Толкова е просто и логично / Религия и мистика / Християнство

айде, ще ти го отсея като за мързелив човек:

Раните, претърпени от Христос, са рани на герой. Представете си млад полицай, който освобождава заложници на небивала физическа цена, включително собственото си залавяне и изтезаване. Ще бъде неподобаващо, дори обидно, постоянно да го питаме: „Какво усещаше при изтезанията? Как изглеждаше? Откъде кървеше?“ Офицерът съвсем разбираемо би желал да се съсредоточите не върху унижението, а върху победата му.
...
Но когато говорим как Христос е платил със Своята кръв, не е задължително да си представяме някаква сделка между две страни. Смелият полицай по-горе „плаща с кръвта си“, за да освободи заложниците, но това не означава, че похитителите са се сдобили със стъкленица кръв, на която да се радват. Когато Господ изкупил людете си от Египет, фараонът не получил тежка торба злато в замяна. „Изкупил“ може просто да означава „извършил нужното, за да освободи“.

Още повече, младият офицер може и да е казал: „Предлагам тази мисия в чест на началника си, който винаги ми е бил като баща. Обичам го и желая да върша неговата воля и правя тази жертва в негово име.“ Но и началникът не получава кръвта на младия мъж (гротескна мисъл), нито пък я изисква преди да бъдат освободени заложниците – той не е техният похитител, а съюзник в освобождаването. И така, да отстъпим една голяма граматическа крачка назад и да поставим тези термини в един по-широк смисъл – понякога ние използваме образи като „платено“, със значението на простия акт на даване, без да си представяме някаква сделка между две страни, която включва получаване от страна на другия.

Григорий Назиански (ІV в.) протестира, че въпросът „Кой получава заплащането?“ не трябва да се разнищва прекомерно. Без значение какъв дълг е бил дължим на дявола, било е невъзможно той да включва и самия Бог. От друга страна, Отец не би могъл да е получателят на откупа, понеже не Той ни е държал заложници. И ако кръвта на Исаак не Го е удовлетворила, защо Той би желал кръвта на своя възлюбен Син?

Григорий Назиански обобщава, че Отец приема Христовата жертва, без да я е изисквал, Синът я предлага, за да Го почете, а резултатът е поражението на нечестивия. „За Христос ще кажем само толкова, по-голямата част ще бъде почетена с мълчание.“
...
Анселм се прицелил срещу преувеличените версии за теорията на откупа, но не се съгласил да остави в мълчание по-голямата част. Той теоретизирал как плащането „било“ направено на Бог Отец. Във формулировката на Анселм нашите грехове били като обида срещу честта на могъщ владетел, а владетелят не е свободен просто да опрости беззаконието – трябва да бъде направена и компенсация. (Това вече е важен нов елемент в историята. Ранните християни вярвали, че Бог Отец наистина ни е простил свободно – също като бащата на блудния син.) Никой човек не е в състояние да плати този дълг и така Бог Син се наема да го стори. „Ако Синът е избрал да удовлетвори иска на Бог към човека, можел ли Отец справедливо да Му забрани да стори това, или да откаже на човека онова, което Синът желаел да му даде?“ Христос удовлетворява нашия дълг в тази „Теория на удовлетворението“.

„А оттук иде и цялата разлика“, както обичаше да казва един разчорлен поет-янки. Западното християнско богословие продължило марша си от тази повратна точка като срещало противоречия, развитие и редакции, но останало приковано към идеята, че Христовата смърт е била насочена към Отца. Когато западните богослови обърнат поглед към столетията преди Анселм, те не могат да открият неговата теория никъде (всъщност у Тертулиан и Киприан има някакви намеци, но това не е общото учение). Определен прочит обаче, на св. Павел може да се изкара, че поддържа възгледа за „удовлетворението“, и поради това Анселм бива възхваляван като първият богослов, разбрал св. Павел.

Това е явно изхвърляне. Могли ли са наистина християните да разбират погрешно своето спасение в продължение на хиляда години? Наистина ли хората, на които Павел е писал посланията си, са нямали никаква представа за какво говори той? Наистина ли ранните мъченици са умирали, без да разбират Кръста, който ги е спасил? Защо Светият Дух би допуснал нещо такова, ако е бил пратен да ги упътва във всяка истина? Наистина ли „явният смисъл на Писанието“ е толкова потаен, че да не може да бъде разкрит в продължение на хиляда години, а след това пък – точно от някого, принадлежащ на напълно различна култура от тази на авторите?

Западните богослови преравят преданселмовото хилядолетие и не могат да открият търсената от тях теория, но не успяват да видят и теорията, която преобладава там. Преди Анселм, на проблема, към който е адресирано спасението, се гледа като на проблем вътре в нас. Ние сме заразени със смъртта като резултат от Адамовото падение. Тази зараза ни прави да сме духовно болни, да вършим грях както съзнателно, така и под дяволски заблуждения. Христос предлага да ни избави в съответствие с волята на Отца като младия офицер по-горе. В това действие Бог Отец и Син са обединени: „Бог примири света със Себе Си чрез Христа.“

...
схващаш ли? жената иска да каже, че това комиксче, както и всички останали подобни дето можеше да дадеш направо сайта, от където си ги взел, са опозиции на нещо, в което си вярват само част от християните. а сигурно и те не вярват в такива неща, понеже подобни творби отразяват идеята на автора, не на християните.
и става така: "вижте, вие вярвате в еди какво си, ама то е абсурдно и глупаво". не е вярно, отговаряме ние. ние изобщо не вярваме в такива неща. това, в което вярваме, си има съвсем здрав смисъл, но ти не искаш да разбереш, че няма нищо общо с това, в което вярваш ти, че вярваме.