|
Тема
|
религиозността като масово "neighborhood" явление
|
|
Автор |
~!@$%^amp;*()_+ (целия горен ред) |
Публикувано | 09.01.06 03:53 |
|
всъщност не знам как точно да формулирам заглавието, но ето какви мисли ме налегнаха.
за повечето от вас религиозността е нещо като личен избор, "прогледнали" сте.
баба ми беше доста практична жена, отявлена антикомунистка, но се радваше че комунистите са премахнали задължителната религиозност.
"живеехме в постоянен страх, че господ ще ни накаже."
"гладувахме като куета през постите."
никога не ми е говорила за любов към бога или мистични преживявания.
та мислите ли, че религията е за всички и трябва да е еднаква за всички?
изобщо всякакви разсъждения по темата.
| |
|
Привет отново,
Да, задължителността е лошо нещо. Не съм чул моите баби да говорят за такова нещо преди девети, но може и така да е било.
Но комунистите заедно с бълхата изгориха и юргана, като обявиха тотална забрана и репресии на вярата. Виж възгледите на Ленин по въпроса. Родителите ми още помнят времето когато комсомолци-активисти са стояли на входа на църквата и са записвали кой влиза за да го привикват после...
В отговор на:
"гладувахме като кучета през постите."
Религията не трябва да бъде еднакво задължителна в тоя смисъл. Нито пък постите могат да са казармено задължителни - виж какво пише ап. Павел по въпроса. Постът идва от вътрешна необходимост, а не с полицейски мерки. Ако не разбираш защо постиш, какъв е смисълът?
В отговор на:
"живеехме в постоянен страх, че господ ще ни накаже."
Това не го разбирам - някаква опростена представа за Бога като тираничен деспот който само чака да те накаже - аха-аха да сбъркаш - и цап по главата... Защо би му било на Бог това?
Много по-вярна е представата която Сам Христос ни е дава в притчата - как бащата отдалеч чака блудния син да се върне; така и Бог чака грешника да се обърне и да върши добро...но това е друга тема.
Редактирано от н@блюдaтeл на 09.01.06 08:25.
| |
|
ами точно този страх прави разликата между това да Го приемаш и да ти го начукват в кратуната.
но тези които не са го приели по-малоценни ли са, по-лоши ли са?
| |
|
Баба ти и ти едно сте.Тя се гордее с тебе.
| |
|
Разсмя ме на глас.
| |
|
Санчо, слагам го това като подпис. Отдавна не съм се смяла на глас така. То за сметка на горния ред, де, ама да ме прощава Пл.
| |
|
хм, баба ми беше много практична и разумна жена и що да не се гордее с мене
| |
|
Всъщност, хубаво е, че толкова се замисляш по тези въпроси.
вяра~надежда~любов
| |
Тема
|
Re: религиозността като масово "neighborhood" явле
[re: ~!@$%^amp;*()_+]
|
|
Автор |
Legion (добри намерения) |
Публикувано | 10.01.06 10:14 |
|
Нито пред Бога и пред хората са по-малоценни, нито пък са по-лоши.
Нравствеността като такава не е християнско, нито религиозно изобретение. Тя е нещо също толкова присъщо на биологичния вид "човек", колкото и способността за валидни логически разсъждения. Нито религиите като цяло, нито християнството в частност, измислят нов морал. Те просто призовават хората да се придържат към това, което им е пределно ясно.
Мнозина ще има да изядем още доста хляб (и каквото още там постно се наложи ;-)) докато се доближим до нравствената висота на някои невярващи.
Просто според нашата вяра вечността без Бога е трагедия, но въпреки това Бог няма да вкара насила в царството никой, който не Го обича и не желае това. Христос е умрял за всички, за спасението както на биологичния вид "човек", така и на всеки един от нас. Не сме длъжни да приемаме този дар. На мнозина ръцете и без това са пълни с толкова други неща, че и да иска, Той няма къде да им го сложи ...
И отново, това не прави невярващите по-малоценни. Просто са се ориентирали в друга посока. Единственото, което Бог ще предприема по отношение на тях, е да им напомня от време на време за любовта си ... докато са живи. После ще спре да им досажда.
| |
|
|
|
|