Дух и Душа / Религия и мистика / Християнство

Аз съм привърженик на разделението дух-душа в следния смисъл:

Плътта и духът са субстанции. Душата е качествено ниво на организация на тези субстанции.

Плътта е изградена от природни елементи. Напр. една клетка на амеба е изградена от природни елементи, но каква е разликата между амебата и човека? Разликата е в нивото на организация. Човекът е изграден от много клетки, всяка специализирана в определена фунция и действайки като цяло те изграждат качествено ново ниво на организация, при което цялото е нещо повече от сбор от отделните му части. Върхът на тази организация е са висшите нервни и психични функции на мозъка. В този смисъл от материална гледна точка душата е качествено ново ниво на организация на субстанцията плът.

По същия начин духът не е непременно личностен, а на първо място субстанция. Библията говори за духовни места и реалности. Т.е. освен духове-личности (Бог в трите му лица, ангели, демони, сатана, починали хора) в духовния свят има и духовни "места", в които те се намират. Тези "духовни места" от какво са направени? Би трябвало да са от духовна субстанция, която сама по-себе си не е личностно същество. Напр. божият трон какво представлява? Той част от Бога ли е, личност ли е? Аз мисля, че е духовна субстанция.

Душата е тази, която съдържа личността - самоосъзнаването на самия себе си като отделно същество от околните, с памет, воля, чувства и т.н. Душата не е субстанция сама по себе си, а качествено ниво на организация на субстанциите плът и дух. Основната част от човешката душа е фунция на духа. Това се вижда от факта, че починалите запазват своята памет, самоличност, воля, чувства (виж притчата за бедния Лазар в Лука 16). Но една съществена част от душата е функция на мозъка - пример органичните мозъчни заболявания и увреждения водещи до тежки психични промени или пък приемът на алкохол и наркотици, които променят поведението и мислите. Затова и пълноценната човешка душа е резултат от единението на дух и тяло:

7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. (Битие 2)

Това е в пълно противоречие на източните учения, които говорят за откъсване на духа от материята (спиране на преражданията) като висша форма на развитие. Противоречи и на някои християнски течения настояващи също на пълното отричане на плътта.

вЕрно е,че битиеписеца е казал,че след сътворението "човека стана жива душа" /2:7/.как да разбираме това заключение?
признавм,че отговораът не е лесен,както се мъчат да ни убедят някои*...
евреиската дума "нефеш" се превежда обикновенно с "душа",се среща в Библията повече от 700 пъти в Стaрия завет.от Бит. 2:7 става ясно,че е субстанция претежаваща живот.значенията й обаче са различни и изисква от нас внимание когато четем старозавтните пасажи.гръцкото пониятие "псюхе",кoето също се превежда с "душа" не се покрива напълно с евреиското "нефеш"...
трябва да отбележе,че различните новозаветни автори прeдават нюанси на "псюхе",които са спицефични за всеки пооделно.например апостол Павел се различава от апостол Петър,като за първия е нещо различно от "дух",а за втория се покрива с цялата личност...

нека да видим сега как апстол Павел различаваше горните две пониятия...

1 Солунци 5:23
23. А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.

ако духът и душата бяха заедно,защо апостола ще ги разделя:Евреи 4:12 "Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето"...
напълно понятно е,че би било невъзможно "разсичането" им от меча на Божието Слово,ако смисълът не "псюхе" и "пневма" бе еднакъв...

християнската антропология намира верен път през лаберинта от религиозни учения,като уповава на онова което Бог е намерил за добре да разкрие на човека чрез Словото си - Библията...
тука не играят никаква роля човешките идеи,хипотези и теории...
човека ще остане "без извинение",ако не е познал - познаваемоето - показано му от Бога...

Римляни 1:20
20. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.

сега да продължим с духът - от еврейски "раух"...

Затова и възкресението е толкова важно.

една нова тема може да ни помогне в това отношение.пък и така ще дадем възможност на брата,Сай Баба,да каже нещо от "Науката"...