"Учудващите" предания на Тимотей мощно ми напомниха за вечната българска книга - "Записки по българските въстания", както и забележителната част за медвенските и котленските овчари и тяхната набожност. Дали е мръднало нещо в народосъзнанието от времето на "Митарствата на блажена Теодора" може да съдите сами.

Няколко откъса:


По-голямата част от жителите на така наречените балкански села: Жеравна, Градец, Ичера, Медвен, включително с Котел, се занимават с овчарство....
...
Няма нужда да ви разправям, че тия овчари киснат в дебело невежество и простотия във всяко отношение. 15-20 души живеят в една стая, наречена колиба, без никакви прозорци и постелки. Когато ще лягат да спят, тия се увиват с различни неочистени кожи, недавна одрани от гьрба на умрялата от болест овца. Още по-лошава е тяхната храна; като се изключи времето, през което доят овцете, когато сиренето е в изобилие, единствена тяхна гозба, останалото време от годината тия нагъват сухия хляб.

Освен всичките пости, среди и петъци, които безусловно трябва да се говеят, някои от по-старите говеят още и понеделницнте. Тежко и горко, ако усетят, че някой от младите се е сблажил в сряда или петък със сирене! Всичките нещастия, които би се случили нея година, ще бъдат приписани нему. Няма нужда да ви разправям, че всички тия суеверия се поддържат и разпространяват най-много от хаджиите-котленци, които са всезнающи и на които думите имат решающе влияние над останалите смъртни. Забележително е и това, че най-горещите защитници на тая слепота бяха ония, които знаеха да четат. Причината на това, според мене, може да бъде тая, че книгите, които четяха тия последните, написани от безсъвестни заслепители, наместо да ги просветят в пътя на истината, напротив, затъпяваха ги още повече. Между другите любими книги на овчарите първо място държаха: "Митарствата на блажена Теодора", в която книга се разправя как тая развратна жена с молитвите на светаго Василия и с покаянието си можала да влезе в рая; "Камък падна от небето" - малка книжка, написана от хитър калугер за заблуждение на християнството; "Ревизията на св. Богородица в ада" - книжка, в която се описват мъките на грешните, които не са станали, когато преминувал свещеникът, които не давали за "бог да прости" и пр.; най-после Чудесата (99) на пресв. Богородица, написани от някого си Димча Великов, котленец, в предисловието на която книга тоя момък казва, че "Сiя книга трябва да я има при себе си и оня, който не знае да чете, защото тя притежава такава сила, щото може да заварди човека от болест, от куршум, от лоша среща и пр."
Вижда се работата, че тая прекалена набожност на котленските овчари е известна и в някои манастири на святите отци, защото, щом се пукне пролетта, тия последните със сюрията наводняват равната Добруджа и обикалят по котленските къшли с мощите на разни святци и чудотворни икони, които набожните овчари целуват с голямо благоговенне и всеки за пая си сгъва по едно червено руно вълна, които лукавият калугерски слуга не може да надпревари да ги тъпче в чувала. После това калугерите светят вода, с която ръсят овцете, да не ги гази сипаницата и други марази; изливат някакво си масло в тамошните дълбоки кладенци, четат разни молитви за всякакви неща и пр. В продължение на това време цялата дружина от къшлата върви подир святите отци, начело с шкембестия дядо хаджия, всичките гологлави и с кръстосани ръце на пояса, като че Исус Христос влязва в Йерусалим.....

Зная една година, по причина на многото дъждове, една трета от овцете бяха осакатели. Един калугер от Рилския манастир научи овчарите да накладат огън на кръстопът нощно време, през който да прекарат сакатите овце, когато пеят първите петли, от което действие в разстояние на няколко дена щели да оздравеят всичките. Но тоя огън трябвало да се произведе от само себе си, чрез триението на две дървета. Разбира се, че думите на калугера трябваше да имат решително влияние в овчарската среда. Помня, че цели два деня двама души се занимаваха с произвежданието на огън чрез триението на две липови суровици една от друга; а трето едно лице държеше постоянно едно парче прахан, натрито с барут на мястото, гдето ставаше триението. Най-после сполучиха да добият желаемия огън и в една тъмна нощ с големи мъки и гюрултии едвам сполучиха да прекарат невинното стадо през червената жерава, с която беше постлан пътят. Всеки може да се догади - като каква е била ползата от това: на другия ден половината от сакатите овце не можеха да се мръднат от мястото си, защото и здравите им крака бяха изпогорели в огъня.






А на който му се чете повече, ето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изкефи ме.
Колко точно си го е казал чиляка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И още:
.....Митарствата на блажена Теодора и други заслепителни книжки, които са отвличали вниманието на младите към рая, а още повече, че в тия книжки се казва на едно място, че който надува кавал, на оня свят ще го надува дяволът.....

Чувал бях аз че въпросните митарства са "вярно и точно" изложение на вярата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз харесвам СТИЛА на З.Стоянов, но неговите познания за това, кое е правилно църковно и кое не са отчайващи слаби. Затова се говори че е станал масон и знаеш как умря като нечестивец, далеч от Църквата, която не познаваше!

Митарствата на блажена Теодора са част от книгата за св. Василий Нови, велик светец и чудотворец и книгата е точна и много полезна за всички. Но на село невежеството е голямо и хората не могат да отсеят истината от полуистината и от лъжата.

Ето когато стадото е болно викат някой си калугер, вместо да се обърнат към изповедника или епископа си. Да невежество, но невежество и на Захари Стоянов!

Дали сега положението се е подобрило - според мен твърде слабо, защото от Църквата избягаха много православни /лошо просветени/ и станаха сектанти.
По-добре да си в Църквата и да падаш и ставаш, отколкото извън Църквата, възпитан перфектно сектантски!

Какво значи, "говори се, че Захари Стоянов е станал масон"? Станал ли е или не е станал? Или тук си имаме работа с т.н. "Историческо предание", което тълкува Историческото писание?

И кой е отговорен за духовното невежество на българския народ? Католическата църква или Протестантската? (Не допускам, че това е именно Православната църква, защото тя е непогрешима, защото е основана на здрава основа - Светото предание). Разбрахме, че селяните са неграмотни, така и калугерът, защото не ги е препратил към изповедника или епископа!

И какво се е подобрило днес - как ПЦ воюва срещу окулта? Защо НИКОЙ НИКОЙ НИКОЙ от влиятелните хора там не се е изправил по медиите, с риск за авторитета (и евентуално живота си) да каже истината за Петричката врачка, за нестинарството, за астрологията и многобройните съвременни вещици, екстрасенси и т.н.? За мартениците-фетиши и един куп мръсни езически обичаи, станали стандартна част от "православния бит"?

Ако беше жив Захари Стоянов, пак подобни неща щеше да пише.

(А аз съжалявам, че пиша неща, които отдавна са споменавани в този форум. Белким православните се вслушат понякое време в тях и прогледнат през омайващото було на гордостта си.)

Значи медвенските овчари не са били толкова прости, щом потомците им след 120 години продължават да ценят и да се поучават от блажена Теодора.

Факт е, че голяма част от дейците на националното ни освобождение са масони. Най-известни са Г.С. Раковски и З. Стоянов. Сегашния премиер мисля също е от масонски род. Преди войната велик майстор на ложа "Зора" е д-р Константин Станишев. Факт е че масонството е вплетено във всички деноминации, дори и в православието, което външно го отрича. Що се отнася до протестантските среди има доста публикации за масонската принадлежност на Били Греам и Кенет Хегин, както и на практически всички американски президенти. Ясно е, че се подготвя единната религия на бъдещето, която ще господства в последно време.
Може да разгледате най-големия български масонски сайт otves.org и другия интересен масонски сайт е зидари.орг

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от JoroH на 14.08.06 18:00.

Това че пише нещо в даден сайт, означава ли че непременно е вярно.
Очевидон, масоните обичат да се кипрят с авотритети спечелени на тяхна страна.
Предмет на дискусия е крайното невежество, което май не е помръднало в масовото православно съзнание, а не личността на Захари Стоянов, който е изстрадал и написал книгата си.
Айде, не надувай непроверени слухове, да не те надува дявола на оня свят, както е казала бл. Теодора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите