Струва ми се, тая нова тема, която възникна в темата за Възкресенито, е също интересна.

БайТорбалан написа:

"...Желая да внеса някои пояснения по темата за Христовата жертва, защото явно има хора, за които съществени елементи от нея се явяват спънки и, да не кажа по-силна дума, съблазън.
Подчертавам, че всичко, което съм написал, е само и единствено въз основа на Божието Слово и съм изключително учуден от факта на неразбиране на изговорени /по-точно написани/ в него истини.
Защо се налагаше Господ Иисус Христос да умре на кръста, предполагам, е ясно и известно на всички.
Йоан 3:16 - 17 го казва категорично:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в него, но да има вечен живот.
Понеже Бог не е пратил Сина на света, за да съди света, но да бъде светът СПАСЕН ЧРЕЗ НЕГО“.
Христовата жертва на кръста не е друго, но Божествената любов, показана на нас, които съгрешихме и не заслужавахме да ни се покаже подобна милост.
Тук възникнаха два основни проблема: дали Господ Иисус Христос наистина е понесъл нашите грехове върху Себе Си или е сторил това някак си мистично „наужким“ и как е станала реална победата Му над смъртта - със смъртта или с възкресението Му?
Адам и Ева съгрешиха като се разбунтуваха срещу Божията воля.Бог нарича бунта ГРЯХ. Бог каза на Адам, че в деня, в който съгреши /ядейки от забранения плод/, със сигурност ще умре. Наказанието за греха е СМЪРТ. А какво е доказателството, че това наказание е понесено - кръвта. Пролятата кръв е доказателство, че е бил даден живот за плащане на цената.
Бог, в Своята любов към нас, измисли план за изкупление и заплащане на тази цена: „Въпреки, че заплатата за греха е смърт, няма вие да я плащате, но Аз ще дойда и ще платя вместо вас - със Собствената Си кръв.“ Как Бог накара Адам и Ева да го разберат? Той трябваше да убие НЕВИННО животно и неговата кръв да плати цената на техния грях. Това беше и идеята на принасяните старозаветни жертви / или курбани/ - кръвта на невинните животни, които нямат нито вина, нито собствен грях, да бъде дадена като временен заместител и покривало пред очите на Святия Бог за греха на човеците, за да може Той да ги приема и да общува с тях. После Самият Той щеше да дойде и да стане Съвършената заместителна Жертва, която с кръвта Си да заличи греха, така че той вече да не се нуждае от покриване!..."

Тука у мене възниква въпросът - наистина ли преди Голгота Христос е станал най-грешният човек, отчуждил се от Отца и на Голгота чрез страданията си се примирил с Отца? Или - след като понесъл невинни страдания и смърт, без да поема вини в юридически смисъл, тая Жертва се вменява от Отца като жертвата за грях. Ако продследим старозаветната аналогиия - нима козелът или юницата са ставали "най-грешни" и реално отговорни за греховете на израиля, преди да ги жертват?

ПС - За Христос като най-грешен, отхвърлен и приет от Отца вж темата За Възкресението - не мога да я цитирм цялата тука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от фaмyлyc на 10.02.06 16:08.

Торбалан никъде не е писал, че Господ е станал виновен и грешен. Няма такова нещо, прочетох внимателно какво е писал, писал е точно обратното, че Господ умира невинен. Напълно ясно се е изразил.

Нека надникнем в системата за жертвоприношения в Стария Завет:
Пет вида приноси:
- за грях; - за престъпление; - за всеизгаряне; - хлебен принос; - примирителен принос
Приносът за грях и за престъпление бяха задължителни.
Принос за грях /Левит 4:1-5, 13; 6:
Принася се на Бога, тъй като човекът е грешник.Грешник не, защото грешиш, но ти грешиш, защото имаш природа на грешник - наследил си я от Адам.
Приносът за грях е бил винаги ВЪН от стана, далеч от Божието присъствие /скинията/.
Принос за престъпление /Левит 5:14-19; 7:1-10/
Приносът за престъпление се принася не заради грешната природа в теб т.е. не за да бъдеш приет, но за да бъдеш оправдан. Заради своите действия, с които вече лично ти си престъпил Божиите норми и правила.Пренасяйки го, ти изразяваш своето покаяние за грешките си.
Принос за всеизгаряне /Левит1:3 -17; 6:8-13/
Той изразява готовността ти да общуваш с Бога.
Хлебен принос /Левит 2; 6:14-23/
С него изразяваш готовността си за единство с Бог.
Примирителна жертва /Левит 3:7; 7:11-36/
С нея празнуваш единството си с Бога.
Сега нека видим някои от тези неща в светлината за Христовата жертва:
1.Принос за грях
Всички съгрешихме /Римл. 3:23/ и наказанието ни е смърт /Римл. 6:23/. Затова се нуждаем от принос за грях, за да се примирим с Бога. Иисус Христос е този принос. ТОЙ НЕ БЕШЕ СЪГРЕШАВАЛ НИКОГА, затова беше съвършената Жертва БЕЗ петно или недостатък /1Петр. 1:18-20/ Кръвта на Христос се изля в подножието на кръста. Иисус беше разпънат вън от града / и вън от портите на храма/ - Евр. 13:11-12
Там, високо на хълма Голгота, Бог изпрати огън в костите Му /Плач на Ерем. 1:13/ също както се изгаряше приносът за грях в Стария Завет.
Той даде Себе Си за греховете ни и ги понесе в тялото Си. Той беше наранен поради НАШИТЕ престъпления, бит беше поради НАШИТЕ беззакония и Бог възложи на Него беззаконията НА ВСИЧКИ НИ /Исая 53гл./. Той стана грях за НАС /2Коринт. 5:21/ ЗАРАДИ ТОВА Бог-Отец не можеше да гледа на Него, когато Той стана нашия Принос за грях! И Иисус, като нашият принос за грях, извика от кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?!“ /Мат.27:46/ Исус взе грешната природа, когато стана грях за нас.Той стана това, което бяхме ние, също както невинното жиотно приемаше нашите престъпления върху себе си. На кръста ние разменихме нашата грешна природа за чистата и праведна природа на Христос. ЗАТОВА: ние, които приемаме смъртта на Господ Иисус заради нас, за Бога сме като съразпънати с него. Понеже греховете ни бяха прехвърлени на кръста на Неговата сметка, то Бог не ни вижда вече като грешници.Най-ужасният разказ в историята на света е за човека, който е решил да плаща сам за греховтете си, отхвърляйки Иисус като своя заместителна жертва!!!
Приемайки Иисус Христос за свой Спасител, ние Му даваме сърцето си, което символизира най-вътршните ни части /също както при животинската жертва се принасяха вътршностите с тлъстината/, а в замяна Той ни дава Своята чиста и свята природа, която е без недостатък. Заради нея, ние ставаме приети от Бога. Христовата праведност се вменява на нас./2Коринт. 5:21/.

Просто (но не прост) човек

Всички тез неща ги говорим през Великия пост и фамулус ги знае много добре.
Не знам защо се прави на дръж-ми-шапката. Приказваме на черква дословно същото - как Иисус отива като агне на заколение, как преди е било агне, а сега е сам Господ. И жените плачат. Аз не виждам неяснота.

Безпокои ме друго при неясния изказ на всички ни. "Горния ред" ще помисли, че сме политеисти, ако ни почете още малко. Пак казвам - това е сам Господ Бог, няма кога, няма защо Той го прави. Няма и "как", Данката. Писано е така да стане, става. Господ се въплъщава в плът и кръв, умира съвършено невинен, оставя ни Словото Си. От нас винаги се иска да мислим как е постигнал пълна невинност в 33 години живот в човешко тяло и какво би направил Той, когато имаме колебания. Така много въпроси и питанки изчезват - твърде много идиотски дискусии имаше в последния месец, където все нещо не било ясно.

Надя, всичко е така, както го казваш, само едно нещо не ми стана ясно. Какво имаш предвид с това „Данката“????

Просто (но не прост) човек

Блажен си, приятелю, защото кръв и плът не ти откриха това, но Духа на Баща ни !!!!

Драги Фамулус, позволи ми да дам един опростен пример:
Бай Торбалан взема заем от банката, а Фамулус /като негов добър приятел/ му става поръчител.
Всичко върви по мед и масло и Торбалан си плаща вноските. До един момент, обаче, когато спира. Тогава банката призовава Фамулус и той, макар и невинен, изплаща заема на бай Торбалан. Поради това, банката повече няма претенции към бай Торбалан и той става свободен от дълг.
Де юре Фамулус си остава невинен, той поема ЧУЖД дълг. Но де факто / пред банката/ той става длъжник.
Сега, надявам се, всичко да е ясно и да не се пишат излишни врели-некипели.

Просто (но не прост) човек

Според мен, на кръста, освен размяна, се е случило и още едно нещо. Дяволът уби несправедливо един невинен човек, и според Закона, той трябва да плати със смърт за смърта. В Йоан 16:11 се казва, че като дойде Святия Дух ще обвини дявола за съдба, и че той вече е осъден, а в 1 Йоан 3:8 се казва, че се яви Божия Син за да съсипе делата на дявола. Как ги съсипа ? Като смири себе си и прие Божията воля, която е унищожението на злото, на дявола и на всички които не се поклонят на Бога, и спасение на всички, които приемат жертвата на Бога !

Данката - имахме с него много дискусии, където бе отречено от него, че Св.Богородица е майка на Иисус Христос, ако и Дух Свети, изпълнил Елисавета, да казва чрез нея - "И откъде ми е това ­ да дойде при мене майката на моя Господ". Последното изказване на Данката беше, че ако не би се въплътил в Св.Богородица, Бог би се въплътил в друга жена, т.е. че персонажите в Библията са случайни, то какво да я четем тогава?

За банката и поръчителя - банката е сама поръчител, но не бива да се подвеждаме по юродивото де юре и да се огрешаваме с никакви аналогии и да разясняваме тези неща.
Защо Бог идва сред нас и се въплъщава, става човек. Можем да говорим само от гледна точка на нас лично какво ни помага това, а не да отсъждаме Бог какво има като план. На мен ми дава боголюбие. На колко места имаме в НЗ - Твоята вяра те спаси!
Какво има де юре да се юродивим. Не се подвеждайте.
Изкупление получаваме не само с вяра, трябва покаяние, трябва взаимно опрощение, за да се простят прегрешенията ни. Греховността може да е най-различна, виждаме, че Богочовекът живя без никакъв грях. Нашето естество е друго, само вярата няма да помогне. Някои страсти са ни дадени за добро, за чадолюбие, а Бог и Св.Павел подробно обясняват в НЗ какви човеци има и кой по какъв път поема според възможностите си. Бог живя без никакъв грях, а горко на тоя, който се е погаврил със свети неща и не се е покаял пред Бога и ближния си, защото Бог въздава.
Великият пост се задава за нас. Теми, озаглавени Възкресението и Изкуплението всякога трябва да се възприемат сериозно.

Господ не е "смирил Себе Си". Какви ги говорите, Popeto!