Първо, нека направим уточнението, че никой не оспорва това, че Иисус Христос е нашият Господ, нашият Първосвещеник, нашият Владика, Който е Глава на Църквата, че Той е Синът Божий, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало. . .

Накратко - никой не оспорва Божието Върховенство , Неговото Първенство, Главенство, Всемогъщество, Всеслава и Всевеличие, Неговата Всесвята Премъдрост и непонятен за никоя твар Разум и всичко за каквото се сетите в този смисъл, като синоним на Абсолюта , на Всевишното Господаруване и Вседържителство , т.е. на Неговото Господ_ство.


Темата е за единственият Ходатай - но нека погледнем нещата под друг ъгъл.

Да, Ходатаят м е ж д у Бога и човеците е Един - т.е. Един Единствен.

Може би, обаче, ще е интересно да се замислим върху следното - защо не е казано, например:

"Защото един е Бог, един и Ходатай за човеците
пред Бога - Синът Божий и Господ наш Иисус Христос" ,

а е казано:

“Защото един е Бог, един и Ходатай м е ж д у Бога и човеци -Човекът Христос Иисус, ” (1Тим., 2:5).

(Нашият Господ Иисус Христос, заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария. Той, бидейки от вечност Бог, в дните на цар Ирод възприе нашето човешко естество - душа и тяло, и затова Той е едновременно истински Бог и истински човек, или Богочовек. В една Божествена Ипостас Той съединява двете естества - Божественото и човешкото. Тези две естества навеки ще пребъдат у Него неизменно, без да се сливат и превръщат едно в друго) .

Самата употреба на определението " м е ж д у Бога и човеци", доказва взаимо_връзката на Човешкото Естество на Господ Иисус Христос както с Бога, така и с живите човеци – тия, на Земята, и тия, на Небето. Това, разбира се са тайни, които на нас не ни е дадено да разберем в дълбочина. ("Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.", Иоан 1:18)

“ никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене . ” (Иоан, 14:6), казва Господ Иисус Христос.

Да, Ходатаят м е ж д у Бога и човеците е Един - т.е. Един Единствен.
Но точно това показва, че пред Ходатая, има пред_стоящи човеци..

Казано е: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов", казва Господ Бог. “Бог не е Бог на мъртви, а на ж и в и.” (Матея, 22:31-32)

И още: "И рече ми Господ: да се изправеха пред лицето Ми д о р и Мойсей и Самуил (те били тогава покойници) душата Ми няма да се приклони към тоя народ". (Иер.15:1)

Значи Чрез второто Лице - чрез Господа Иисуса Христа - Сам Господ ни показва, че допуска, и че е напълно възможно умрелите телом, но живи духом праведници като Мойсей, например да се застъпват (ходатайстват) пред Него, пред второто Лице на Бога, Господа наш Иисус Христос.

Сам Господ по-късно п о к а з а л на света, че св. пророк Мойсей и с е г а е жив и че може да се изправи пред Лицето Господне.

“И ето, явиха им се Моисей и Илия, р а з г о в а р я щ и с Него.” </font>

. . .

Редактирано от Eжko_ на 19.01.06 09:14.

Без да съм теолог искам да напиша и моето скромно мнение.

Светиите, които са живи (тук на земята) и тези, които са пред Бога на небето сигурно биха могли да молят Господа за нещо (а също и за някого). Тези, които са на небето, са в непрекъснато общение с Бога, хваление, молитва... Напр.:
Йоан 9:
9 И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, * което опазиха.
10 И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?

Но мисля, че е по добре да се молим на Бог по следните няколко причини:
Защо ще се притесняваме да се молим на Бога? Кой е по-милостив: Бог или светиите? Та нали Бог засвидетелства голямата си любов към нас, като дойде на тази земя, оставяйки Славата си на небето, за да даде живота си заради нашите грехове? Кой има по-голяма любов от тази?

Рим 5:8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
Рим 8:35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

1 Йоан 2:
1 Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца – Иисус Христос Праведния.
2 Той е умилостивението за нашите грехове, но не само за нашите, а и за греховете на целия свят.

Бог е този, който прощава греховете. Ако се молиме на светия да ни прости греховете (а има такива молитви), тогава какво правиме?

Да кажем, че можем да се молим на светия да се моли на Бога за нас за здраве, за изцеление, за разрешение на някакви лични проблеми и пр. Но не е ли Бог, който в крайна сметка се смилява за нас и благоволява да подейства за добро в живота ни? Не трябва ли на Него да благодарим и Него да прославим за милостта? Защото такива молитви много често са предпоставка да забравим да благодарим на Бога. По този начин се отнема част от Божията слава.
Голяма част от светиите, които са на небето са възлюбили Господа до толкова, че са дали живота си за Него и са презряли себе си и този свят. Те са Го прославили с живота си и със смъртта си. Как ли се чувстват, когато стоейки в Божието присъствие, чуват че християните, които са на земята, отнемат от Божията слава, за да прославят тях?

1 Йоан 3:1 Вижте каква любов ни е дал Отец – да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не ни познава, защото Него не позна.
Мисля също, че е възможно молитвата към светии, да бъде причина християните, които са по в периферията да сметнат, че общуването с един или няколко светии е всичко и да не се стремят към общение с Бога. А Господ ни е призовал да бъдем Негови чеда. Той е този, който в любовта си протяга ръка към падналото човечество. Той води хората към Себе си.

Не мисля, че е необходимо да се обсъжда въпросът за това дали може и как светиите на небето чуват молитви (нали само Бог е всеприсъстващ), може и да има начин, но има по-важни въпроси от този.

Горе долу за това се сещам.

Чудно нещо е човешката логика...

- но ако опитаме да се вгледаме по-внимателно в думите на св. Апостол Павел, ще открием дълбокият смисъл например това, че

"Вие обаче [т.е. ние] П Р И С Т Ъ П И Х Т Е към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим,. . . и към д у х о в е т е на праведниците , които са достигнали съвършенство. . ." (Евр., 12:22. . .)

[в протест. издание е казано, че "пристъпихМЕ . . . при духовете на усъвършенствуваните праведници. . ."]

Щом сме пристъпили към ж и в и т е праведници, какво по нормално от това, да ги имаме за наши приятели, да ги почитаме, да търсим помощта им [застъпничеството им] още по-вече, че Сам Бог ги е уважил - и ги уважава,- приемайки ги в Любовта Си (за това накратко в следващия постинг - единствено, според Писанието).

Праведниците на Небето са “Божиите приятели”, за които Сам Иисус Христос е казал, че са равни на Ангели и бидейки “синове на възкресението, са синове Божии” (Лука 20:36). Ние не само трябва да ги облажаваме (Иак.5:10-11), но трябва и да молим тяхното ходатайство и застъпничество за нас пред Бога. Защото "Голяма сила има усърдната молитва на праведника" (Иак.5:10-11), а праведниците на Небето са живи, много по-живи от нас, мъртвите живи.

Ако някой смята, че е по-голям праведник от св. ап. Павел, например,- а следователно и за по-голям (велик) Божий служител - нека го изяви на всеослушание. Или някой би се възпротивил на йерархията, установена от Самаго Бога.

"и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,
за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви." (Лука, 22:29-30)



". . .който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил . . ." [Лука, 10:16]

. . .


Сърдечни поздрави

Редактирано от Eжko_ на 19.01.06 18:01.

Бог е почел - и почита и с е г а св. ап. Павел, например, който свещенодейства и царува в едно с Царя. Ако Сам Господ е почел - и почита Своите приятели, как няма и ние да ги почитаме ? Не като богове, разбира се, а именно като Божии приятели, които ж и в е я т в Царството Небесно в_Едно с Бога.

Неслучайно Църквата Христова е Негово тяло - има ли някой, който би твърдял, че членовете на Небесната Църква, - които са голямата част от Тялото, - са в изолация - "ни шават, ни мърдат" - Господ не им обръща никакво внимание, че дори и не общува с тях.

Ако мъжът е глава на семейството и слуша молбата на любимото си дете, което се застъпва за братчето си ["татко, моля те, прости му"], колко по-вече Главата на Тялото слуша молитвите на праведниците, които се застъпват за всички нас.

Да, редно е да се молим преди всичко директно на Бога, но е знайно също и това, че не винаги Бог откликва на нашите молитви. Докато молитвата на праведниците имат неизмеримо пъти по-голяма сила от нашите. Не е все едно ние да молим Бога, и св. ап. Павел да Го моли, нали.

"Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там [в Царството Ми], дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, . . . и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях [Йоан,17:22-26].


. . . “ и Аз в тях"

Ако се обръщаме към Божиите приятели - светиите, - дали пък не се обръщаме И към Самият Христос – Ходатаят между Бога и човеците.

Редактирано от Eжko_ на 19.01.06 18:26.

или "Защо е нужно да се обръщаш към светиите?" :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 19.01.06 19:39.

Благодатта на Господа Исуса Христа, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас.

Да, редно е да се молим преди всичко директно на Бога, но е знайно също, че не винаги Бог откликва на нашите молитви.

Яков:
4:3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.

1 Йоан:
5:14 И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша;
5:15 и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем че получаваме това, което сме просили от Него.

Йоан:
14:11 Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте ме преди самите дела.
14:12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.
14:13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.
14:14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.

Благодатта на Господа Исуса Христа, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас.

но на мнозина, молитвите ни често са лицемерни, небогоугодни. . .

Неслучайно Спасителят нарича нашият (човешки) род, "род лукав и прелюбодеен".

Според мен Попето иска да покаже с тези стихове нещо, а именно, че всички описани молитви в Словото са към Бога, а не към светии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявам се за лаконичните отговори, но аз участвам във форума от работното си място и нямам много време за подробно излагане на мнението си. Също така смятам, че не съм достатъчно умен и достоен да говоря за Бога от мое име, затова предпочитам да цитирам Неговото Слово, "Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и помислите и намеренията на сърцето.
И няма създание, което да не е явно пред Бога ; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме. "

Та на темата за молитвите към светий, починали и отишли при Господ. Ето какво мисля аз.

Господната молитва. Тя започва с думите " Отче наш.....".
Отче значи Баща, Татко. Ако ти се обръщаш към Бога с думите Татко наш или Татко мой, защо ти е необходимо да молиш някой твой брат да се обръща към Баща ти с молба да го помоли за твойте нужди. Исус ни казва, че нашия Баща знае думата още преди да е излязла от устата ни, знае сърцето ни, помислите ни, чувствата ни, цялото ни естество. Ако моят син отиде да помоли сестра си да ме помоли за нещо, аз бих се обидил. Бих я попитал защо той лично не дойде при мен и да ме помоли за това което иска !!! Това е и уникалното чудо което се случва с нас, когато се покем и приемем Исус за свой Спасител, това че биваме ОСИНОВЕНИ от Бога, ставаме Негови деца, Негови НАСЛЕДНИЦИ !!!!

Римляни:
8:14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
8:15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!
8:16 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
8:17 И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него , да се и прославяме заедно с Него .
8:18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.
8:19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.

Благодатта на Господа Исуса Христа, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас.

Редактирано от Popeto64 на 20.01.06 12:45.