. . . Защото един е Бог, един и Ходатай. . . / Религия и мистика / Християнство

"...Ето, отсега ще ме облажават в с и ч к и родове, задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му." (Лука 1:49)

Обвинявани* сме в това, че прибягваме до ходатайството на светиите. Истина е, че ние търсим в молитвеното си общение със светиите тяхното ходатайство, но не защото не зачитаме единствения Ходатай - Христос, а понеже вярваме в Светото Писание, което казва:

"Голяма с и л а има молитвата на праведника" (Иак. 5:16).

Ние вярваме, че тези божии угодници са преминали от този временен живот във вечния блажен живот - Царството Божие, защото Господ Иисус Христос ни уверява: "Който вярва в Мене, и да умре, ще живее." Стоейки пред Божия престол заедно с Божията Майка те се молят за нас. За нас света Богородица и светиите не са ходатаи като Христа. Той е Ходатай по същество и по изкупителните Си заслуги, а светиите ходатайстват за нас, подражавайки на Христос и великата Му любов към грешниците. С други думи, Христос е Ходатай по природа, а света Богородица и светиите са

ходатаи по благодат.

Особено голямо е застъпничеството на Божията Майка пред Нейния Божествен Син. Как да не се обръщаме към нея. Как да не я тачим, когато тя сама казва: "…Ето, отсега ще ме облажават в с и ч к и родове" (Лука 1:48).

А защо протестантите, които иначе много държат на Светото Писание, не почитат света Богородица, за почитта към която е писано в Писанието? Защо те същите не почитат Божиите угодници - Светите апостоли и светиите, чието зачитане е постановено от Господа Иисусa Христа с думите: "Който вас слуша, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята" (Лука 10:16).

Отдаване на дължимата почит към светиите и света Богородица не е от днес, а от първите векове на християнството . През втори век християните от Смирненската църковна община свидетелстват за мъченическата смърт на техния епископ св. Поликарп Смирненски следното:

"Ние събрахме костите му - съкровище, по-ценно от многоцветни камъни и по-чисто от злато - и ги положихме където трябва така, че щом стане възможно, ние ще почнем да се събираме с радост и веселие, и Господ ще ни съизволи да празнуваме деня на мъченическото Му раждане".

Блажени Августин, приблизително два века след това - IV в., защитавайки правата на вярата, говори: "Не на мъчениците ние посвещаваме свещенството, богослуженията и жертвоприношенията (както правят това езичниците по отношение на своите божества), защото ние смятаме за свой Бог не тях самите, а техния Бог. Наистина почитаме паметта им като свети Божии люде, които са воювали за истината до смърт.

Дивен е Бог чрез своите светии. Сам Господ Иисус Христос им казва: "Вие сте Мои приятели" (Йоан 15:14). Как да не почитаме тия, дето са и служилите, и приятели, и синове Божии? Честта, която се оказва на най-усърдните служители, доказва любовта към общия Владика. Те подпомагат християнина по-лесно да се доближи до Бога. Те са като някакво необходимо стъпало между греховната отдалеченост и Божията благодат, те ни улесняват и насърчават в стремежа ни да служим на Бога.

А колко много чудеса стават по молитвеното застъпничество на Божията Майка и светиите, те са чудесни молитвени ходатаи пред Бога.

Нека накрая завършим с думите на св. Йоан Дамаскин, който сам бил изцелен по чудесен начин от Божията Майка:

"Като гледаме как са живели всички тия светци, нека подражаваме на тяхната вяра, любов, надежда, ревност, живот, твърдост в страданията, търпение дори до кръв, за да се удостоим и ние с венците на славата."

Амин!

*Свещеник Георги Вълев