Чета 1 Летописи. Началните глави. Правят впечатление многото имена, родословия и сякаш излишните /на пръв поглед/ подробности... По някое време очите ми се премрежват и всичките тези имена се сливат... Започвам да задавам на Бог (а и на себе си) следния въпрос: "Кое е ценно и назидателно тук - в тая безкрайна хронология?!"
И го намирам - изскочи пред очите ми изведнъж - а всъщност си е било винаги там, ама къде ли съм гледал аз?!
Една жена. В света на мъжете. Родена и израсла сред любими синове на баща си. Без глас или особени права. Не се знае колко внимание й е обръщал този баща, носещ в себе си традиционното мислене и култура.
Любимите синове, обаче, умират. По една много нелицеприятна причина - кандидатират се за крадци на добитък и собствениците ги убиват. Баща им толкова скърби, че нарича новородения си син с име, което завинаги да носи спомена за нещастието, станало в дома му.
А тази жена съгражда три града, един от които носи нейното име.
Не е важно как са я запомнили близките й или по какъв начин е получила шанса да построи тези градове. По- важното е, че миналото не е убило бъдещето.
Чета и размишлявам...
Едно момче. Последен роден в семейството. На официални семейни събирания той даже не присъства - пратили са го да пасе овцете. Братята му го презират. Баща му не му обръща много внимание.
А неговият Бог го помазва за цар на народа Си. И го нарича "човек по Моето сърце, за който ще съградя вечен и непоколебим дом".
И един млад мъж.
Заченат от неомъжена жена. Роден сред животните - в един обор. Емигрира заедно с цялото си семейство, защото е преследван от властите. Принуден да се засели извън родното си място. Цял живот слуша подмятания, хули, обиди... Обект на заговори, довели накрая до смъртта му - просто един от многото претенденти за Месия.
За хората той се провали.
Как го запомни Бог?
"Ти Си Мой Син - Аз днес Те родих." - това Му каза Бог в деня на възкресението Му.
Така нарича Той и всеки от нас, който дръзне да премине през смъртта за греха и света и да възкръсне чрез новорождението. Тогава
Бог и на тебе казва: "Ти си Мой син - Аз днес те родих. Поискай от Мен и Аз ще ти дам народите за твое наследство".
С всичко това бих искал да насърча вас и себе си, че Бог търси хора, които да съграждат. Хора, които са готови да се оставят в Неговата ръка, за да ги изцери, възстанови и изгради.
И да ги изпрати да правят същото:
Да съградят отдавна запустелите места.
Да издигнат досегашните развалини и
Да обновят пустите градове, опустошени от много поколения.
Всъщност Бог търси ТЕБ. А ти готов ли си?

Просто (но не прост) човек

Амин! Божията благодат и мир нека бъдат с тебе.
Словото което завършваш много ме докосна.
Време за съграждане на запустелите места, поправители на развалини. Амин!
Нека Бог ни направи способни да вършим Волята Му и да вземаме правилните решения в живота си.
А питал ли се как трябва да градим, след като дявола непрекъснато руши.
Какви трябва да сме ние?
Спомняш ли си, от Словото как градяха стената и колко пречки и врагове имаха, но пък Бог беше с тях.
Силата Му в немощ се показва съвършена.
Казва се да не замълчаваме, да се молим постоянно.
Исая 62:6
На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,

Истинските църкви и истинските Божии хора, са хора на молитвата.
Исая 56:7
Защото домът Ми ще се нарече Молитвен дом на всичките племена.

Ако липсва нещо на църквите, на вярващите - това е молитвата, която сваля Божиите общания на земята.

Най-после нещо наистина насърчително!
Дай Боже в този клуб повече такива размисли да бъдат споделяни!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

при това превъзходно Слово не можах самo да разбера едно:Всъщност Бог търси ТЕБ. А ти готов ли си? за кой е това?за новородения християнин или за неповярвалия?...

За този, когото Бог е нарекъл Свой син (или дъщеря).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

добре,че не избързах...слава на Бога!
мислех,че за невярващите...

Словото ти не e за "съграждане"а,за назидание...
станахме "мързеливи с ленливи турбуси"...
Словото ти е за събуждане...за пробуждане...

Слава на Бога, че Духа е един. Торбалане, да знаеш, от една църква сме, може и на различни места. Божията благодат и мир нека бъдат с тебе.
Син или дъщеря на Господа. Тези думи за някои нищо може да не значат, но на мен ми говорят толкова много, колкото Бог ми е говорил за синовете и дъщерите.
По същия начин, Словото което имаш за поправители на развалини, го имат и други хора. Бъди насърчен!

Синовете и дъщерите милеят за Божието наследство, боли ги когато то се похабява. Слугите не ги интересува.
Не знам вие какво разбирате под Божие наследство, но за мен това са Божиите обещания. Всеки има обещания от Бог, които трябва да материалезира.
Примера с Авраам и обещанието за потомство /син/ е много точен пример.
Той с вяра и търпение получи Божието обещание. Повярва когато нямаше причина да се надява, когато утробата на Сара беше замъртвяла и той остарял, но повярва на Бог, повярва че Бог може да извърши невъзможното.
След като Авраам получи обещаното неговата вяра стана изпитана вяра, не само гола вяра.
За изпитаната вяра и плодовете от вярата/дела от вяра, не от закон/ се говори повече в Евреи 11.
Да се върна за синовете и дъщерите. Те имат задължението да си влезат в наследството и да го владеят, разработят и да се грижат добре за него.

Бих желал да дам едно пояснение.
Позволих си да отговоря на Санчо еднозначно, че съм имал предвид тези, които Бог е нарекъл Свои синове и дъщери, защото, когато размишлявах върху библейския текст, за който писах в началото на темата, мислите ми се въртяха около хората, които са намерили и прозрели истината за Господ Иисус Христос.
Но макар да са "с едни гърди напред", те все още оставят робският манталитет на миналото да диктува как ще се развива настоящият и бъдещият им живот. Твърде много се съсредоточват върху вярата с обратен знак. Какво имам предвид? Вярата се конкретизира върху получаването на неща за бъдещето, като е пряко и непосредствено свързана с надеждата. "Вярата с обратен знак", както я наричам аз, е непрекъснатото фокусиране върху миналото и оставянето на спомените и преживяванията от това минало да определят нашето настояще и бъдеще. Или както пееше г-н Джон Ленън : "I believe in yesturday". И това им пречи да се съсредоточат върху бъдещето, което БОГ има за тях и да приемат, че Той може не само да им даде спасение и вечен живот, но и да ги освободи, изцели и развърже от болките и връзките на това минало.
Защото Той има добри вести за всички нас и те са в Еремия 29:11:

Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда
Понеже, за да изцеляваш, съграждаш и обновяваш, трябва ти самият първо да си обновен , превързан и изцерен.

Просто (но не прост) човек

дойдохме на думата си,брат...

хората искат първо да живеят християнски живот и,ако остоят ще се нарекат християни...
но никой не може да живее християнски живот,ако не е вече християни...

Редактирано от bwrtokvata на 23.09.06 21:43.