|
• “Ако чудодейното изображение беше в Атон, гърците да са превърнали Света гора във втори Ватикана”, твърдят местните
• Света Богородица изпраща послание към българите
• Крадци на реликвата се давят като зайци в язовира
Всяка година на 15 август ивайловградското село Свирачи се пука по шевовете. Набъбва като морски курорт в разгара на лятото. Тълпи от миряни атакуват черквицата “Св. Димитър”. Дочува се разноезична реч. Мяркат се политици и фолкфурии, старателно прикривани от бодигардове с тъмни очила. Богомолци, пропътували стотици километри, се прескачат, за да се докоснат до чудотворната икона на Божията майка. Единствено на големия празник – Успение Богородично, в изображението се “отключват” тайнствени сили. Смирената Дева с Младенеца “налага” и праведници, и грешници. Първите, за да ги изцери и сбъдне мечтите им. Вторите – да ги вкара в правия път.
“В източното православие подобен феномен няма аналог.
Нито на Балканите, нито в Европа!”, твърдят в хор и историци, и богослови. Никой от тях обаче не се наема да каже дали е по канона или не. Близо 150-годишната реликва все още е забулена в мистерия. Тъмна Индия за ортодокса. Учени пък напират да я изследват с изотопи, с ядрено-магнитен резонанс и с още какво ли не, но срещат яростния отпор на местните. Стане ли въпрос за “националната им светиня”, всичките настръхват като пред мечка-стръвница. “Не си даваме Божията майка! Нито за ден, нито за час! Как така ще я командироват някъде, кой знае какъв фалшификат ще ни върнат после. Опазили сме я от турски и гръцки душмани, ще я опазим и от сегашните хайдуци. Няма да пътува никъде – нито до БАН, нито до БАМ!”, заканва се 80-годишният дядо Иван Николов и заплашително вдига бастуна си към небето. Сиреч, ха някой е посегнал, Содом и Гомор го очаква.
“Ето я светицата на всички светици! Примерена, блага, овчедушна… Лявото й оче е вперило душевен взор към сина Божий, когото трябва да отгледа, докато си стъпи на краката, а след това да го пусне като агнец на вълците, неверниците, прави библейски “прочит” на иконографията баба Мила. А я погледни дясното й оченче?! Не гледа ли право в теб, за да ти припомни за вечното триединство – Отец, Бог и Светия дух?!”
Още преди да е настанала голямата тупурдия преди службата, стрина Анастасия донарежда: “Богородица помага на всички. От мен да го знаеш! Ще ти разкажа притчата за сина-злодей, изтръгнал сърцето на майка си. Извергът го хвърлил някъде по грешните си пътеки. Безчинствал с разбойници. След месец изтрезнял, търси пътя към дома си. Случайно настъпил майчиното сърце. То отдавна би трябвало да е мъртво, но проговорило с човешки глас:
“Сине, спъна ли се? Не те ли заболя?!”
Такава е и обичта на Божията майка!”
Двете старици знаят точния си ден и час, в който ще се преселят в отвъдното. Самата икона им е “нашепнала” времето. Предупредила ги е да не се страхуват от смъртта, а да я приемат като нов път към райските селения. Доскоро бабите били “щатни” оплаквачки. На всеки погребален ритуал с тъжни песни, наподобяващи жалък вой, изпращали мъртвеца от храма до гробищата. Девата обаче им “нашепнала” да скъсат със странния занаят и да гледат на смъртта като част от живота.
Изображението върху черничевото дърво е с внушителни размери – 110 на 70 см. Доста е тежичко, особено за съсухрените старчески тела. Реликвата датира от 1859 г., когато е съградена черквата. Свираченци я наследяват от гърците. От тях възприемат и обичая да свалят иконата от иконостаса на 15 август, Успение Богородично.
В храма пристъпва майка от Филибето. Държи в ръцете си 3 - 4-годишно отроче. От изкривената му уста се стичат лиги. Едното му око гледа наляво, другото – надясно. Хората се отдръпват в потрес. “Нефелно е горкото, болнаво, но ти, чедо, вярвай, че с Божията помощ всичко ще си дойде на място”, поема детето баба Мила. Нарежда на майката да седне на трикракото столче и да обгърне биещата икона. “Стрино, стрино, епилепсия е това, заболяване, от което няма цяр до гроб”, проплаква пловдивчанката. Смирено изпълнява заръките. Спазва ритуала, както й обясняват. В храма настава тягостна тишина. Дочува се единствено звукът на догарящите вощеници. Клетницата трудно удържа масивното дърво. Бори се с него. В миг тежката икона олеква в ръцете й като перце. Започва да я удря по челото, по анорексичните рамене, по гърдите. Жената се стъписва, обелва зъркели. Ужас е изписан по лицето й. Миряните се надигат на пръсти, за да видят по-добре чудодейния акт. Той продължава 30 - 40 секунди.
Иконата се “укротява”.
Знак, че си е свършила работата.
Майката на епилептичето е побеляла като погребален саван. Едва протяга ръце, за да поеме в скута си невръстното хлапе. Богомолците вече са вперили погледи в следващия, който ще се “заиграва” с Девата. Единствено екипът на “ШОУ” не пропуска “вторичното” чудо. Нещастницата е оставила на бабичката един малък Квазимодо, а получава от нея… заспал ангел. Хлапето се е кротнало. От уродството му няма и следа.
Следващият “обект” е семейство от Одрин. От разваления им българо-турски се подразбира, че двойката от десетилетие се чифтосва, но работата им все ялова. Узнали от нашенски изселници, че Божията майка от Свирачи цери и бездетни. Вдигнали си чукалата и ето ги тук, на християнския празник. Клисарката простичко им обяснява: “Майката на Иса (така турците наричат Исус Христос – б.р.) помага и на християни, и на мюсюлмани, и на юдеи. Затова само идете, помолете се! Кажете тихичко в душата си желанието. Пресветата няма да ви откаже милост пред Бога. Мнозина е чула. И вас ще чуе, ако са ви чисти сърцата”, мъдро нарежда старицата.
“Стрина Анастасия е най-голямата “сватовница”. Майка Тереза, но от друг калибър. “Проводник” е между първичните човешки желания, като зачеване, брак, изоставена изгора, болнави и прочее, с всемогъщата сила на Богородица. Що разделени е събрала, що бебета са се родили след нейната намеса, що любовчии са се кротнали на задниците си…”, разказва за съселянката си старият кундурджия (обущар) бай Манол.
Достолепни кримки, извадени сякаш от “нафталина” на Йовковите разкази, кесят като гюро-михайловци в кръчмичка край храма. Та нали са биз-бизе, комшии, с иконата. Нека зорлиите от далечни краища се вреждат сега. “Ако чудото се беше случвало век и кусур на Света гора, ония ми ти тънки византийци, дето в очите им присвяткват все алтъни и златни грошове, втори Ватикана щяха да въздигнат. Но ние, нали сме забравени от Бога и от царя, си го караме агаля-агаля, пътуваме към рая с волска каруца”, майтапи се дядо Аличко. “Ако толкоз си се забързал към преизподнята, рогатият ще ти купи ѕ ягуар, ѕ мерцедес”, кодоши го аверът му Христо.
“Имаше навремето един хайдук, Иван Ламята му казваха, щото каквото си харесаше, го поглъщаше като змей-горянин. Баща му – важна клечка. Той коли и беси от язовир “Ивайловград” до язовир “Кърджали”. Цялата им рода като разгонени кучки, връща лентата назад единият от старчоците. Един ден Ламята и аверите му строшиха катинара на църквата. С пияните си глави решили да отмъкнат единствено иконата на Пресветата Дева. Дали да ги удря по гламавите тикви у дома им, или да я продадат на гърците, така и не се разбра. Отнесоха тайната си в гроба. Модерната за времето си “Лада 2105” се забила в дъното на язовира. Удавиха се момчурлята. Господ ги наказа за греха им. На мястото на трагедията изплува единствено Девата с младенеца. Оттогава никой не е посмял да я открадне. Защото знае какво го очаква”, категоричен е дядото.
“Биещата икона отправи тази година мъдър съвет към всички българи, понеже сме затънали до шия от скверни помисли: “Прости греха на ближния си, още преди той сам да го е осъзнал!”, предава важното послание баба Мара.
Ивайловград, Георги АНДОНОВ
ДОСИЕ
• “Богородица “тупа” само праведните и хората, които могат да се очистят от греховете си. Най-лошите не се удостояват с допира й. Пресветата Дева удря само тези, чиято кръв е чиста. Ликът й притежава чудодейна, необяснима енергия. Именно тя движи ръцете на богомолците въпреки волята им”, твърдят свираченци.
• Местните са свидетели на стотици случаи как Божията майка изпълнява желания. “Достатъчно е три пъти да допреш носната си кърпичка до ръката на Богородица. Сетне я слагаш под възглавката и заспиваш с мисълта за пожеланото. И чудото става!”, отсича баба Мария.
• Преди години свираченският поп не изпълнил ритуала “държане в ръцете иконата на Света Богородица”. Реликвата обаче сама слиза от иконостаса. Изумените миряни я открили рано сутринта на пода вместо на иконостаса. Дни след храмовия празник градушка помляла градините на хората.
Умерен в пиенето християнин
|
