|
Книгата на Мирдат?
Ето ви един откъс. Как ви се струва?
***********
МИРДАД: Няма я думата „присъда” в моята уста, а само „Свещено разбиране”. Не съм дошъл Света да съдя, а по- скоро- за да не бъде той осъден. Само невежеството обича да се кипри с перука и мантия, закони да учредява и наказания да отмерва.
Най- безпощадният съд над невежеството ще бъде отсъден от самото него. Вземете човека. Ако не беше невежеството му, не би разделял себе си на две, предизвиквайки с това собствената си смърт и смъртта на всичко, което той твори в разединения свят.
И казвам ви, няма отделно Бог и човек. Има Един- Богочовек, или Човекобог. И както и да се дели, или пък умножава, той винаги е Един. Божието Единство е вечен закон на Бога. При това е самодостатъчен закон. Не му трябват съдии и закони да го разпространява, или да защитават достоинството и силата му. Вселената- както видимата, така и невидимата част от нея- е единният рупор за провъзгласяването на този закон на всички, които могат да чуват.
Не е ли морето, колкото и огромно и дълбоко да е, всичко на всичко една капка?
Земята, макар и тъй просторна- не е ли всичко на всичко една единствена сфера ?
А такива сфери- безброй са те, не са ли от една Вселена?
А Човечеството? То цялото е всичко на всичко един Човек. А Човекът с всичките му светове е едно цяло.
Единството на Бога, Спътници мои, е единственият закон на битието. Другото му име е Любов. Да знаеш този закон и да го следваш- значи в Живота пребиваваш. Да следваш други закони значи да следваш законите на небитието и Смъртта.
Живот- това е събиране в едно. Смъртта разкъсва на парчета. Животът свързва заедно. Смъртта разделя и разхвърля. Оттук Човекът- по двойнствената си природа, се мята между тях. Та дори ако събира- чрез разделяне го прави. И свързва - чрез разчленяване. Когато събира и свързва- той следва Закона и наградата му е Живот. Разхвърляйки и разчленявайки греши против Закона и тогава горчивата му награда е Смъртта.
И все пак, вие, осъдилите себе си, ще седнете да съдите хората, които са такива, каквито сте и вие и осъдили се – като вас. О, колко ужасни са тези съдии, а и самото съдилище!
Не биха били тъй ужасни дори двама разбойника, един друг на бесило окачили се,
Не биха били тъй смешни два вола в един впряг, желаещи един друг да се впрегнат.
Не би била тъй отвратителна двойка трупове в един гроб, един на друг присъди смъртни произнесли.
Не биха били тъй жалки двама слепци, опитващи се един на друг очите си да избодат.
От всякакви съдебни заседания се пазете, Спътници мои. Та за да съдиш някого, или нещо, трябва да знаете самия Закон и живота си според него да водите, да умеете да изслушвате и претегляте всички „за” и „против”. Кого за свидетели ще призовете в което и да е в предстоящите дела?
Дали да не извикате вятъра в съда? Нали той е помощник и съучастник във всички дела, които по света се случват!
А може би звездите да повикате? Те са съпричастни към всичко, което става по света.
А дали да не извикате всички мъртви? Всички- от Адам до наши дни, те всички в живеещите днес живеят.
За да съберете пълни показания, сте длъжни за всяко дело Вселената да призовете за свидетел. Когато съумеете да я приветствате в това съдилище, самият ви съд ще стане безпредметен. Тогава ще слезете от съдийските си места и ще позволите на свидетеля да води по- нататък делото.
Който знае всичко, не ще съди никого.
Когато съберете всички светове, вие никого не ще може да вините, и даже тези, които разточителстват, защото ще разберете, че разточителството само обвинява разточителя. И няма да се стремите самоосъдилият се да вините, а да смекчите самообвинението.
Колко е претоварен днес Човекът със самоналожено бреме. И колко крив и неравен е пътят му. И всеки съд е допълнителна тежест и върху подсъдимия, и върху самия съдия. Ако искате да облекчите вашия товар- не се залавяйте да съдите хората. Ако искате да изчезне той от само себе си – гмурнете се в Словото, разтворете се в него навеки. А ако искате пътят ви прав и гладък да бъде- нека стъпките ви единствено Разбирането да насочва.
Не ви вещая съд, а Свещенно Разбиране.
Бенун: Ами Съдния ден ?
МИРАД: Бенун, всеки ден е Съден ден. Сметките на всяко същество отчитат всяко мигване. Нищо не е скрито. Нищо не остава без оценка.
Всяка мисъл, действие и желание се запечатват в тези, които мислят, действат и желаят. Всяка мисъл, действие и желание са точен образ на този, който мисли, действа, желае. Всичко, което е в съгласие с Божия Закон- всичко в чашата на Живота е събрано. Всичко, което му се съпротивлява- в чашата на Смъртта ще легне.
Та дните ти, Бенун, един на друг не си приличат. Някои прекарваш безгрижно- значи събираш реколтата на праведно преживяните часове.
А в други небосклона на душата ти е с облаци покрит. Те са плодове на на часовете, в които наполовина си спал и силите си на Смъртта си давал и в същото време си бил наполовина жив.
А случва се и така, че попадаш в буря и над теб бушува ураган и като треска те подмята насам- натам. Получаваш удари отгоре, отдолу с камшик те шибат и лежиш в калта и се молиш за едно- никога да не си се раждал. Такива дни са плодове на часовете, в които на Бога си се съпротивлявал.
И същото е със света. Буреносните облаци не са по-малко страшни от тези, които в дните на Потопа са били. Отворете си очите и гледайте.
Когато гледате облаците, гонени на север от южния вятър, вие си казвате: „Скоро ще вали дъжд”. Е, не ви ли стига ума да определите скоростта на облаците по човешкото небе? Не виждате ли колко здраво ви държат вашите си мрежи?
Наближава денят на освобождението. Колко е страшен! Оплели са и сърцето и душата на Човека тези мрежи отдавна- отдавна! И може да се разкъсат само с плътта на Човека, и гръбнакът му ще се троши. Но и хората сами разкъсват и трошат.
Когато съдът се отвори- а това непременно ще стане, оттам ще излезе всичко, което е в него. Къде ще скрият хората срама си и къде ще се скрият?
В него ден живите ще завиждат на мъртвите, а мъртвите ще проклинат живите. Думите ще заседнат в гърлата на хората, а светлината очите им ще изгаря. От сърцата им ще изпълзят змии и скорпиони и хората ужасени ще крещят: „Откъде е тази напаст?” , забравяйки, че сами в сърцата си са я породили и отгледали.
Отворете си очите и гледайте. Точно тук, в Ковчега, поставен да служи за фар на мятащия се свят, се е натрупало много повече кал, отколкото ви е по силите да изчистите. Но ако самият фар се превърне в капан, колко ужасна е участта на тези, които са в морето!
Мирдад ще ви построи нов Ковчег. И ето тук, в Гнездото, ще го заложи и ще го въздигне. От това гнездо ще полетите по света и ще понесете към хората не клонки маслинови, а Живот неизтощим. За това трябва Закона да познавате и да го спазвате.
Замора: Как да узнаем Божия Закон и да го съблюдаваме?
|
