Не правя анкета, просто се допитвам до общественото мнение на пишещите в клуба. След известен период от ходене на църква, не ви ли става еднообразно, проповедите така или иначе се превъртат по два пъти, а за православните - просто не знам, там нещата ми се струват още по-монотонни.

Евангелските църкви в България са в дълбока криза. Преди 10-15 години в стремежа си да привлечат бързо повече хора пасторите започнаха да копират чужди модели, по специално взаимстваха от американския ентъртейнмънт. Това разбира се доведе до бързи резултати. Хиляди въOдушевени по плътски хора се присъединиха и се съдадоха редица нови общности, клонящи към харизматичен екстремизъм. Старите евангелски лидери вместо да се разграничат от екстремистите, започнаха да се опитват да ги копират, за да не останат по-назад. Личности от типа "one man show" (няма да говоря с конкретни имена) станаха високо почитани в Родината. Принципът на Мао за перманентната революция обаче е доказано, че не действа, защото винаги с времето народния ентусиазъм утихва и така стана със самовъодушевяващите се "църкви". Просто хората придобиха резистентност към ентъртейнмънта и той престана да им действа. Ако около 90-та можеше да се напълни с народ пл. "Батемберг", днес вече ще е геройство, ако оня професионален палячо Б.Х. напълни зала1 на НДК.

Постингът ми изразява лична позиция.Може свободно да опонирате, да ме нападате, ако искате и обвинявате за това, което пиша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от JoroH на 13.04.07 21:43.

То не е ли това идеята, да се повтаря едно и също нещо, ден след ден и количествените натрупвания водят до качествени изменения. :) Това един католик ми го обяснява.

Думата църква е спомената в Новия завет повече от 100 пъти. Ако Бог искаше да ни каже, че ще дойде време, когато вече няма да е необходимо да се ходи на църква, със сигурност щеше да го запише някъде.

Любителите на домашни групи също имат лек проблем, тъй като ако групите им се разраснат и станат църкви, със сигурност ще заболеят от същите болести като по-големите конгрегации. Тогава ще излязат групи, които ще се опитват да реформират бившите групи и така да безкрайност.

все по-трудно ми е да се мотивирам да ходя всяка неделя. Затова рецептата ми е- помагам в детското или пропускам. Така ми се пада да присъствам на проповеди не повече от 1-2 пъти месечно.
Напоследък си мисля, че номера със събирането в кината въобще не е истински. Мои познати в Ново поколение миказа, че хората ходят години там и не се познават.
Слава Богу, че моята църква е далеч от този модел.
Наистина почвам да мисля че домашните църкви са решението, но там има други проблеми...така че е много сложно.

Много просто - защото Божията воля е да не преставаме да се събираме.
И след като това е Божията воля, не виждам защо да философствам дали това е добре или зле, дали зависи от настроението ми или от способностите на проповедниците, дали службите са монотонни или рок-концертни и т.н.

По-добре да разсъждаваме, защо е такава Божията воля

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Навсякъде има проблеми и нищо не върви гладко. Ако хората тръгнат да бягат от някой порочен модел, те трябва да помнят от какво са излезли. След като евреите тръгнаха да излизат от Египет, те неведнъж затъваха в дори по-лошо положение от робството в Египет, но въпреки това Господ никъде не се е разкаял, че ги е подбудил да излязат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъй като думата църква означава преди всичко общност от вярващи, православната църква не може да бъде смятана за църква в истинския смисъл на думата... може би само с изключение на малките селски църквици. Съвсем обичайно е да видиш празни църкви с няколко благочестиви баби, а на големите празници - огромни тумби хора, които не се познават и нямат нищо общо помежду си. Поради тази причина те не ходят на църква, а се черкуват. И не се молят, а палят свещица.

Ходим на църква за да участваме в общия молитвен живот на Църквата. За да се приобщаваме към Църквата. Това е действително общение на Църквата в Бога. Ако не го правим, не ходим на църква, какви християни можем да бъдем?

Колкото до еднообразието на службата... Ти виждала ли си християнин, който твърди, че му е писнало еднообразието в Библията? Та нали чете все едно и също като текст, как не му омръзва? Едва ли обемът тук може да бъде аргумент, какво да кажат по-схватливите, които я знаят наизуст?

Истината е, че не разнообразието толкова ни прави службата "интересна", колкото вътрешният смисъл, който влагаме всеки път. Който се стараем и учим да достигаме и преживяваме всеки път. И то няма как да омръзне, понеже е път, стремеж към Бога. Този път няма край, не свършва никога.

Проповеди се случва да няма. При нас специално рядко, но се случва. Говоря за неделни проповеди, понеже през седмицата естествено не се подготвят такива поради чувствително по-малкото хора. Но истината е, че ние чакаме проповедите като топъл хляб. Поне моите впечатления и на тези около мен са такива. С годините се трупат проповеди за едни и същи празници, но човек вижда, че те не са шаблонни, не се повтарят външно.

Повтарят се някои неща наистина, неща, които продължаавт да стоят като проблеми. Проблеми в душите на хората. Проповед след проповед това е зов към позаспали съвести, учене на все нови и нови неща и насърчение едновременно. Аз почти винаги преживявам проповедта като нещо лично отнасящо се за мен и като нещо отправено лично към мен. И винаги се вписва в живота ми в момента. Няма повторни уроци. Единствения път, в който слушам повторно същия урок е когато съвестта ми ме е скъсала на изпита и съм се върнал на поправителен. Тогава слушам или по-скоро чувам едно и също докогато е нужно.

След известен период от ходене на църква, не ви ли става еднообразно, проповедите така или иначе се превъртат по два пъти, а за православните - просто не знам,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите