. . . Защото един е Бог, един и Ходатай. . . / Религия и мистика / Християнство

Здравей Данка

""" Искаш да кажеш че Авраам, Мойсей, Давид, Соломон, Илия, Исая и т.н., са били в ада и са изведени от там едва когато Христос слезе там ? Обоснови се ако обичаш, че по абсурдно твърдение не бях чувал. И всичко това с цел да оправдаеш греховете си, знаейки че никой Божи човек никога не се е молил на починали светии. Чакам обяснението ти. """

Данка, отклоняваме се от темата, но щом искаш обяснение, ще ти дам (което всъщност не е лично мое).

В книга Битие е казано: "И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота". (Битие, 3:24)

Чрез грехопадението на нашия праотец Адам били заключени райските врата за целия човешки род и така бил затворен входа към Живота, а се отворил входа на портите адови, водещи към смъртта.

„Със скръб ще сляза при сина си в преизподнята", оплаква св. патриарх Иаков себе си и сина си Иосиф. (Бит 37:35)

Ад - от гр. - тъмен, невидим. В повечето случаи, на тази дума съотвествува еврейската дума "шеол", която се превежда с преизподня или царство на мъртвите.

Едно от наименованията на ада води началото си от долината ЕНОМ
(Хенем или Бен Хеном), на юг от Иерусалим. Там, в древност било мястото за езически обряди, където принасяли деца в жертва на Молох. Около 622 г. пр. Р.Хр. иудейският цар Иосия унищожил езическите жертвеници в долината.

По-късно, долината Еном символизирала труповете на наказаните злодеи. Тя била място за изхвърляне на сметта, където всичко се изгаряло. Зловонният дим и смрад от нестихващия огън довели до названието на въпросната долина " ГЕЕНА ОГНЕНА "

Названието "геена огнена" се използва образно в смисъл на място (или състояние) на вечно наказание. В болшинството библейски преводи се превежда като АД .

Шеолът е място което поглъща всичко и с нищо не се засища. В Св.Писание ад и шеол се употребяват с няколко значения.

В Стария Завет с тях се означава гроб или място за състояние, общо за всички умрели,

без разлика дали са праведни или грешни

- място където всички са равни, или пък място само за грешниците.

В разбирането на евреите, Лазар бил също в Ада, защото и Раят - Лоното Авраамово и Геената огнена се намирали в "света на мъртвите". Древните езически народи разделяли ада на две части, подобно на това както иудеите разделяли ада на Лоно Авраамово и Геена (Лук. 16:25).

Шеолът се изобразява ту като всепоглъщащо чудовище, ту като дълбочина в земята, изпълнена с мрака и сянката на смъртта, подземно царство, където смъртта властва над умрелите като над п л е н н и ц и.

В Новия Завет думата ад се употребява за означение на вечните мъки,а които са осъдени грешниците. Използват се и други наименования:

-Геена,
-геена огнена,
-пещ огнена,
-езеро огнено,
-бездна,
-външна тъмнина. . .

Адът тук е обрисуван като тъмно място,което е отделено с пропаст от жилището на праведните и гори в пламък.

Определенията които Св.Писание дава на ада имат вечен характер и не бива да се разбират в буквален смисъл. Все пак те ясно показват че в ада грешниците ще се мъчат и ще страдат.

В това мъчилище, далеч от Бога, от Неговите Ангели и от всички светии, бидейки в общение с демоните, осъдените ще останат да се мъчат вечно.

Според учението на Св.Православна Църква ада е задгробното състояние на душите на грешниците, състояние на нескончаемо мъчение.

В посланията на св. Ап. Петър се говори, че Христос, като слязъл подир кръстната Си смърт в ада, “проповядвал на духовете, които били в тъмница“ (т.е., които били в преизподнята) (1Петр.3:19). Другият текст гласи, че

“и на мъртвите беше благовестено” (1Петр.4:6).

Още в свое време святият пророк Осия предизвестил за слизането на Христос в Ада:

“От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата” (Ос. 13:14).

Сам Христос откровява и с т и н н о за слизането Си в Ада и за благовестието на Евангелието Си там:

" Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите [телом] ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят [с Него, бидейки Сам Той Живота] " (Иоан, 5:25)

". . . и, като чуят, ще оживеят"

“. . . и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.” [Мат., 27:52-53]

Слизането на Христа в ада не се приема от Православната Църква като "еднократна" акция, както мислят римо-католическите богослови. Това събитие не може да се разглежда като "частен фрагмент" в историята на Божието домостроителство. Това не означава също, че Христос слиза в ада многократно.

Най-точно би било да се каже, че от момента на Своето слизане в ада, Христос пребивава там н е и з м е н н о със Своето спасително действие .

"ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата." (Мат. 16:19)

Странна работа - Господ - Царят на царете, дал ключовете на Царството Си на човек.

Можем ли да не величаем и да не прославяме тия, които Сам Бог е възвеличил и прославил ? Колко по-естествено е да се обръщаме към тях да търсим (и) помощта им.

. . .

Поучение на Възнесение Господне
Св. Димитрий Ростовски

Някога нашият Господ се яви на възлюбения Си ученик Йоан и му рече: "Не бой се; Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта" (Откр. 1:17-18). Тук има нещо, над което си заслужава дълбоко да размислим: защо Христос Господ не носи Сам ключовете на вечния живот и царството небесно, а ги е дал на Петра: "ще ти дам ключовете на царството небесно" (Мат. 16:19), а пък ключовете, с които се отварят и заключват смъртта и адът, е оставил у Себе Си — "имам ключовете на ада и смъртта"? Толкова ли е жесток и немилосърден нашият Господ, нима по-скоро иска да погуби човека, нежели да го спаси? Нима по-лесно е да отваряш за човеците ада и смъртта, отколкото живота и царството?

Но такова нещо за Него не може не само да се каже, но даже и да се помисли, понеже нашият Създател е благ и премилосърден — "защото Той е благ, защото милостта Му е вечна" (Пс. 117:29), и повече от всекиго иска всички да се спасят, а смъртта на нито едного от грешниците Той не желае, както и Сам е рекъл: "Нима аз искам смъртта на грешника? Нали това искам — той да се обърне от пътя на злото и да бъде жив" (Иез. 18:23 по слав. текст). Защо тогава Господ не казва: имам ключовете на живота и царството небесно, но казва — имам ключовете на ада и смъртта?

Благоволил е нашият Господ да стори тъй, както правят сановитите господари. Когато някой от тях види, че пазителят на хазната му е разточителен, че често отваря вратата на съкровищницата му и разхищава богатствата му, той взима от него ключовете и ги пази при себе си.

Господ познава човешкия нрав, знае колко бързо отварят човеците вратата на смъртта и на ада било за себе си, било един другиму. За себе си отварят тая врата човеците чрез честите си грехопадения, към които са твърде склонни — към нищо друго не е тъй склонен човек, както към падането в тоя грях, към който отдавна е привикнал. Един другиму отварят човеците вратата на смъртта и ада със своя гняв, ярост и злопаметност — когато се яви причина за гняв, човек изпада в такава ярост и негодуване, че тутакси би желал да прати другия в смъртта и ада — не е ли истина? Виждайки, колко недобър е човешкият нрав, Господ е прибрал при себе си ключовете на смъртта и ада, Сам ги държи и казва: "имам ключовете на ада и смъртта", сякаш иска да каже: "грешни човече, поради твоето коравосърдечие и неразкаяно сърце ти отдавна си насъбрал гняв за в деня на гнева, косата на смъртта вече е надвиснала над шията ти, адът вече е зинал да те погълне, ала Аз още чакам твоето обръщане, твоето покаяние, и не допускам смъртта внезапно да те вземе, нито адът да те погълне; държа смъртта запряна, държа ада заключен, та вече да не те похитят, да не те погълнат — имам ключовете на ада и смъртта".

Благодарим Ти, Владико наш! Благодарим Ти за Твоята предвидливост, че не си ни дал тези ключове, като нож на мъничко детенце! О, ако ни беше дал тия ключове — на смъртта и ада — отдавна да бяхме погубили и нашите ближни, които бихме предали на смъртта и ада, и самите себе си — защото и нас щяха да погълнат смъртта и адът!

Сам държи нашият Господ ключовете на смъртта и ада, не носи ключовете на живота и царството. Но защо? Нека размислим.

Ангелите, които предхождаха нашия Господ при възлизането Му на небесата викаха към най-горните ангелски чинове: "махнете, князе, вашите врати, махнете се, вечни врати, и ще влезе Царят на славата " (Пс. 23:9, по слав. текст). Нека помислим защо Ангелите, предхождащи Господа, не викат към по-горните Ангели: "отворете, князе, вашите врати", но викат "махнете ги", т.е. съвсем ги отстранете, съвсем ги откъртете? "Махнете ги!" Не беше ли достатъчно просто да отворят вратите, за да влезе Господ, а трябва съвсем да ги изкъртят, да ги махнат и отнесат? Каква е причината за това? Йоан Златоуст се досеща за тая причина и казва следното: Ангелите виждат, че небесата никога вече не ще бъдат затворени и че на небесния град не са нужни врати, затова и не казват "отворете", но "махнете".

Ето откъде става ясно, защо нашият Господ не държи ключовете на царството и живота, а държи ключовете на смъртта и ада — там, където врати няма, не са нужни и ключове, понеже с Господнето възнесение небесните врати са махнати напълно и никога вече няма да се затворят, както пише и в Откровението: " И портите му няма да се заключват денем; а нощ не ще има там" (Откр. 21:25), та и от ключове там нужда няма.

Не ги носи Сам Господ, дал ги е на Петра и на останалите апостоли , сякаш казва: "те не са ми нужни, вие ги носете и отваряйте без труд вече отвореното, отваряйте това, що не е затворено, отключвайте това, що не е заключено, освен ако някой сам не затвори за себе си небесния вход — томува можете да помогнете с тия ключове, а за ония, що вървят след Мене, влизането е свободно и без нужда от ключ, понеже вратата за тях са отворени и вече не могат да бъдат затворени, тъй като са и премахнати".

О, колко е отрадна тази причина за Господнето възнесение! Той се възнесе на небето, за да ни отвори нашироко небесните двери и съвсем да ги откачи, та без пречка да възлизаме на небето. Отвори ни, Господи, отвори ни дверите на Твоето милосърдие!