Факт е, че календарният въпрос периодично "изплува" въпреки многото изписани неща. По комунистическо време аз не съм познавал убеден новостилец - вярващите ми познати осъзнаваха смяната на календара (едва преди 8 - 10 години тогава) като намеса на светската власт, като още един "компромис".

Напоследък обаче с ужас, но без изненада виждам появата в клубовете на убедени, надъхани новостилци. Това е знамение на времето... Да не преразказвам аргументите им - може би те сами ще си ги изложат. Но искам да Ви помоля с две думи да опишете истинската ситуация с дядо Серафим.

В момента определени хора проповядват, че дядо Серафим "спазвал дисциплината и се подчинявал на Църквата" (визирайки под Църква икуменическия синод). Истината е, че дядо Серафим не се е подчинил на Синода (иначе нямаше да е под запрещение и в изгнание в манастира), а от низвергване го спасява случайност. Не знам обаче подробностите около това низвержение, как се е предотвратило то, мисля, че Вие ги знаете и бихте могли да ни ги разкажете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПС Използвам случая да поздравя и аз Анастасия с приемането й в желания факултет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Откривайки темата за сетен път, аз определено не желая никаква полемика по въпроса за календарната реформа. Има предостатъчно материали и остава на СЪВЕСТТА на всеки да решава за себе си.

Самият аз се чувствам виновен пред Бога за компромиса с календара и затова нямам морално право да давам съвети.

Крайно време е обаче да се постави недвусмислен акцент на неопровержимата ИСТИНА, се ЦЪРКОВНИЯТ КАЛЕНДАРЕН СМУТ Е ПРИЧИНЕН ОТ НОВОСТИЛИЕТО, КОЕТО СИ Е ЧИСТА ПРОБА РАЗКОЛ И ГРУБО НАРУШЕНИЕ НА ЦЪРКОВНОТО ЕДИНСТВО.

Не старостилните са гонителите, а новостилните са гонители и терористи.

Не виждам защо трябва да се стига до заяждане, след като изобилващите на святост многомилионни поместни църкви спазват стария стил, той да се забранява в България и демагогично да се насажда мнението, че всеки ревнител за стария стил е "разколник".

Истината е, че "крадецът" вика "дръжте крадеца" и с клеветите си иска да разводни тъмните бои около себе си.

При положение, че Патриарх Максим е благословил онези енории, които желаят, да служат по стар стил, защо е трябвало да се откаже причастие на Атанасия само затова, че в нейната неосведоменост и неориентираност, тя споменала за своето черкуване в най-близката до дома й църква, оказала се на "старостилни разколници".

Или всички поместни църкви трябва да се нарекат "старостилни разколници", включая и атонското топлохладие, или новостилните трябва най-сетне да си посипем главите с пепел и да осъзнаем, че новият календар поставя своите привърженици извън Църквата Христова.

Колкото до случая с Архимандрит Серафим и Архимандрит Сергий, трябва да се търси отговора в тяхната вярност към духовния им старей - АРХИЕПИСКОП СЕРАФИМ СОБОЛЕВ.

Новостилните богослови, които се развикаха, че бил откраднат светец, трябваше, ако са почтени хора, да запознаят тълпата неграмотни българи с ясната позиция на Архиепископ Серафим по въпроса за календара, изразена официално на Московския Събор.

Бившият главен редактор на в-к "Църковен вестник" - Ангел Величков служи в руската енория в гр. Стокхолм, след смъртта на многоуважаемия отец Архимандрит Матвий.

Понеже той изписа толкова много глупости срещу старостилието, би трябвало неговите обожателки от "Дверите на демагогията" да изяснят защо техният идол не служи по НОВ СТИЛ и защо не просвещава старостилните в Швеция да приемат новия стил, а самият той, според собствените си определения е станал СТАРОСТИЛЕН РАЗКОЛНИК!

Ето я безпринципността. За пница леща да плюем срещу ИСТИНАТА. Точно това правят и меркантилните богословствуващи. Вместо да се борят за тържеството на ИСТИНАТА, те насаждат мрака сред тълпата народ.

Ако отците Архимандрити не бяха напуснали Б.П.Ц., то те щяха да останат поне преподаватели или пък Синодът щеше да им плаща някаква скромна сума за преживяване.

Нищо подобно. Синодът прояви небивала жестокост към Покровския манастир и мастите родни богослови.

Струва ми се, че би трябвало да се зададе въпрос на самия Архимандрит Сергий, който е все още жив. Той най-добре ще отговори за самия себе си къде се е чувствал - в Б.П.Ц. или извън нея.

Нямам морално право да говоря от името на жив страдалец и да налагам свое виждане.

Има уважаеми от нас клубни участници, които имаха духовната радост да се запознаят и многочасово да събеседват с незабравимия Архимандрит Сергий Язаджиев. Те знаят, че достъпът до него е напълно възможен и че той има детската откритост на сърцето си, макар и да е в старческа немощ. Прочее, те биха могли да поставят въпроса на отеца и си изяснят нещата от самия извор.

Възможно е да не съм прав в съжденията си или предположенията си, но ако отец Сергий се е считал в Б.П.Ц. след календарната реформа и при участието й в ИКУМЕНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ, тозащо точно в момент когато тя уж официално излезе от Световния съвет на църквите, той беше в основата на създаването на Старостилната Българска Православна Църква?!

Лично аз не виждам логиката на подобно деяние.

Матушка Серафима проявяваше известно снизхождение към нас, но то имаше строга граница. Тя никога не е налагала мнение, но всякога е била недвусмислено ясна по въпроса.

Понеже Соколската Игумения Киприана Маринова от официалните и известни лица поддържаше тясна духовна връзка с Матушка, то последната многократно й е казвала: "Колкото по-рано напуснете новостилната Б.П.Ц., толкова по-добре за Вас"

Многократно сме беседвали с Майка Киприана по този въпрос. Тя се допитваше до Матушка по всеки важен въпрос. Ако Матушка Серафима се е считала преди създаването на БСПЦ в лоното на Б.П.Ц., то тя не би давала такъв съвет и още по-малко пък би търпяла отците Архимандрити в своя си манастир, ако те са се считали в лоното на новостилната Б.П.Ц.

Аз се изповядвах при отец Серафим Алексиев до момента, когато без негово благословение приех посвещение в степен "четец" (неправилно наричана "ИПОДЯКОН") в патриаршеската старвопигиална катедрала "Св. Александър Невски".

Спокойният отец Серафим реагира много остро и оттогава постави известна дистанция. Тогава толкова ми е стигал умът. Сега, пребивавайки в доброволна изолация и размисляйки върху много въпроси най-безпристрастно, установявам, че още тогава съм сторил първата си погрешна стъпка.

Вярно е, че след ръкоположението ми в Соколския манастир и назначението ми за ефимерий там, посвещавах службите по стар стил на проскомидията, както и по-късно в енорийската ми и манастирска практика, но това го намирам за неоправдано.

Сега съжалявам, че безпринципно приех и хиротонията, без да поставя предварително въпроса за календара. Нямам представа до каква степен Дядо Инокентий би уважил евентуалния ми въпрос.

така или иначе, след като служих 10 години в старостилни руски енории и манастир, грехът ми е непростим, че отидох в новостилна юрисдикция. Многократно мислех да поставям въпроса и изчаквах удобен момент, но такъв не се яви.

При една такава дамгосана с новостилен компромис съвест, не мога да намеря морално дръзновение да отговоря на някои старостилни очаквания.

Когато човек като мен е съгрешил в един толкова важен въпрос, той няма морално право да дава съвети и още по-малко пък да повежда духовна борба.

Узнавайки, че в нашата юрисдикция има няколко старостилни свещеници, които никога не са крили това, погледнах с някакво облегчекние и надежда на плановете на иеромонах Севастиан.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

”При една такава дамгосана с новостилен компромис съвест, не мога да намеря морално дръзновение да отговоря на някои старостилни очаквания.

Когато човек като мен е съгрешил в един толкова важен въпрос, той няма морално право да дава съвети и още по-малко пък да повежда духовна борба. ”

Вие и сам знаете, че за духовна борба място винаги има. Та аз съм дамгосал съвестта си много по-лошо в други направления. Вие като духовник какво бихте ме посъветвали?

Вие не сте нито духовник, нито богослов. Когато писах горните думи, визирах определен човек, който може би ще прочете. Това е своего рода мой отговор на определени очаквания.

Несъмнено е както казвате. Но аз поисках само съвет от Вас ...
Може и да съм се объркал нещо, прося извинение за интервенцията.

Въпросът Ви е поставен логично и съвсем на мястото си. Няма място за извинения. Всякога се е различавал личният грях от греха против Църквата.

Редактирано от Prokimen на 23.08.05 18:38.