Приказка

Един стопанин насадил си лозе,
от пръчки скъпи, чисти и отбрани,
оградил го с ров дълбок и грозен,
а платил го с кръстните си рани.

Бил грижовен, пръчките подрязвал --
да не пръскат сок в листа странични,
копал, поливал и не се отказвал,
от болнави, криви и различни.

И започнали да дават чакан плод --
зрял, претрупан, чист и ароматен,
в следствие на подареният живот,
от своят Земеделец благодатен.

Дал лозето си на обучени слуги,
заминал уж, но тъй наблизко бил --
имал враг със изпочупени роги,
но богат и с речник обигран и мил.

И той нехайните слуги подучил
и парник лъскав в лозето дигнали,
на бързо земеделство ги обучил:
"Без труд -- им казал -- той е за хамали!".

Вън от парника на вятър, слънце, студ,
пръчките растяли груби и бодливи,
а вътре -- шуми, с тук-там плод надут,
от нитрати евтини и "грижи" криви.

А рогатият от земеделците изкупвал,
пръчки изхабени и в мазето ги затварял
и съдружниците си с блага отрупвал,
а с огън външните лози обгарял.

На тази тъжна приказка какъв е края?
И наема ли се някой да ми отговори?
Печат за ада имаш ли, или за рая?
С подкупните Исус какво ще стори?

25. 03. 2007 г. Прага, Мустек

стига дърварски мнения....

"Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им."

А ве то хубаво парници,парници за по-ранен плод,ама нещо много изкуствени плодовете там.Един е вкуса на домата в парника друг е кога е растял на открито.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-вкусни, казват,
са доматите в обетованата земя.
Например : България, чиято прекрасна земя,
ежедневно я бетонират с различни
грозотии и др.

Тъжно е, но е факт.

Описано е гръцкото земеделие,
чиито плодове са еднакво безвкусни
наред със измислената им древна
култура и още по-измисленото им християнство.