...и материално.

Домашните църкви не са някаква мода. Те са това, което казва Словото. Де майо доколкото знам е основал една домашна църква, която днес леко избива в реконструкционизъм. Повечето домашни църкви нямат нищо общо с него. А книжката му за меховете, с известни резерви ми харесва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жоре,не може ли да се отвори една християнска библиотека?

Потърсих го в Гугъл, ама нищо не излиза.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това не го и споменавам даже . То идва с целия пакет по обслужването.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докога ли? Ами докогато този който има претенции да е лидер не установи в какво вярва. Някои никога не проумяват. И превръщат последователите си в адепти на лична теология.
Де Майо е бил честен да признае погрешните си убеждения. А други, които са въвели и насърчили в църквите си Торонто кикотене, припадъци и истерии, без никакъв срам пак се изправят пред хората и проповядват против него.
Между другото, Дерек Принс беше също така във възторг от "благословението" от Торонто.

Е да де , току нещо което се твърди че го казва Словото излиза на преден план. Което по същество пак е модна тенденция. Лично аз съм привърженик на домашните молитвени групи. Те имат много повече смисъл, защото се събират хора със сходни идеи и общуването е по-пълноценно. Домашната църква се различава с това, че има презвитер, и всички му се подчиняват.

Ми прочети и Врява в църквата да видиш как се бил покаял кикотейки се неистово още 1945г ( Д. Принс), даже ритал във въздуха и се търкалял по земята - и това било покаянието му. Аз на моето покаяние бях угнетен, разбирайки колко съм грешен и плаках. Принс обаче се е кикотел - странно нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз вярвам, че църквата по възможност трябва да има повече от един презвитер - и в Словото е така. Иначе има опасност от това са стане секта като Н. П. и др.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз си поплаках доста, даже два пъти, защото два пъти се покайвах. Вторият път доста.
Та за дядо Дерек. Той е пълен с бисери. Все вижда някакви врачки и демони у хорицата. Отделнен принос за тях имат и некадърните преводи.
У Дерек Принс е имало нещо много ценно, но то е починало отдавна. Това е първата му съпруга Лидия. На нея е посветил само една книга, и всъщност "Назначение в Йерусалим" е останало без продължение. Ако има друга книга за това как Лидия е отгледала своите осиновени десет дъщери бих я прочела с удоволствие. Но май няма. Принс е развил графомания, но центрирана около него самият.