята." (Вт. 7:6)

Божията общност съществува най-напред за Бога – за да слави Бога, – а едва след това и производно на това – за хората – за да осветли и спаси тези, които са в тъмнина. Църквата не е застрахователно дружество, а богославещ организъм.

Според мен най-далеч от Християнството са ония, чиято мотивация да хвалят Бога почива предимно на надеждата да отърват кожите от казана.

Съмненията и увереността на божиите хора винаги са гравитирали около въпроса – Нали нашия Бог няма да загърби завета и обещанията Си към отца ни Авраама?

Кулминация на есхатологичното формулиране на този въпрос – кулминация до степен на индивидуално самоотричане в името на общността – е изказването на ап. Павел:

"Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото бих желал сам аз да съм анатема от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини, които са израилтяни." (Рим. 9:1-4)

Пред едно такова изказване всички лозунги на брошурните мисионери чудотворно се пресътворяват във фекална маса. Със съмнителни фертилизационни свойства.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не те питаме как е в мормонската общност. Тук все пак е Християнство.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Привет Абсинте,

В отговор на:

---

Божията общност съществува най-напред за Бога – за да слави Бога, – а едва след това и производно на това – за хората – за да осветли и спаси тези, които са в тъмнина. Църквата не е застрахователно дружество, а богославещ организъм.

---

Не е необходимо да си арогантен, за да показваш колко си православен.
Не ми харесва тона ти!
Оправи го и опитай пак.

ignorantia non est argumentum

Не е необходимо да си арогантен, за да показваш колко си православен.
Не ми харесва тона ти!
Оправи го и опитай пак.


аз предпочитам арагантността пред безсмислицата...


Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб, докато си жив.

Пак го караш като петдесятно-фундаменталистко зомби, Енос; вадиш Йоан 3:16 за щяло и нещяло, а контекста да върви по дяволите. Може би по този начин се надяваш да спечелиш благоразположението на петдесятните и православните фигурантчета. Ти си знаеш, но за мен ползването на подобни клишета е проява на дискусионно безсилие, предварителен отказ от предложената тема. Все още не можеш да минеш петдесятните зомбита в този спорт, но си заслужава да опиташ.

Не мисля, че Бог е тщеславен и на първо място има нужда от някаква си общност, която да му въздава слава.

Тщестлавен не, ревнив да. Различните степени на човешка горделивост (една от която е тщестлавието) от библейска перспектива се определят тъкмо по степените на възжелаване да си независим от Бога. Колкото до въпроса – защо Бог избавя избраниците Си – предпочитам да се доверявам на Неговите думи, а не на брошурните розово-пуделски приказки. Приоритети.

"Аз съм YHWH твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз YHWH, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди."


ако вече всичко се е случило кавото е трябвало да се случва тогава не само лозунгите на брошурните мисионери, но и всичко останало губи смисъла на съществуването си.

Даам, позната логика: ако допуснем, че отричането на измислицата, в която някой вярва, води до безсмислие, обърканост, отчаяние в неговия живот, то следва, че измислицата е истина. (Защо да допускаме точно това при милион други възможности, никой не казва.) Да живее презумптивната апологетика! - любимият метод на йезуитите и кунструктурите; ама и техните глупости все още не можеш да задминеш, Енос, прекалено възпитан си.

Мерси за поздравите; желая всичко добро на теб и верската ти общност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите