Сатанизмът в християнството / Религия и мистика / Християнство

аналогията е в това,че възлюбения изисква усъвършествуване на любимата.

Хоп. В тази аналогия има проблем...

Когато обичаме някого ние го обичаме заради това, което е.
Най-голямата ни грешка и да се "влюбим" и в последствие всячески да настояваме за промяна в другия. Да го скроим съвсем по наш модел.
Ние никога не познаваме напълно някого и процесът на съвместност е процес и на опознаване.

Сблъскваме се с два най-често срещани сценария:

а) оставаме приятно изненадани в опознаването. Оказва се, че човекът когото обичаме надхвърял първоначалните ни добри впечатления.

б) оставаме неприятно изненадани. Той не е това, за което сме го мислели. Постепенно се разочароваме.

В желанието за подбрение може да грешим - да изискаме съвръшенство, което другият да не е в състояние да постигне. Така го измъчавме и губим любовта му.

От друга страна ако сме сигурни, че обичаният е тръгнал "надолу" се опитваме да го вдигнем.
а) Понякога успяваме, но само защото оценяваме правилно възможностите му. б) Ако не успеем - се налага да си преразгледаме и преценката за личността му.

От там и "любовта е сляпа".

когато се влюбиш в жена представали да те е грижа дали е "чиста или мръсна"?не почва ли точно тогава да ни пука за нея?

Да защото "любовта е сляпа". Как ще се отнесем с чистотата и мръсотията е предмет на процеса на опознаването. С положителност по-често не можем да понесем мръсотията (която сме мислели, че понасяме - истината е че не сме я видяли добре). Но понякога не издържаме и на прекалената чистота - и метафорично и буквално.

любовта обича любимата и дори красотата и се загуби,ни не и защото е загубена /глупачка/.
Така е ако в процеса на опознаване сме били приятно изненадани или поне неразочаровани.

любовта прощава недостатъците и продължава да обича въпреки тях,но не спира да желае премахването им.любовта е по-чуствителна от омразата.усета му е като,рогцата на охльов,защотo не желае да носи рога на елен...
Само ако неостатъците са в рамките на нашата поносимост или ако са компенсирани от "достатъците". Желанието за премахването им не бива да се превръща във фикс идея. Това е издевателство на личността на партньора.

И омразата и любовта са чувствителни. Въпросът е какви чувства засягат.

И рога на два елена любовта може да продължи да е точно толкова всеопрощаваща. Любовта е странна птица. Всъщност тя се описва по-трудно от омразата. И както казваш: от всичко любовта най-много прощава,но най-малко извинява.тя се задоволява с малко,но изисква всичко...

Ако любовта е взаимна и без да изискваш го получаваш. Любовта между двама души трябва да е "приблизително взаимна".

Изключително редки са случаите на пълна, равностойна и преманентна взаимност. Поради това връзките имат своите естествени кризи.

________________________________________________________
Извод направен на базата на:
брат,Църквата Христова се изписва с голяма буква,а земната с малка.
малко опасни аналогий.../както винаги,запазената ми марка/.

Горният ми набързо нахвърлен "анализ" показва, че любовта към Църквата (с голяма буква) не може да се сравни с човешката такава. Това, ако изходим от позицията, че Църквата е такава каквато "е".

Ние не можем да искаме тя да стане по съвършенна от колкото е - поради това, че се базираме на нейното изначално съвръшенство - тоест, да искаме повече е погрешно. Не се налага и да я дърпаме нагоре (Църквата като такава) поради това, че при нея не би следвало да има падане (падение на Бога)

Единственото, което можем да направим е или да останем с нея (таква каквато е), или ако откирем, че не ни е харесала (погрешна първоначална преценка осъзната с времето) да я напуснем.