Re: / Религия и мистика / Християнство

Сещам се за една книга на Арт Кац - "Холокост - къде беше Бог?". Кац като евреин отговаря на въпроса къде е бил Бог по време на Холокоста, но мисля, че е аналогично. Ще си позволя да пействам една глава.

12 Глава Наказанието, което е милост

Разпъването на Месията Исус е Божият съд над греха, така както Холокостът на евреите по време на нацистите е Божият съд над Израел. И двете събития са проявление на Божия огън. И двете са били еднакво заслужени, защото Божиите съдби не са произволни. И двете, можем да сме сигурни в това, са Му стрували много. Трябва да се разделим с представата за някакъв пасивен наблюдател, гледащ отвисоко мъчителните страдания на еврейския народ или страданията на собствения Си Син. Бог е бил в центъра на страданието и сам Той е страдал. Бог не е нито жесток, нито злорад. По-скоро, “Във всичките им скърби Той скърбеше” (Исая 63.9). Възможно ли е наказанието да е последният шанс за упоритото и закоравяло сърце, когато благостта и милостта не са успели да привлекат вниманието ни? Ако това е така, то наказанието е истинска благодат и милост дори и външно болезнена.

Когато чашата на Божието търпение се препълни; когато с пренебрежение и присмехулство отхвърляме милостта Му, отказвайки дори да се замислим над нея; когато Словото на Бога е в прахта и всеки призив на Бога е надменно презрян, тогава като единствено спасение остава наказанието. Бог не се радва на това. Той не е Бог, който да гледа отвисоко и отдалеч, с някаква насмешка и пренебрежение, безчувствен към мъките на Своите създания.

Ако нищо не може да ни мотивира да вървим с Бога, то нека разгледаме нещата от друг ъгъл, а именно че ако ходим с Него ще спестим на Бога това да ни наказва – нещо, което измъчва душата Му. Да твърдим, че Бог е подъл и отмъстителен и, че Той е Богът на Стария Завет, Бог на гнева, Някой, който е неуместен в нашето съвремие, означава да наливаме масло в огъня. Това означава не само, че не сме се отказали от греховете си, но и че им добавяме още и още, с непоправимото си неразбиране на Всемогъщия, защото Той не се променя и Е същият вчера, днес и завинаги. Дори и да не изразяваме с думи мнението си за Бога, все пак, ако го кътаме в сърцето си, то може да бъде със същите фатални последици.

Когато Моисей помолил Бог да Му покаже славата Си, Той го сложил в една цепнатина на скалата и позволил на Моисей да Го зърне само в гръб, и после пише, че му явил милостта Си (“хесед” на Иврит) І. Моисей искал да види славата Му, а Бог му показал милостта Си, защото милостта Му е Неговата слава. Но както всяка милост, тя не се проявява без да е предшествана от съд. Едва тогава тя се явява милост – защото ако не съдим, кого ще помилваме? Ето защо последните действия от драмата на Израел ще бъдат кървави, а епилогът ще е незаслужената милост на Бога, който ще ни върне от всичките места, където ще бъдем изгонени насила или отведени, като пленници (Амос 9.9).

Когато изчезне всяка надежда, че някой ще ни се притече на помощ или че ние сами ще съумеем да се измъкнем, Сам Бог ще се намеси свръхестествено и ще ни възстанови по Милост. Сърдечната съкрушеност и невижданото досега покаяние, които ще последват, както и дълбочината на преклонението ни пред Бога при вида на милостта Му, няма да се поддават на описание. (Вж. Исая 35.3-4; Езекиил 36.31 и Захария 12.10-14). Ние осезателно ще преживеем Божията помощ в едно безнадеждно отчаяние, което никога не бихме изпитали освен по този начин! След съда обаче, ще последва още по-голяма милост – милост, която използва наказанието, за да ни донесе вечен мир. Едва, когато разберем отдавнашните си беди, като изпълнение на Божиите закани за съд и наказание, ще можем да се надяваме и за обещанията за добро и милост, изказани пак от Него ... в Неговото Слово. Трябва да сме сигурни, че Той изпълнява обещанията Си както за наказание, така и за милост, защото Богът на наказанието е и Бог на милостта.

Той ще нанесе такова наказание върху нас, че дори и другите народи ще казват, че е Божие наказание. (Вж. Езекиил 36.35-36 и 39.23). Същевременно всички те ще видят и милостта Му спрямо нас и то, така че никой няма да има оправдание пред Бога. Това няма да стане скришом. И гнева Му и милостта Му ще се стоварят върху ни пред очите на всичките народи, така че и те да осъзнаят своята отговорност пред Бога. В крайна сметка излиза, че дори и отстъпили, ние си оставаме Неговият народ-свидетелство. Той лично ще ни върне от плен, и с това, ще покаже свръхестествената разлика между това Бог да спасява и обособяването на Ционистката държава през 1948. Синовете и дъщерите ни ще се върнат “на носилки и мулета” (Исая 66.20), носени на “раменете на царе и царици” (Исая 49.22-23). В последното действие Бог ще изяви Себе Си напълно. И ако народите не разберат това, то и те ще си навлекат гнева Му (Захария 14.16-19). Наказанието Му ще започне от Израел (Неговият дом), но ще засегне и онези, които отдавна Му се противят.

Частичното завръщане от Вавилон не е изпълнението на онези вечни цели, които Писанието е отредило на Израел, при неговото окончателно завръщане от плен – заръщане, което самият Бог ще извърши. Това, което съпътства последното завръщане на Израел е признаването на Бога от страна на целия народ, на всички оцелели. Израел ще намери в сърцето си такова признание, единствено благодарение на очевидната и свръхестествена милост на Бога спрямо тях, всред унищожителния апокалипсис – все още бъдещ – който очаква Израел. Божията милост, която ще породи едновременното признаване на Бога в сърцата и чудодейното завръщане на евреите ще бъде знакът, който ще отличава това завръщане от всички минали завръщания от плен (Езекиил 39.21-29).

Нашате отговорност е по-голяма, защото ние сме народът на завета. Ние сме “избраните” и сме имали преимуществото да познаем Бога в закона даден на Синай, и във всички онези неща, които ние първи сме разбрали, бидейки Негов народ, негови свидетели. Затова и имаме по-голямо наказание. Има ли нещо, по което ние, днешните евреи, да се различаваме от онези евреи, над които Бог е изливал гнева си през вековете? Реката на времето не е отмила нищо. В този смисъл, да твърдим, че днешните евреи с нищо не са заслужили наказание, означава самонадеяно да твърдим също така, че и наказанията в миналото са също толкова незаслужени и невалидни. Да отричаме валидността и справедливостта на тези наказания означава да отричаме Бога. Бог на гнева, яростта и наказанието в миналото, е същият Бог и днес. Преди края на времето, Той отново ще даде воля на яростта и наказанията си, и то поради същите причини предзвиквали Го и тогава. Ето защо Той ни кани да се покаем днес за независимите си своеволия, идеи и мнения, и да се предадем на Светия Израилев, докато все още е възможно. Милостта Му ни приканва към покаяние преди да се изпълнят всичките Му думи. (Вж. Исая 13.6; 65.6-7; Еремия 30; Данаил 12.1; Йоил 2; Амос 8.8-10; Софония 1.12; Захария 14.1-5). Пренебрежението към Словото Му е презрение към милостта Му.

� Поради своето изобилие, препратките към Библията в тази глава не могат да бъдат изведени под линия. Тук, читателят ще трябва сам да ги потърси в Светото Писание (бел. прев.)

� חסד – [hesed] Милост (бел. прев.)
Цялата книга може да намериш