|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
Тема
|
 човешки теории за човека...
|
|
| Автор |
любчo /фoтorpaф/ (рекордьор) |
| Публикувано | 06.01.09 13:00 |
|
|
въпроса за същността на човека е един от най-древните в историята на човешката мисъл.можем да ги открием в древноегипетската лирика в шумерските легенди за Гилгамеш в в древногръцката митология и свещените химни на инките...
този въпрос е тревожил мислители,поети,художници и музиканти.всяка епоха е давала по-малко или повече точен отговор,но и до днес човека си остава една наистина голяма загадка.защо?...
думата първо е на философите Каломаин,Романа и Вълка...
да ги видим какво знаят без да намесват Бога,който и без това не съществува...
или ще се окаже,че са само едни "дървени" философи?
белега за непоправимата гордост е да се смяташ за смирен
| |
|
|
|
Разбира се, че аз съм дървен философ. Никога не съм го отричала, но то ми е от хороскопа.
А що се отнася до човешките теории за човека - ами според мен са прекалено малко. Споделям "теорията" на херметиците - "Човече опознай себе си, и ще познаеш и Бога". Само че, човекът не опознава себе си, а закача на Бога бележки с това, което си мисли, че е. Ако човекът си мисли, че е една личност, нормално е да си въобрази, че и Бог е личност. Но личността е смъртна, поддатлива на външни условия и няма контрол върху живота си.
Наистина смятам, че целта на съществуването на човека е себепознанието. Но човекът не е ограничен от това, което ние наричаме личност. Той е много повече, но не познава дори и видимата, материална част от себе си.
| |
|
|
|
Наистина смятам, че целта на съществуването на човека е себепознанието. Но човекът не е ограничен от това, което ние наричаме личност. Той е много повече, но не познава дори и видимата, материална част от себе си.
Наистина смятам, че целта на съществуването на човека е себепознанието. - и за какво му е това "себепознание",след като смъртта слага край на неговото съществуване?себепознанието може да има с смисъл само,ако смърта не е края,а началото.но това разбира се са християнски измислици...
Но човекът не е ограничен от това, което ние наричаме личност. Той е много повече, но не познава дори и видимата, материална част от себе си.
ти ще излешеш по голям философ от Платон /около 400 пр.Хр./.той определя човека като "двукрако животно без пера"...
белега за непоправимата гордост е да се смяташ за смиренРедактирано от любчo /фoтorpaф/ на 06.01.09 13:35.
| |
|
|
|
Ами точно себепознанието му помага да не се идентифицира само със смъртната си личност. А и наистина - за смъртта можем да си мислим всичко, защото не знаем нищо.
Що се отнася до двуногото и това какво е човекът - ами така мисля. Платон може да е имал основание да реши, че човекът е петел с плоски и широки нокти, но аз имам основания да смятам, че не е само това.
| |
|
|
|
Споделям "теорията" на херметиците - "Човече опознай себе си, и ще познаеш и Бога".
остави Бога на мира...
пресмехулника Диоген от Синопа,като чил,че Платон казал "човека е двукрако животно без пера" - взел един петел и го оскубал и показвайки го на съвременниците си казал."това е човека на Платон!"...
аз ако оскубя една кокошка бих казал друго...
белега за непоправимата гордост е да се смяташ за смирен
| |
|
|
|
Ами точно себепознанието му помага да не се идентифицира само със смъртната си личност. А и наистина - за смъртта можем да си мислим всичко, защото не знаем нищо.
това със "себепознанието" е древноисточна философия която се опитвала да отговори за същността на човека със себепознанието...
и ако някой напуска този свят,без да е видял собствение си свят,то този свят подобно на Веда или неизвършено деяние не му носи полза."...
древногръцката мисъл също постава себепознанието като необходимо изискаване но тя е само "разговор на разочерования с неговата душа"...
Лао-дзъ /600 г. пр.ХР./ считал,че върховни стремеж на човека е да постигне пълно бездействие...
индийските упанашади пък казват:"когато човека спи,то той постига висшето си битие - постига самия себе си"...
бегай да лягаш!
белега за непоправимата гордост е да се смяташ за смиренРедактирано от любчo /фoтorpaф/ на 06.01.09 13:56.
| |
|
|
|
Сори, на работа съм.
А недействието на Лао Дзъ не е бездействие.
| |
|
|
|
Сори, на работа съм.
добре де .ще ти пиша в междучасията...
А недействието на Лао Дзъ не е бездействие.
как да го разбирам това?
белега за непоправимата гордост е да се смяташ за смиренРедактирано от любчo /фoтorpaф/ на 06.01.09 14:04.
| |
|
|
|
недействието е съзнателен и целенасочен отказ от действие, а бездействието е неволева липса на действие, граничеща с безпомощност.
Queen's only
| |
|
|
|
недействието е съзнателен и целенасочен отказ от действие, а бездействието е неволева липса на действие, граничеща с безпомощност.
много благодаря!
а,ти с Вълка в коя категория сте?
не виждаш ли колко ви пасва "бездействието",а?
големи философи сте като говорим за Бога",а за "битието на човека" - гола вода...
де ви е "битката" за човека,та да ви натроша канчето с постинги!?
белега за непоправимата гордост е да се смяташ за смирен
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
