Характеристики на Истински Духовния Човек / Религия и мистика / Християнство

1. Недуховните същества живеят изключително в рамките на петте сетива и вярват, че ако не могат да видят, докоснат, помиришат, чуят или вкусят нещо, значи то просто не съществува. Духовните същества знаят, че освен петте физически сетива съществуват и други, с които можем да възприемаме света на формите.

2. Недуховните същества вярват, че сме сами във вселената. Духовните знаят, че никога не сме сами.

Недуховните същества приемат съществуването на някакво висше същество или Бог не като всеобща сила, която е у всеки от нас, а като отделна сила, която някой ден ще ги призове на отчет. Те не си представят, че имат подкрепата на едно по-висше „аз", освен ако не изживеят
пряко божественото присъствие. Както е описано от Св. Павел и Св. Франциск Асизки. ( Сещате се за всички онези, които тръбят, че ще сме на отчет (деня на Страпния Съд) и че само това, че вярват или си мислят, че вярват, без дела щяло да им помогне...)

3. Недуховните същества се съсредоточават върху външната сили. Духовните - върху силата вътре в себе си.

4. Недуховните същества се чувстват отделни и разграничени от другите - същества сами в себе си. Духовните същества знаят, че са свързани с всички останали и живеят така, сякаш споделят човешкото битие с всеки срещнат.

5. Недуховните същества вярват изключително в причинно-следствения механизъм на живота. Духовните знаят, че във вселената действа по-висша сила от принципа на причината и следствието.

6. Недуховните същества са мотивирани от успеха, постижението и притежанието. Духовните са мотивирани от етиката, ведрината и живота.

7. В съзнанието на недуховния човек няма място за медитация. Духовният човек не може да си представи живота си без пея.

8. За недуховния човек интуицията се свежда до попадение или случайна мисъл, изскочила неочаквано в ума. За духовния човек тя е много повече от това. Тя е напътствие, идващо от Бога, и на такова вътрешно прозрение никога не се гледа несериозно и с пренебрежение.

9. Недуховният човек ненавижда злото и е изпълнен с решимост да унищожи онова, което смята за зло. Духовният знае, че всичко, което мрази и с което се бори, го прави по-слаб, а всичко, което подкрепя, му дава сила.

10, Недуховният човек не изпитва чувство за отговорност към вселената и почит към живота. Духовният човек изпитва преклонение пред живота, с който е пропито всяко същество.

11. Недуховният човек е обременен от злоба, враждебност и потребност за отмъщение. Духовният човек няма в сърцето си .място за тези пречки по пътя към божественото.

12. Недуховният човек вярва, че в реалния свят съществуват граници на възможното и макар да има известни свидетелства за съществуването на чудеса, те се смятат за случайности, които се реализират за неколцина щастливци. Духовният човек вярва в чудеса и в собствената си неповторима способност да получава любящи напътствия и да познае връзката с божественото