Иска ми се на тези няколко реда да обърнем внимание всички, които бързаме да приказваме и да уязвим ближния, които пренебрегваме словата на ап. Яков за словото и за езика, който си позволяваме да държим, както и които не се съобразяваме с това как в могото приказки грехът е неизбежен, а бързаме да сипем - и то разрушително, а не градивно...

Words support
and words can hit
Words resemble walking sticks

Words surrender
Words betray
Words give hope and love away

Words compel
and words deceive
Your words comfort and yet you leave

Words give all
and words still lack
Bitter words behind your back

Words confirm
and yet deny
Slay your soul with vicious knives

Words to cure
Words to lure
Words through clenched teeth - nothing new

Words of love
and words of hate
Words have put you in the grave

Challenge-words
Wrath-rotten voice
Empty word make empty noise

Words of sorrow
and frustration
due to words alienation

Words restrict
and words retrieve
Words of wisdom, words naive

Words create
and words destroy
Mighty words in mighty voice

Words can judge
and words forgive.
Word of God, do you believe?

Can I be what
I want to be?
Still man of words but man of deeds.

You wait and see,
Just wait and see.
I'll pray for you , you pray for me.

Редактирано от Legion на 18.07.05 00:04.

спийчлес съм...

Благодаря за прекрасното стихотворение!

Твое ли е или на друг автор?

Зависи кой как гледа на говоренето на езици

O.K.

Желаеш раздяла, не го оправдавам
и все се надявам
да дойде мигът
пак двама да бъдем, а не да се съдим,
не злоба да въдим
и чувства да мрат.

Кавгата в изкуство, с цитатите блудство,
ръмжим с опарени чувства
пак един срещу друг.
Гордостта ни раздира, някой друг триумфира.
Думи, свити в рапира
и коварен юмрук.

Любовта ни се губи сред нападките груби.
Кой какво ще погуби?
Кой сега е на власт?
Обичта ни линее, може би ще изтлее.
Кой злорадо се смее,
хвърлил мрежа над нас?

Гордостта атакува, само себе си чува,
в истина се преструва
и отнема от нас.
Гордостта ни линчува, пак на място боксуваме
Как да се излекувам
от порока й аз?

Може би се досещам, може би я усещам,
и ти щом си насреща - имам вяра във теб.
Нали не сме си безлични, нали се обичаме,
нека к'вото изричаме
на сто да не цепим.


Все още гняв бие бясно в гърдите
обидени текат сълзите
парещи на вкус.
Но всяка сълза, която с тебе преглъщаме,
по-силно се прегръщаме
и с нас - Иисус.

Ще живеем във обич, ще живеем, нали?
Кой ще ни раздели?
Кой е толкоз жесток?
Срещу теб грешил съм, признавам, сега се разкайвам.
На брат си прощавай,
дано го стори и Бог.

поздравления за таланта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Scars of Grace

A selection of traits in the line
Of conceit, haughtiness and vanity galore
I have started to hoard.
But my face was raked and grinded
As a loving reminder
In what to invest and prioritize
And not to forget my legion vices.

I’ve grown accustomed to boasting
My wee input and delegating the toil
And I liked getting spoiled.
Then I’ve got my back and shoulders
All in shreds to the cause
That I resume true effort and sweat
And resign from the ‘I achieved’ mindset.

I’ve never tamed my eye when it strayed
And spurning blessings present and past
I reached to covet and lust
And almost lost grip on the trail.
But I’ve had my hands nailed
To once-ignored-now-saving cracks
To keep me on the narrow track.

With the way lighted and time passed,
When the pressure climbed hard,
Yet I trifled this way and that
My foot was torn ghastly
To urge me in trust
And compel early hobble on every occasion
As a deliverance from procrastination.

I’ve learned to blow only in the sails of my fleet
And inflate them with arrogance and pride,
Ever riding the crest of the tide.
But I’ve got my chest split
To burst my self-deceit
And have me learn humble breaths
And tasting dying, escape real death.

Lent 2006