Предлагам в тази тема да се изкажат хора които са се отказали или разочаровали от християнството/вярата/църквата. Сигурен съм че тук поглеждат такива които са били вярващи, ходили са на църква, палили са свещ или са четяли Библия и сега искат да си излеят душата, защо са огорчени или са спряли да вярват или да ходят на църква.
Желателно е да не се споменава, защо станах от евангелист православен, или от този род, че ще е грозно като се сравни с темата.
От много време ми се иска да се срещна с хора които са били християни, няма да ви проповядвам само въпроси ще задавам, обещавам, честна комсомолска.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Caviezel на 01.12.05 00:50.

Caviezel,

Много хубава тема. Надявам се да се включат тези хора към които се обръщаш, и дано кротко и мирно да можем да разговаряме за мотивите им да се откажат от Христос/вярата/църквата.

Поздрави

Luka 10:27

За период от няколко години не исках и да помириша църква, нито т.нар "вярващи".

През тийнейджърските години от атеист, който като дете имаше ясното усешане, че духовният свят е много реален, станах протестантка. "Повярвах" с много чистосърдечност, ентусиазъм, себеотдаденост...

Пасторът, обаче реши да се развежда, а имаше жена слънце и 4 деца (ако не и 5 - не помня точно), тръгна човекът със секретарката си...

Хванах го и как си прави проповедите- от едно списание на американски проповедник, статията беше издекламирана дума по дума, барабар с откровението накрая от типа :"питах Бога нещо си и Той ми каза еди какво си".

Бях заситена от типа духовност - плитка и консуматорска. бяха ми писнали проповеди и песни, всички които бяха копирани от американците. Писнаха ми даренията, от които после бяха построени къщи, а не църкви....

И спрях да ходя на църква за няколко години.

Но, вярата, че Бог съществува, не ме напусна, въпреки че потънах в грехове.

така че, мога да разбера повечето разочаровани.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все пак не е ли по-добре да определиш точно за какво питаш? Защото Христос, църква и вяра са три отделни неща, които нямат почти нищо общо помежду си...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Ужас ...
Аз сигурно направо щях да спра да вярвам ..., ако още в началото се бях сблъскала с такива неща.

айде бе. това с вярата, скъпа, не е концерт по желание- искам или не искам да вярвам. Поне при мен.
Не мога вече да си изкривя душата...
Но, от църкви и хора си бях порядъчно разочарована.
От вярата и от Христос- не.
По-скоро аз Него разочаровах.
Пък и разочарованията ми почнаха все пак 2-3 години след като бях "повярвала", т.е. не съвсем в началото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, то аз това имах предвид - да не те подеме този "пример" съвсем в началото ...

а иначе за вярата си права ... като пусне корени ;)

бе в началото има "късмет на начинаещия"
или с други думи, блажена слепота към глупости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Говоря за вяра в Бог която се изразява чрез Христа, а всеки вярващ който демонстрира вярата си е Църквата. По принцип думата еклесия в НЗ е не просто скупчване на хора, както съм чувал да се казва, а събрание посветено на вярата в Бог която е Христос!

Е това уточнение приема ли се?
Първи въпрос към Вас, как се превежда името Ви да не е нещо като . . . "черна кучка"? няма завършено образование и за това питам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата наистина е много намясто. тук е мястото да кажа, че проблемът с напускането на вярата идва и от упованието на човеци. ако някой се откаже от вярата, защото се е разочаровал от човеци, очевидно че не е вярвал в Бога, а в неговите "представители". За мен е трагично че грешни човеци се въздигат за авторитети.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите