КАЛЕНДАРЪТ МОЖЕ ДА СЕ ВЪРНИ, НО МОЖЕ И ДА НЕ СЕ ВЪРНЕ. Междувременно, ако проявя необходимите инициативност и изобретателност, мога да намеря начин да остана в бпц, чиято роля до този момент съм видяла да се състои в това да гонят вярващите с маркуч, да обискират децата, да не щат да причастявят постниците и пр. Особено ясно могат да бъдат видени концепциите на БПЦ по въпроса кого да правят част от себе си и в какви посоки хвърлят мрежите си, от ред дискусии в клуб Православие, каквато е дискусията за православния секс.
Какво е искал н@блюдател да ми каже с приказките си как трябва да блажа през поста, иначе съгрешавам, така и не разбрах.
Последните неща, които видях писани в клуб православие, са много показателни също. Как можем да сме горделиви и да наричаме хората невежи, като си цитираме и светите отци, само и само да не се извиним... Толкова за бпц богословието. Не знам кой е този нов сайт, за който пише Прокимен, ако е Дверите, не съм ги чела.
Валя,
ще Ви кажа нещо много важно сега.
За да бъде някой вярващ, това трябва да се проявява по някакъв начин и в клуба. Ако всички индикации са за обратното, то какво мога да си помисля? Толкова за бпц богословието и нещата, които съм чела, а и сега чета.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Бих Ви била задължена да разбера най-сетне кой нов сайт визирате и кои го списват.
Явно умело съм крила пълната си простотия по църковните въпроси, но е време да споделя, че нямам представа кой е Иван Желев, нито епископ Тихон. Аз телевизия не гледам от години, а и преди това гледах само епизодично - примерно 5 пъти в годината.
Няма откъде да имам представа за тия работи.

Инак лесно мога да видя по клубовете и да различа човешката гордост, нехристиянщина, а и неправославни и противни на православието възгледи.
По-добре да не пишат по клубове хора, които ще се реализират като богослови, които са на заплата да учат хората на християнство.

Четохте ли как е богоугодно да наричаш хората невежи? Вж темата "дарът на речта".

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Твърдението: "Единството на Църквата е единство в Св. Предание, единство на догматическото учение на Църквата" е подвеждащо.

Не знам твоя ли е тази дефиниция, Валя, но вследствие на нея ти поставяш равенство между Светото Предание и догматическото учение на Църквата. Но Светото Предание не е равно на църковните догмати, не се изчерпва с тях.

Източниците на догматическото учение на Църквата, които си изброила, са именно това - източници на догматически определения. Това обаче не е списък на съставките на Светото Предание. Както всеки знае, освен догмати Църквата има и канони. Има и църковни обичаи (не става дума за околоцърковни суеверия!) които също, като част от Преданието, не бива да се променят, защото може да са свързани с догматическите истини.

Добър пример за това е иконопочитанието. То не е регламентирано нито в Новия Завет, нито в някакви решения на Всел Събори преди Седмия. Нещо повече - поместен събор го забранява през 4-ти век. Идеален пример за църковен обичай - който обаче се оказва наситен с догматично съдържание. За щастие, не всички богослови тогава са мислели като сегашните си събратя. Представям си - ако иконоборството не беше се случило през 7-8 век и нямаше догматичните решения оттогава - как щяха да мъдруват сега много хора, че има един стар обичай да се почитат иконите, който може да се забрани, може и да се разреши, и няма пример Христос да е почитал икони, има само легендарни сведения за апостолите, но няма снимков материал от І-ви век как някой Апостол рисува икона, и какво престъпление е заради едни икони да стоим разделени с братята иконоборци, и...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от famulus на 09.07.05 08:47.

първо искам да ти кажа - моите уважения и благодарности за това, че си свалила статията от pravoslavieto.com

второ искам да ти кажа, че аз не съм богослов и мисля, че ти го знаеш. За мене многото приказки никога не са имали кой-знае каква сила. Само, че винаги съм се старал внимателно да подходя към фактите - феноменът православно проклятие , както и свети мощи съществува. Единствено в православието се наблюдава различни от обичайните събития с телата, което на мене ми говори, че нашият Господ има власт над мъртвите тела и над смъртта, колко повече над човешката душа. Ти самата знаеш за съдбата на телата монасите които са се "сближили" прекалено с католическата църква, мисля си чувала за "пещерата на прокълнатите"


Вероучението, мирът и единството на Църквата са несъмнено по-важни от календара казваш
според мен пък е по-важно да се угажда на Господа, а на човеци. Не зная по какъв начин смяната на календара угажда на Господ. За съжаление не съм в състояние да изнеса някои сведения, които вероятно и ти знаеш,
Не мога да се свържа с някои от моите познати, които биха ми дали повече факти и тогава ще ги постна за да не говоря сега празни приказки.
Едно от нещата които се сещам е, че мощите на св. Димитър Солунски са спрели да мироточат след приемането на новия стил. Мисля, че тимотей го бе споменал във форума но ... глас в пустиня. При условие, че "православието в пълнота се проповядва по цялата земя" - цитирам по памет Ангел Величков какво значение имат тук някакви мощи?

Но с НЕнужната му промяна се е достигнало до недоволство и разцепления сред православните не виждам как ти и групата "богослови" се борите да върнете стария стил, след като считате, че промяната е била ненужна и вредна

виждам нахалство и в това да оспорваш ясната позиция на св. апостол Павел и да разрешаваш на хората да правят секс преди брака - помисли за съдбата им при една внезапна смърт!
освен това не видях да оспориш тази 100% еретична позиция или да изтриеш позорната тема

може би православното проклятие няма да привлече много протестанти, но и разрешаването на секса преди брака няма да привлече кой-знае колко, темата за монах михаил веднага предизвика негативната реакция на протестантите
камъче пусна няколко цитата, но това за отбора swat na богословите беше глас в пустиня.

За мен всеки има право да прави каквото иска и да си носи личната отговорност, но да учи другите да правят смъртни грехове, - това не мога да оправдая

виж ... аз не храня някаква надежда, че моите постинги имат някакъв ефект върху видните и начетени люде, които пишат със скорост 100 знака в минута, мисълта им тече гладко и са в състояние с няколко изречения само да ме направят на пух и прах, нито съм в състояние да дам някакви аргументи или факти, които още не са дадени. Съдия ни е Бог - всеки да постъпва според съвестта си.

Но нека не забравяме, че в съдния ден ще се изправим пред самия Господ Иисус Христос, а не пред патриарх Максим или св. синод на БПЦ.

ще си позволя да ти цитирам какво има на първата страница на една моя стара апокрифна протестантска книжка от Симеон Попов
Търси истината!
Слушай истината!
Изучавай истината!
Говори истината!
Пази истината!
Защитавай истината до смърт!

Съгласна съм, Росене. Църковното предание е много повече от вероучението, то включва и каноните, и Месецослова, и Пасхалията.

Питах те за Катехизис, който включва богослужебния ред и църковните обичаи, но ти не ми посочи. Надя цитира проф. Т. Коев - частта за Св. Писание като част от Св. Предание, и аз се опитах да й обърна внимание на това, че в писмените паметници, на които се гради Св. Предание се открояват тези, които съдържат изяснения на истините на вярата, а не на богослужебния ред.

Сега погледнах и Правилата на апостолите и правилата на поместен събор от 314 г.
http://www.pravoslavieto.com/2/osnovi/faith.htm#dogma
най-близкото до календара в тях са правилата за поста в сряда и петък (и забрана на пост в събота), нищо за богослужебната година.


Основната ми мисъл досега е, че когато вероучението на Църквата бъде променено и когато единството на епископата е нарушено, чак тогава единството на Църквата е разрушено.

Съгласна съм, че в иконопочитанието има също елемент на вярата: ако не вярваме, че Църквата е двусъставна (земна и небесна), че светците са живи в Господа, не бихме посмъртно ги почитали и отправяли молитви към тях. ..



Но помисли, колко ВЕКА Църквата е търпяла нововъведенията на римляните: от 9век римският епископ е смятан за наместник на Христос с по-голям авторитет в учението, отк. останалите епископи; "филиоквето" са въвели през 589 г. Защо те са търпяли такива ВЕРОУЧИТЕЛНИ нововъведения чак до 11 век? По-малко ревностни ли са били към истините на вярата, към Преданието? Не, в името на богозавещаното единство на Църквата са го правили! Ами ако римляните бяха се отказали от новите си учения!?...

Чувал ли си за "истинно православни антипаписти" или "истинно православни анти-филиокве" от онова време? Аз не съм (но не изключвам да е имало).

Щом изкривяване на учението за Св. Троица са търпяли близо 5 века, как можете дори да оправдавате разкол поради несъгласие с промяната на календара?

Или разкол, поведен, както ми е известно, от неуравновесени или дементни свещенослужители (Събев и митр.Пимен), неосъществим без намесата на извънцърковни кръгове? Патр. Максим бил "червен", а те "безцветни" ли са? Не, СДС сами си признаха и поне на думи се разкаяха - http://www.pravoslavieto.com/docs/razkol_chronology.htm


Изобщо, в много съм съгласна с теб, но явно не в основното (според мен): че между съвременния либерализъм, икуменизъм и обновленчество, до ревността (и самонадеяността) на днешните разколници има огромна разлика. Там е здравото Предание, което е запазило Църквата единна до неотдавна.

Поздрави!

-...За Библията, светите отци и "нехристиянските проклятия" вече ти цитирах чии мнения приемам. Ако хора със свят живот, големи богословски и канонични познания са приели Сигилиона...
Виждам, че отхвърляш самата Библия и мненията на други светци ЗАРАДИ вярата ти в този Сигилион. Жалко. (Ако кажа друго, ще се повторя).

това казваш на фамулус, а самата ти с мълчание - знак на съгласие отминаваш потъпкването на забраната за секс преди брака, по този начин не отхвърляш ли самата Библия?
Виж, забелязвам че неудобните въпроси ги отминаваш с мълчание. Мисля, че не само аз го забелязвам. Кажи ясно да или не на секса преди брака, за да ти знам позицията. Ако да, да не чета св. апостол Павел повече ако не - заклейми публично лъжебогословите еретици

четейки спора ти с фамулус направо ти се чудя откъде я вадиш тая мотивация, виеш и извиваш темата - изкара го, че се отказал от Библията той, а вие, както се изрази той "широкоскроените богослови" не се отказвате от нищо.

Аз като чета пророчествата цитирани от него ми се виждат много верни, дошло е време на отстъпление и ереси, а не както Величков пише "се проповядва православието в пълнота".
Събуди се, Валя. Недей да изкривяваш правите Господни пътища, за да не се окаже един ден, че всичкият ти труд е напразно. Недей да допускаш компромиси със светото Православие и недей да учиш така другите. Човешко е да се греши - признай, че си в грешка и толкоз.

Из "Вярата на Светиите. Катехизис на Източната Православна Църква", св Николай велимирович.

"...Что охватывает Священное Предание в первую очередь?
Священное Предание охватывает:
1. Краткое и точное изложение нашей православной веры;
2. Учение о семи святых таинствах и обрядах, связанных с ними;
3. Апостольские правила (каноны);
4. Правила (каноны) семи вселенских соборов:
I - Никея, 325 год по Р.Х., 318 Святых Отцов,
II - Царьград, 381 год по Р.Х., 150 Свв. Отцов,
III - Эфес, 431 год по Р.Х., 200 Свв. Отцов,
IV - Халкидон, 451 год по Р.Х., 630 Свв. Отцов,
V - Царьград, 553 год по Р.Х., 160 Свв. Отцов,
VI - Царьград, 680 год по Р.Х., 170 Свв. Отцов,
VII - Никея, 787 год по Р.Х., 367 Свв. Отцов.
(В этих семи вселенских соборах приняли участие всего около двух тысяч представителей Христианской Церкви из разных стран мира).
5. Каноны и правила некоторых поместных соборов;
6. Правила о церковной дисциплине святого Василия Великого и других святителей;
7. Творения Святых Отцов Церкви;
8. Богослужебные книги;
9. Жития христианских святых и мучеников;
10. Обычаи веры, знамения и символы как выразители нашей веры, надежды и любви".

Разбира се, кратките катехизиси не се спират на богослужебния ред. Но в Закон Божий на Слободский, в Нашата Вяра на дядо Серафим има глави посветени на Богослужението и на годишния кръг на празниците. Не всички каехизиси съдържат и християнското нравоучение - по блаженствата, по Господнята молитва и пр. И то ли не е задължително? Всъщност - сега не разполагам с Коевия катехизис, но защо имам спомен че и там се обясняваше какво и кога се празнува - или контаминирам с друг катехизис на български, който обаче категорично не е "Нашата Вяра"?

Но истината се приема в цяло, Валя. Не може да си извличаме базиси, в които задължително вярваме, и пр. То може - и аз съм го правил, когато исках да се самоубедя, колко маловажни са календарният разкол и икуменизмът Но се успокоих едва когато си признах, че БПЦ е в разкол, но по 1 Правило на св Василий Велики разколът все пак не е ерес, и заради вярата на църквата лато цяло таинствата са благодатни. Това е мойта киприяновска еклезиология.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Катехизис - още един, между другото много ясен и лаконичен. Той пък обхваща и нравствения живот на християнина, който в други отсъства:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от famulus на 09.07.05 18:58.

В Посланието на източните Патриарси за Православната Вяра - също се засяга богослужебния ред като част от вярата на Източната Църква:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

един епизод от житието на Преосв Теофан Полтавски - голям богослов, голям подвижник. Действието - в Сърбия през 1923 г:

"Болния Архиепископ бил приютен от малобройните братя в един друг монастир (от първия прокуден, защото не можел да излиза на общите физически работи - бел прев). Болестта му се задълбочавала (туберкулоза на гърлото - бел прев). От общата слабост той трудно се движел. Болното му гърло отнемало и последния остатък от сили. С всеки изминал ден той отпадал. Поради малочисленността на братята в монастира нямало богослужения - просто нямало кой а служи. А недалеч имало сръбски православен монастир. Веднъж в тоя монастир ударили камбаните за вечерня. Болният Архиепископ решил, може би, за последен път да се помоли в Божи храм: приготвил се и тръгнал по звука на камбаните в сръбския монастир. Когато едва-едва дошъл дотам, да видял, че един иеромонах играе на карти в двора до оградата, епитрахилът му виси закачен на близкото дърво, а храмът е заключен...

Владиката приближил и запитал иеромонаха:

- Май вечернята е свършила?

- А, не, ние ударихме камбаните да знаят вярващите, че утре е празник - отговорил иеромонахът.
- А вечернята служба?
- Служби нямаме, само бием камбаната.

Архиепископът мълчаливо се поклонил на иеромонаха и с тежки размисли тръгнал към своя монастир: "Ето го - онзи упадък на вярата, за който е казано: 'Син Човечески, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?' (Лк 18:8) - мислел си Владиката. - У нас, в Русия, унищожават вярата насила, тук пък тя угасва сама и в пастирите, и в паството. Та нали така е предсказано и от Господа: 'И слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светлината си, и звездите ще попадат от небесата" (Мт 24:29). Това е иносказание. Бог е Вечното Слънце на Вселената. Но ще настъпи такова време, и настъпва вече, когато хората няма да виждат това Слънце поради духовна слепота. О бедно човечесво! О ужасна слепота! Онова Вечно Слънце, като светило, ще сияе вечно - но човешкото съзнание ослепява и се омрачава дотам, че не вижда светлината на Слънцето... При това и земната Църква, като Луна, светеща с отразената светлина от вечното Слънце - Бога, не може да дава предишното силно "отражение", защото и "звездите", ръководителите на земната Църква, ще попадат от местата си... Ние трябва да сме не земни, а небесни, но сме забравили небесното съвсем и сме станали само земни..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите