Грях ли е влюбването?
Допълнително редактирам да добавя молба да се изкажете с обективност, в дълбочина и какво е бесовското в несподелената любов, водеща до униние, самоубийства, нахалство, нелепи претенции и пр. Като си напрегна познанията върху човечеството, има по-напористи и жизнени хора, които борбено вършат едни нелепости, а и по-кротки, които се сгърчват в себенараняващо безумие заради някой от плът и кръв, като че е най-важното нещо на света. И най-вече - може ли такъв човек да обича същевременно Бога?

Доколкото помня, беше едно заболяване, където сутринта се събуждаш и първата ти мисъл е за обекта, вечерта заспиваш пак с мисълта за него, а и през деня само за него мислиш. Това може да продължава с години. В древността се е лекувало, давали са лекарства на хора в такова състояние, т.е. възприемало се е като болестно.

Въпросът ми е - как може човек да обича Бога, ако е с такава душевна краста? Убедена съм, че е грях. Не би било, ако се влюби примерно мома в ерген или обратното, венчават се и заедно славят Бога. това го разбирам, но някакви - каквито и да са - платонични, сексуални и пр. чувства към друг човек ОГРЕШАВАТ. Това и проповядвам. Говорим за любов безнадеждна, да речем в женен, женена и пр.

Истината е, че отдавна съм забравила какво това чувство представляваше. Помня сърцебиения, прималяване в диафрагмата. Слабост, с две думи.
Тука сте по-млади хора, кажете си мнението.
От себе си помня, че съм изпитвала силни платонически чувства, достигащи до човекоупование. Намирам ги за много греховни и че трудно се преборват. Инак сексуалния бяс към някого всеки свестен християнин, ако е вярващ, може да го удуши с два пръста. Физиологичното чувство, неоформено, може да тормози понякога, но помисъл към някого си е въпрос на решение, според мен.
Мене ме интересува духовният аспект, него намирам за вреден и как може да се подходи на християнин в такова състояние.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от тялo на 03.02.06 03:15.</EM></FONT></P>

Редактирано от тялo на 03.02.06 04:07.

ха, че защо питаш, ако си го забравила отдавна?

съдейки по присъствието на Песен на песните в Библията, християните би трябвало да не възприемат влюбването за грях.

Но, всеки с разбиранията си.

Обаче, влюбени или не, важното е да сме с Възлюбения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще се допълня - една нощ говорихме с горния ред. Опитвах се да му обясня какво е да си вярващ и че състоянието е като любов, ако е бил влюбен. Казах му, че ще пусна такава тема, че съм убедена, че не може човек да е обсебен от друг човек и да обича Бога в същото време. Както и че човек, обичащ Бога, никога няма да люби другиго светски, по начина по който вклюбването става. Не знам дали съм ясна.
Според мен, повечето ще разберете какво искам да кажа, но няма да се съгласите с мен на думи, а в сърцата си ще сте съгласни.

Любовта към Бога и състоянието на обсебеност от друг са несъвместими.

здравейте, къдли.
Имам си основания да питам. Но, да, забравила съм и не виждам как иначе може да бъде, след като съм вярваща. Интерес към любовта никаква не изпитвам, освен към любовта в Христа към други вярващи. Всякакви други запълвания на хоризонта с друг човек намирам за богопротивни. Ограничена ли съм?
И какво общо има песен на песните, представете си, че аз съм обектът. Не желая да бъда замесвана в песен на песните, но питам дали изпитващият чувството върши грях, обичайки ме тайно и отдалеко.

Редактирано от тялo на 02.02.06 22:52.

Въпросът е Господ да е на първо място. Когато се събудиш до съпругата/съпругът си, първо да си помислиш за Бога, и да Му благодариш, включително за спящия до теб любим. Най прекрасното е когато двамата, като едно в Господа отдаваме слава на Името Му Не твърдя че със съпругата ми винаги сме подобен пример, но към това се стремим.

Мога да свидетелствам, че в момента в който престанах да се влюбвам и да мисля за някоя определена жена, а точно както казваш ти - събуждах се с мисълта за Господ и заспивах говорейки си с Него - тогава без да го очаквам срещнах бъдещата ми съпруга

Сега пък си нося последствията хи-хи-хи Това на шега разбира се.

Влюбването не е грях, освен ако не разлюбиш Господа в последствие.

Luka 10:27

чакай сега - ако ти си обект на нежелано влюбване го отрязваш и толкоз.

Не можем да изведем закон за влюбването.

иначе, една от Божиите заповеди щеше да е "Не се влюбвай", но...какво имаме? "Не пожелавай жената на ближния си"...Тъй, че има нюанси.

Моето усещане и мнение по темата е, че състоянието на влюбеност би могло да учи човек как да обича. Понякога, въпреки него.

А как така какво общо има Песен на песните? Прочети я няколко пъти, пък да видим дали няма да откриеш релевантност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Друго мога да споделя, освен това. Каквито мистични преживявания съм имала, аз не виждам по никакъв начин как влюбен човек би ги изпитал. По никакъв. Например дълбочините на покаянието пред Бога, усещанията за благодатната Му любов към теб, недостойната, след покаянието. Говоря за много дълбоки чувства.

това е прекрасно и приказно и разкошно, но пък аз не виждам връзката с тревогите и предположенията дали влюбването е грях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Инак сексуалния бяс към някого всеки свестен християнин, ако е вярващ, може да го удуши с два пръста.

Е... дали е толкова лесно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Именно, Данка, именно. Това е нормално, да се събуди човек до съпруг и да благодари на Бога за щастието. За сам човек е нормално да се събуди и да прослави Бога сутрин, не да мисли за иван или иванка. Просто правя проучване дали сте били - тука сте млади хора - в състояние да тръпнете от любов (безнадеждна) по някого И да не накърни това любовта ви към Бога. Намирам го за невъзможно и греховно. Не може участниците тука да нямате опитност.
Но с тебе сме значи на едно мнение. Много ми хареса и как като си престанал да любиш разни жени, Бог ти е пратил собствената.

Дали такова състояние е грях обаче? (отдавна мислех да я пусна тази дискусия и сега се повлиях от факта, че ти си пусна своята и аз се престраших да досадя на хората.)