|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Въпроси
|
|
| Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 12.05.07 20:29 |
|
|
Я ме просветете мен, неискушения в Християнската религия - какво е мястото на Богородица в небесната йерархия? Положението й спрямо Бога Отец или Исус? Какви функции изпълнява?
Освен това много ме интересува въпросът и за ролята на ангелите като същества със спомагателни функции. Особено твърдението, че всеки човек си има ангел хранител подозрително ми напомня за римския гений, съпровождащ всеки от нас до смъртта ни. Каква е йерархията и при тях? Според Християнството има архангели /Михаил, Гарриил/, на които Бог е "делегирал" част от правомощията си и ги ползва за вестоносци, предаващи волята му, или раздаващи правосъдие от негово име. Че дори и апостол Петър е натоварен с функцията да пази портата на Рая. С други думи - каква е разликата между тези същества и помощните божества в политеистичните религии?
Не ви ли се струва, че християнският монотеизъм всъщност е завоалиран политеизъм, опитал се да излезе от неловкото положение с Отеца и Сина, създавайки Светата Троица /една наистина добра комбинация 3 в 1/?
Лека /и безаварийна/ вечер.
Facta, non verba!
| |
|
|
|
Мястото на Богородица е същото като това на богинята Ищар.
| |
|
|
|
Сигурен ли си?
Все пак потърсих нещичко в Интернет, но това със игурност не съвпада с това което зная за Божията майка. Интересно откъде имаш тази изкривена информация.
Ищар и Таммуз (акадски мит)
Богинята Ищар в подземното царстволюбила се прекрасната богиня Ищар в младия красавец Таммуз. Не можела да живее без него ден, даже минута, а когато бил далече от нея, потъвала в дълбока печал. Веднаж Таммуз се отправил на лов в степта и вече не се върнал. От слугите, съпровождащи ловците, богинята узнала, че внезапно се извил силен вихър, Таммуз паднал, като покосена тръстика и изпуснал последния си дъх. Като научила това, богинята потънала в дълбока скръб. Не можела да се примири със смъртта на този, който бил за нея по-ценен от живота й. Mислите й били устремени към страната, от която не се връщал никой, от владенията на мрака, където властвала нейната сестра Ерешкигал. Облякла богинята най-красивата си дреха, сложила най-прекрасните си накити и се отправила по тъжния път, който се спускал надолу към сенките на мъртвите. Смазана от мъката си вървяла Ищар и неусетно стигнала до голяма медна порта, която била отворена за мъртвите, но недостъпна за живите. Заблъскала богинята с всички сили по вратата и извикала: "Отворете! Отворете тази врата или ще я разбия и ще пусна мъртвите навън." Щом чула тези викове, раздиращи вековната тишина, сърцето на Ерешкигал се изпълнило с ярост и тя запитала пазачите на портата: "Кой е там? Кой блъска така, сякаш е пиян безумец и смущава вечния покой?" Но пазачите отвърнали почтително: "Не, това не е пиян безумец! Това е богинята Ищар - твоята сестра, която е дошла за Таммуз. Пусни я, защото наистина ще разбие портата!" Ерешкигал махнала с ръка и наредила да я пуснат. Вратата се отворила, скърцайки оглушително, но за да премине, Ищар трябвало да даде на стражите част от украшенията си. Не успяла обаче да направи няколко крачки и пред нея се издигнала друга медна порта. И на тези стражи дала част от украшенията, които й останали, за да продължи. Богинята минала през седем порти и всеки път давала част от накитите си, а след като раздала всичко, давала одеждите си, докато останала съвсем гола. Така продължила всред непрогледния мрак, опипвайки стените, които били влажни и хлъзгави от сълзите на умрелите. Падала и ставала, но продължавала непреклонно напред и без да обръща внимание на унижението, застанала гордо пред господарката на подземното царство. "Върни ми Таммуз, сестрице! Не мога да живея без него!" казала Ищар, но Ерешкигал отвърнала надменно: "Не мога да върна живота на умрелите заради нечий каприз. Има толкова младежи - нека те заменятБогинята Ищар твоя Таммуз." Ищар обаче възразила: "Таммуз е един и няма друг, прекрасен като него." Тогава разгневената Ерешкигал махнала с ръка и Ищар паднала бездиханна на земята. В този миг, без Ищар, цялата земя затихнала. Престанали да растат тревите, опустели птичите гнезда, овците не раждали агнета. Целият живот започнал да се разпада, а от дълбините започнал да настъпва подземният мрак. Боговете погледнали от небесата и не могли да познаят до скоро цветущата земя. Изплашени, те изпратили свой пратеник в подземното цардтво с изрична заповед: "Върни Ищар и заедно с нея, Таммуз!" Колкото и да кипяла от ярост Ерешкигал, колкото и да виела и фучала в безсилната си злоба, колкото и да крещяла, че няма връщане от нейното царство, трябвало накрая да се примири и да се подчини на волята на боговете. И в мига, когато Ищар, заедно с Таммуз се върнали на земята, настъпила пролетта. Всичко разцъфнало с буйни цветове. Птиците запяли възторжено в клоните на кичестите дървета, възпявайки любовта. Всички врати в храмовете на Ищар се разтворили и ликуващите хора прославяли връщането на Ищар и Таммуз.
| |
|
|
|
Прочети малко Рудолф Щайнер! След което всичко ще ти се изясни!
Той поне нещата ги е обяснил много по-добре в сравнение с църковната демагогия.
| |
|
|
|
Да, вярвай на Рудолф Щайнер както вика безпътния и той ще ти открие щастието, безсмъртието и любовта! За какво ти е Бог, какво ли той разбира пред брилянтния гений на Щайнер! Нищо, че той навярно си няма и най-малка представа за истинския Бог, той може да каже всичко за смисъла на съществуването ти, за целта на живота ти и най-вече това как да бъдеш винаги щастлив в безсмъртието (нали и той самия е победил вече смъртта) без особено да ти пука как се чувстват другите - все пак нали важното е как аз се чувствам, а останалите добре ли са, защо трябва да ми пука? Абе, какво по-добре от един опиат за мозъка, нали и той има нужда от стимул също!
| |
|
|
|
Имаше един почитател на Щайнер /Misho/. Голям ентусиаст беше, но се самоугаси /за съжаление/.
Facta, non verba!
| |
|
|
|
Щайнер? Ами честно да ти кажа, по-добре не. Стига ми това което казва по въпроса Църквата. Все пак Богородица е майка на Исус Христос. Предпочитам да чета хора които знаят за какво става въпрос.
Усмихнат ден.
| |
|
|
|
Щайнер наистина имаше доста интересна интерпретация по въпроса. За съжаление съм я чела съвсем откъслечно - като човек, който се опитва да прочете нещо в книжарница без да си купи книгата.
Но през тези няколко минути, които имах на разположение, успях да прочета неща, които биха накарали косите на някой християни да се изправят от ужас. Помня, че бях впечатлена, но това беше преди някъде около 7-8 години.
| |
|
|
|
Аре стига с този Щайнер, мен конкренто ме интересуваше подредбата в Християнския Пантеон /ако така мога да го нарека/.
Facta, non verba!
| |
|
|
|
Много добре го нарече .. християнската митология си има Пантеон :)
Там са всички ангели, архангели, светци, богове, аватарите им, всичко що е на `небето` ... ама не съм сигурна, че някой си е давал труда да ги подрежда в йерархия, тъй като има само две основни групи - Бог Творец и другите му две проявления и всички останали :)
Това е основната йерархия :)
Пък ся дали някой ангел е по-важен от свети Петър например ... това няма да промени вярата съществено :)
Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
