В отговор на:

---

на въпроса. Добре, да предположим, че имам някакъв грях и Бог ме наказва за него. Обаче аз може и да не съм го направила съзнателно и дори да не знам какво съм направила. Как да разбера? Около мен виждам маса хора, които системно нарушават Божиите заповеди- прелюбодействат, пожелават жената и какво ли още не на ближния, лъжат, крадат, но са живи и здрави и техните роднини също, и продължават с буен устрем да нарушават правилата... Не разбирам защо, честно.

Стига простотии бе, тате!

---

Бог наказва за нашето вразумление и ако нещо ще отнеме - това е ако трябва начинът ни на живот да се промени, за да сме постоянно в такава ситуация, че да не можем да правим едни и същи грехове. Не само, че може да накаже чрез наши близки, ами много често така прави. Може да накаже страхотна прелюбодейка чрез обезобразяване и пр. - скоро очите ми видяха такъв случай. Беше ужасна жена, немлада, никак красива, но със страхотно самочувствие и сексуалност. Сума ти животи провали и стана катастрофа, сега е обезобразена. Ако е за промяна в начина на живот, може да накаже така, че да имаме нещо постоянно като травма за постоянно вразумление и изправление. Трайна загуба някаква.
Тия, които са невярващи, няма да се спасят и затова не ги наказва, ако грешат с други, които също нямат шанс да повярват, така си мисля.
ако някой греши, много често и други покрай себе си огрешава. Освен ако не ги възвисява. зависи от случая. Значи Бог или ще спре това, или няма да го спре. Това общо го казвам - и за атеисти (прелюбодейците, крадците, за които питате), и за вярващи грешници.

Според мен, ако човек е грешил, спрял да го прави, покаял се е, причастил и изповядал, Бог няма да го накаже. Аз поне на това разчитам.
За неосъзнатите грехове е друга голяма тема. Те не могат да се зачетат за наказание според мен, а сигурно нашето невнимание може да се накаже само.

например аз съм наказана именно чрез загуба на здравето и разума на най-любимия ми човек. Това православните тука го знаят и затова ходят да злорадстват и онанират в клуб Хасково как съм наказана достатъчно и предостатъчно. Тъй че православната позиция на клуб християнство е ясна по въпроса - да, човек може да бъде наказан достатъчно чрез болест на близък.

[b5. И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: -
"Сине мой, не презирай наказанието на Господа,
Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

6. Защото Господ наказва този, когото люби,
И бие всеки син, когото приема",

7. Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

8. Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

9. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

10. Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

11. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

]