|
Понеже напоследък има основателни упреци от липсата на подходящи теми за клуба, на вашето внимание представям Послание на Първото Президентство за м. септември.
********************
Бъдете едно
Септември 2008 г.
От Президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото Президентство
Спасителят на света, Исус Христос, казва за онези, които ще бъдат част от Неговата Църква: “Бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои” (У. и З. 38:27). И при сътворението на мъжа и жената брачното единство между тях не е било дадено като очакване, а като заповед! “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът” (Битие 2:24). Нашият Небесен Отец желае сърцата ни да бъдат обвързани в единство. Този съюз в обич не е само идеал. Той е една необходимост.
Изискването да бъдем едно не е само за този живот. То е в сила за вечността. Първият брачен обред бил извършен от Бог в градината, когато Адам и Ева още не били подвластни на смъртта. Той още от началото заложил в мъжа и жената желанието да бъдат свързани заедно като съпруг и съпруга, за да живеят в семейства в един съвършен, праведен съюз. Той заложил у Своите деца желание да живеят в мир с всички хора около тях.
Но с падението станало ясно, че да се живее в единство нямало да бъде лесно. Скоро се случила трагедия. Каин убил Авел, своя брат. Децата на Адам и Ева станали обект на изкушение от страна на Сатана. Умело, с омраза и лукавство Сатана преследва целта си. Тя е противоположна на целта на нашия Небесен Отец и на Спасителя. Те желаят да ни дадат съвършен съюз и вечно щастие. Техният и наш враг, Сатана, знаел за плана на спасението още преди сътворението. Той знае, че тези свещени, пълни с радост семейни взаимоотношения могат да бъдат съхранени само във вечен живот. Сатана иска да ни откъсне от обичните ни хора и да ни направи окаяни. И тъкмо той посажда семената на раздора в човешките сърца с надеждата да ни раздели и разедини.
Всеки от нас на моменти е изпитвал и единството, и разединението. Понякога при семейни или други обстоятелства сме виждали как един човек с обич и жертва поставя интересите на друг над своите собствени. И всички ние знаем по нещичко за тъгата и самотата от това да бъдем изолирани и сами. Няма нужда да ни се казва кое от двете следва да изберем. Знаем го. Но имаме нужда от надеждата, че можем да изживеем единството в този живот и да отговорим на условията то завинаги да бъде наше в идния свят. Потребно ни е и да знаем, че ще получим щедри благословии, така че да можем да знаем какво трябва да правим.
Нашето естество може да се промени
Спасителят на света говори за това единство и как нашето естество ще бъде променено, така че то да стане възможно. Той ясно учи на това в молитвата, отправена, когато за последно е в компанията на Своите апостоли преди смъртта Си. Тази пълна с небесна красота молитва е записана в книгата на Иоан. Предстои Му да извърши огромна саможертва за всички нас, с която ще направи възможен вечния живот. Скоро Той ще напусне ръкоположените от Него апостоли, които обича и на които ще остави ключовете да ръководят Неговата Църква. И така Той се моли на Своя Отец, съвършеният Син на един съвършен Родител. В думите Му виждаме начина, по който семействата могат да станат едно, и това ще се случи на всички деца на нашия Небесен Отец, които следват Спасителя и Неговите служители:
“Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света.
и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене, чрез тяхното учение,
да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Иоана 17:18–21).
С тези няколко думи Той дава ясно да се разбере как Евангелието на Исус Христос може да предпостави сърцата да станат едно. Онези, които биха повярвали в истината, която Той проповядва, могат да приемат обредите и заветите изпълнявани от Неговите упълномощени служители. След това, чрез послушание на тези обреди и завети, тяхното естество ще бъде променено. Така чрез Единението на Спасителя вече е възможно ние да бъдем осветени. Като резултат на това можем да живеем в единство – нещо необходимо, за да имаме мир в този живот и да пребиваваме с Отца и Неговия Син във вечността.
Служението на апостолите и пророците тогава, както и днес, целяло да доведе децата на Адам и Ева в единството на вярата в Исус Христос. Крайната цел на това, което проповядвали те и на което учим ние, е обединяването на семействата: съпрузи, съпруги, деца, внуци, предци, и накрая цялото семейство на Адам и Ева, което ще избере пътя на единството.
Спомняте си, че Спасителят се моли, “заради тях” – имайки пред вид апостолите – “Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината” (Иоана 17:19). Светият Дух освещава. Можем да Го имаме като свой спътник, защото Господ е възстановил Мелхиседековото свещеничество чрез Пророка Джозеф Смит. Ключовете на това свещеничество са на земята днес. Чрез неговата сила можем да сключваме завети, които ни позволяват постоянно да имаме Светия Дух с нас.
Там, където хората имат този Дух със себе си, можем да очакваме хармония. Духът слага в сърцата ни свидетелство за истината, което обединява хората, споделящи това свидетелство. Духът Божий никога не поражда раздор (вж. 3 Нефи 11:29). Този Дух никога не поражда чувства на разделение между хората, чувства, които водят до вражда и несъгласие1. Вслушването в Светия Дух води до личен мир и чувство на единство с околните. Това обединява душите на хората. Единното семейство, единната Църква и мирът по света зависят от душите, обединени по този начин.
Спътничеството на Светия Дух
Дори едно дете може да разбере какво трябва да прави, за да има Светия Дух за спътник. Молитвата за причастието ни го казва. Чуваме я всяка седмица, когато посещаваме нашите събрания за причастието. В тези свещени моменти ние подновяваме заветите, сключени при кръщението ни. И Господ ни напомня за обещанието, което сме получили, когато сме били потвърдени като членове на Църквата – обещанието, че можем да получим Светия Дух. Ето думите от тази молитва: “те желаят да вземат върху си името на Твоя Син и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да могат винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях” (У. и З. 20:77).
Можем да имаме Неговия Дух, като спазваме следния завет. Първо, обещаваме да вземем Неговото име върху нас. Това означава, че трябва да гледаме на себе си като на Негови. Трябва да Го сложим на първо място в нашия живот. Ще желаем онова, което желае Той вместо онова, което желаем ние или онова, което светът ни учи да желаем. Доколкото поставяме на първо място нещата от света, дотолкова няма да имаме мир в себе си. Издигането на идеала за охолство чрез материални блага за едно семейство или нация в крайна сметка ще ги раздели2. Идеалът да вършим един за друг онова, което Господ желае да вършим, нещо, което произтича естествено от това да вземем Неговото име върху си, може да ни изведе на духовно равнище, което е мъничка част от небесата тук, на земята.
Второ, ние обещаваме винаги да Го помним. Правим това всеки път, когато се молим в Негово име. Особено когато молим за прошката Му, което трябва да правим често, ние си Го спомняме. В този момент ние си спомняме за Неговата жертва, която направи покаянието и опрощението възможни. Когато умоляваме, ние си спомняме за Него като наш ходатай пред Отца. Когато дойде чувството на опрощение и мир, ние си спомняме Неговото търпение и безкрайна любов. Това изпълва сърцата ни с обич.
Ние също така спазваме своето обещание да си Го спомняме, когато се молим заедно като семейства и когато четем Писанията. На семейната молитва около масата за закуска едно дете може да се моли друго да бъде благословено, нещата да вървят добре този ден по време на тест или друго събитие. Когато благословиите дойдат, благословеното дете ще помни обичта на утрото и добротата на Ходатая, в Чието име е била отправена молитвата. Сърцата ще бъдат обвързани в обич.
Ние спазваме своя завет да си спомняме за Него всеки път, когато съберем семействата си да четем Писанията. Те свидетелстват за Господ Исус Христос, което е и винаги е било посланието на пророците. Дори ако децата не помнят думите, те ще помнят истинския автор, Исус Христос.
Трето, като вземаме от причастието, ние обещаваме да спазваме всичките Негови заповеди. Президент Дж. Рубен Кларк-младши (1871–1961), съветник в Първото Президентство, като призовава за единство на една обща конференция – а той правил това много пъти – ни предупреждава за опасността от това да подбираме на какво ще се подчиняваме. Той го казва по следния начин: “Нито едно от нещата, които Господ ни е дал, не е безполезно или ненужно. Той е изпълнил Писанията с нещата, които следва да вършим, за да получим спасение”.
Президент Рубен Кларк продължава: “Когато вземаме от причастието, ние сключваме завет да се подчиняваме на заповедите и да ги спазваме. Няма изключения. Няма изключения, няма различия”3. Президент Кларк учи, че тъкмо както се покайваме за всички грехове, не само за един отделен, ние се вричаме да спазваме всичките заповеди. Колкото и трудно да звучи, това не е неизпълнимо. Ние просто се оставяме на властта на Спасителя и обещаваме да бъдем покорни на всичко, което заповяда Той (вж. Мосия 3:19). Именно нашето предаване на властта на Исус Христос ще ни позволи да бъдем обвързани като семейства, като Църква и като деца на нашия Небесен Отец.
Господ ни предава тази власт чрез Своите пророци и смирени служители. После вярата може да превърне призованието ни като домашен учител или посещаваща учителка в поръчение на Господ. Ние отиваме заради Него, по Негова заповед. Обикновен мъж и млад юноша отиват по домовете с очакване небесните сили да им помогнат да направят всичко възможно семействата да бъдат единни и да няма грубост, нито лъжа, одумване или злословене (вж. У. и З. 20:54). Вярата, че Господ призовава Своите служители ще ни помогне да не обръщаме внимание на техните ограничения, когато те ни показват нашите слабости, нещо, което ще се случва. Ще виждаме по-ясно доброто им намерение, а не човешките им слабости. Ще бъдем по-малко склонни да се обиждаме и повече благодарни за Учителя, Който ги е призовал.
Бариери пред единството
Има няколко заповеди, които, ако бъдат нарушени, унищожават единството. Едни са свързани с онова, което казваме, други с това как реагираме на казаното от околните. Не трябва да говорим лошо за никого. Трябва да виждаме доброто един у друг и да говорим хубави неща един за друг всеки път когато имаме възможност4.
В същото време трябва да се противопоставяме на онези, които говорят презрително за свещени неща, защото сигурна последица от това е Духът да се обиди и така да се създаде раздор и объркване. Президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985) показал начина това да бъде направено без раздор, докато лежал в една болнична носилка и помолил санитаря, който в миг на раздразнение изговорил напразно името на Господ:
“Моля ви! Моля ви! Това е моят Господ, Чието име вие хулите”.
Настъпила гробна тишина, след което един унил глас прошепнал, “Съжалявам”5. Един вдъхновен, пълен с обич укор може да бъде покана към единство. Неуспехът той да бъде отправен, когато сме подтикнати от Светия Дух, ще доведе до разединение.
Ако ще бъдем единни, има заповеди засягащи нашите чувства, които трябва да спазваме. Трябва да прощаваме и да не таим злоба срещу онези, които са ни засегнали. Спасителят дава следния пример от кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34). Ние не познаваме сърцата на онези, които ни засягат. Нито знаем всичките източници на собствените ни гняв и обида. Апостол Павел ни учи как да обичаме в един свят на несъвършени хора, включително нас самите, когато казва, “Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка на зло” (1 Коринтяните 13:4–5). И после отправя сериозно предупреждение срещу това да реагираме на грешките на околните и да забравяме за своите собствени, като пише, “Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат” (1 Коринтяните 13:12).
Молитвата за причастието може да ни напомня всяка седмица как дарът на единството ще дойде чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието на Исус Христос. Когато спазваме заветите си да вземем върху си Неговото име, да Го помним винаги и да спазваме Неговите заповеди, ще получим спътничеството на Неговия Дух. Това ще смекчи сърцата ни и ще ни обедини. Но има две предупреждения, които придружават това обещание.
Първо, Светият Дух остава с нас само ако бъдем чисти и неизпитващи любов към светските неща. Изборът да сме нечисти ще отблъсне Светия Дух. Духът пребивава само с онези, които избират Господ пред света. “Очистете се” (3 Нефи 20:41; У. и З. 38:42) и възлюбете Господа с “цялото си сърце, с цялата си мощ, разум и сила” (У. и З. 59:5) не са пожелания, а заповеди. И тяхното изпълнение е необходимо за спътничеството на Духа, без Който ние не можем да бъдем едно.
Другото предупреждение е да се пазим от гордостта. Единството, на което може да се радва едно семейство или група хора, чиито сърца са смекчени от Духа, ще даде много сила. С тази сила ще дойде признанието на света. Независимо дали това признание доведе до похвала или завист, то може да предизвика гордост. Тя обижда Духа. Но срещу гордостта, този източник на разединение, има защита. Тя се състои в това не само да обърнем внимание на благословиите, които Бог излива върху нас, но и на възможностите да се присъединим към своите ближни в по-усилена служба. Съпругът и съпругата се учат да бъдат едно, като използват своите сходни черти, за да се разбират един друг, и своите различия, за да се допълват с службата си един към друг и околните. По същия начин ние можем да се обединим с онези, които не разбират нашето учение, но споделят желанието ни да благославяме децата на нашия Небесен Отец.
Ние можем да бъдем миротворци, достойни да бъдем наречени блажени деца на Бог (вж. Матея 5:9).
Бог, нашият Отец, е жив. Неговият възлюбен Син Исус Христос е начело на тази Църква и на всички, които Го приемат, Той предлага начин за постигане на мир. Нека всички ние бъдем достойни да постигнем този мир.
БЕЛЕЖКИ
1. Вж. Joseph F. Smith, Gospel Doctrine, 5-то изд. (1939), стр. 131.
2. Вж. Harold B. Lee, Stand Ye in Holy Places (1974), стр. 97.
3. В Conference Report, апр. 1955 г., стр. 10--11.
4. Вж. David O. McKay, в Conference Report, окт. 1967 г., стр. 7--8.
5. Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball (Melchizedek Priesthood and Relief Society course of study, 2006), стр. 157.
ignorantia non est argumentum
|
