|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема
|
Струва ми се, че Бог ме мрази
|
|
Автор |
иckaмдacъмдeтe (непознат
) |
Публикувано | 09.03.07 10:22 |
|
Напоследък ми се случват ужасни неща, толкова ужасни, че имам чувството, че Бог ме е намразил. Струва ми се, както казва псалмопевеца, че "е загубил благоволението си в мене". Тази сутрин се сетих за онази история за стъпките, нали се сещате, за двата чифта стъпки по пясъка и как в един момент стават само един чифт. Струва ми се, че вървя съвсем сама по пясъка, просто няма как Бог да ме носи при всичко това, което ми се случва. Чудя се защо става така, защо го допуска. Може ли да ме е намразил? Просто вече да не го кефя...
| |
|
Глупости.
Не те мрази.
А те обича.
Божията любов се изразява в изпитанията, които ни праща, които да изпитат волята ни и да ни научат на нещо.
За съжаление няма духовно израстване без болка и сълзи.
Можеш да си помогнеш като се опиташ да анализираш собственото си поведение и да видиш къде грешиш.
Божията любов не се изразява в глезене.
Болезнен е пътя.
И не е пясък, а осеяна с тръни стръмна пътека.
Но в дългосрочен план си заслужава.
Само не губи вяра в Него.
Защото Той никога няма да изгуби вяра в теб!
| |
|
Направо не мога да повярвам кой го пише това... Славке, какво е станало с теб - да не си повярвяла?!?!?
| |
|
здравей.
най-вероятно не те е намразил, а стъпките са само Неговите - и те носи на ръце, точно както е в онази картинка.
понякога се случват такива ужасии наоколо (или вътре в човека), че имаш чувството, че не можеш да продължиш нататък. Е, именно тогава Той те носи. Разбира се, точно в този гаден период е най-вероятно да мислиш и чувстваш, че Бог е далече, изоставил те е, не те обича и т.н.
Но не е вярно. Като отмине бурята и се покаже оново Слънцето, разбираш това.
От личен опит говоря.
Така че, спокойно, ще отмине всичко и ще можеш отново да Го виждаш, усещаш, разбираш...
| |
|
Никога не съм отричала това, което казах преди малко.
И много пъти съм го повтаряла в клубовете.
Но някои хора не могат да четат.
Други са ми различията с ... типичните християни.
| |
|
Благодаря ви, искаше ми се да споделя с някого, вкъщи съм винаги силната и оптимистична, но в сърцето ми има безкрайно много мъка. Надали бурята ще отмине, защото бях наранена там, където най боли: в детето ми. То ще е увредено за цял живот. Не знам защо стана така, знам, че съм грешна и ужасна, ама чак пък толкова...
| |
|
Смени бога и всичко ще е наред. Че и по-добре - има по-силни богове!
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
| |
|
Не искам да бъда коравосърдечен, но не смятам, че си вярваща и че наистина търсиш помощ. Един християнин никога не би допуснал, че Бог може да го мрази. Бог не мрази така както ние хората мразим, защото на нас нещо не ни отърва. Бог обича...
А ти защо задаваш този въпрос - нима искаш наистина да ти се случи това, за което говориш?
| |
Тема
|
Re: Струва ми се, че Бог ме мрази
[re: cslewis]
|
|
Автор |
cuddly () |
Публикувано | 09.03.07 17:21 |
|
по-кротко с обвиненията и класификациите кой е вярващ и кой не.
когато на някого всичко му е ОК, разбира се, че ще е убеден, че "Бог обича"..
когато нещата се скофтят, се изпитва вярата - като заприиждат реки, задухат ветрове...
| |
Тема
|
Re: Струва ми се, че Бог ме мрази
[re: cuddly]
|
|
Автор |
филocoфeн (кандид) |
Публикувано | 09.03.07 17:43 |
|
И на мен това ми хрумна, преди да прочета всички мнения: не можем да бъдем сигурни, че Бог обича безусловно! Щом ни мразят, защо да не мрази и той? В крайна сметка всичко е въпрос на догадки, когато бива формулирана теза. Тук ми идва една мисъл на философа Дельоз: "Бог твори света смятайки, но интересното е, че сметките му никога не излизат верни".
Бог е мистерия, което ще рече, че е неотделим от страданието и загубата поне така, както и от радостта и благополучието.
Редактирано от филocoфeн на 09.03.07 17:44.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|